[align=center]Утопия[/align]
[align=center]Покоят на вятъра съм вече,
и вечно неизгарящият храст.
Водата суха що течеше,
и кристалът земен пак съм аз.
В диханието на Луната се стопявам,
а Слънцето възражда ме от пепелта.
Меркурий носи мойта слава и запявам
Венерината песен, пропита в любовта.
Аз приказки не зная, но разказвам
за приказните светове отвъд Реалността.
Там денем всичко свое изживявам,
а нощем сливам се с Сатурновата топлина.
Овен във пламъци на входа ме посреща,
поемам дълъг път в Безкрайността.
Достигам езеро от риби, а насреща
разпознавам два овена, греещи от чистота.
Съзерцавам свойто безгранично сътворение,
и заспивам във съня на Будността.
А събудя ли се, аз съм своето творение,
на сънищата мои, слели се с Реалността.[/align]