Как да видя бъдещето си?

[nobody]

Здравейте,

искам да ви попитам има ли начин да видя бъдещето си и ако има какъв е той? Задавам този въпрос защото съм много объркан .. и мисля че няма да имам никакво бъдеще и полза да живея..

[KaFFe^]

Хмм интересен пост. До скоро си мислех и аз така също като теб. По - лошото е, че си мислех, че съм само аз. Всеки минава през такъв период което беше успокоителното за мен. Аз лично се преборих с това когато забравих всичко станало до сега и направих едно ново начало - психическо начало. Поставих си нови цели и усилено промених дефектите у себе си, и продължавам да се променям към добро. Ако искаш да чуеш практичен съвет нещото което ми идва на идея е учението, пробвай се в университет - понеже виждам, че си на 22. Ако търсиш отговори за бъдещето си и мислиш, че нямаш такова то няма да се покаже нищо. Промени себе си, не търси бъдещето ако не си се намерил то потърси себе си ако се харесаш ОК ако не се харесаш има време за промяна не губи надежда объркването е нормално и минава!

[Raya]

Като вземем предвид, че времето не върви по линейна права, както му се иска на човека и че сами формираме чрез мислите си проекциите на миналото, сегашното и бъдещето ни, то много лесно може да стигнеш до извода, че ти сам формиращ бъдещето си. На практика миналото, настоящето и бъдещето са измислени от човека като права линия, за да може да различава 'сега' от 'преди' и 'след', за да подреди по някакъв логичен начин събитията, които му се случват. Но реално погледнато миналото е нашите спомени за дадено събитие пречупени през съзнанието ни според разбиранията ни и ценностната ни система, така също бъдещето и разбирането ни за него е проекция на мислите ни към даден момент, който още не е настъпил и съмненията ни и опасенията ни дали в този момент ще сме изпълнили това, което сме замислили. Няма едно бъдеще има варианти на бъдещето, т.е. няма един път, а много пътища и избора ти да поемеш по някой от тях. В действителност само от теб зависи какво бъдеще ще си създадеш. Имаш един момент за живот и избор и той е настоящия момент. Нямаш гаранция, че нещо от това, което помниш, че се е случило преди е било действително така и че бъдещето, евентуално ще дойде, както нямаш гаранция, че ще си жив тук и сега още дори минута време.
Можеш да използваш някое гадаене, за да видиш перспективите си за бъдещето, но то не ти казва на 100% какво ще бъде, а само ти казва според сегашните ти мисли, действия и цели какви биха били резултатите и как биха се развили нещата. Променяйки някой свой план, ти променяш всичко, което може да ти се случи в бъдеще време. С тези мрачни мисли, с които пишеш този пост, най-вероятно ако така мислиш в момента и направиш гадаене, едва ли ще ти се покаже нещо положително. Ако промениш начина си на мислене сега (защото имаш само 'сега', а 'вчера' и 'утре' са само проекции на съзнанието ти), то имаш голям шанс да имаш едно много добро бъдеще. И тъй като всичко започва и свършва в твоето съзнание и всичко, което виждаш наоколо е пречупено през твоето съзнание, най-лесния начин да 'видиш' бъдещето си е просто да си поставиш дадена цел, нещо което искаш да изпълниш и да положиш максимални усилия, за да изпълниш тази цел ( тук мисля, че се подразбира, че целта трябва да зависи само от теб, а не да е нещо от сорта на някой да направи нещо или цел, която не зависи от теб).
Би било много по-ограничаващо и безинтересно, ако сме с програмирано минало и бъдеще и точно за това всичко се свежда до замисъл (мисъл, идея), работене по въпроса (усилие за постигането й) и осъществяване (проявяване на проекцията в бъдещ момент спрямо момента 'сега'). Тук предполагам някой би се хванал за съдбата-ами тя не е това, което ни се иска да е и отказвам да вярвам, че някой е роден с начертан сценарий за живота си и няма право на избор да промени това, което не му харесва.

[nobody]

Хмм интересен пост. До скоро си мислех и аз така също като теб. По - лошото е, че си мислех, че съм само аз. Всеки минава през такъв период което беше успокоителното за мен. Аз лично се преборих с това когато забравих всичко станало до сега и направих едно ново начало - психическо начало. Поставих си нови цели и усилено промених дефектите у себе си, и продължавам да се променям към добро. Ако искаш да чуеш практичен съвет нещото което ми идва на идея е учението, пробвай се в университет - понеже виждам, че си на 22. Ако търсиш отговори за бъдещето си и мислиш, че нямаш такова то няма да се покаже нищо. Промени себе си, не търси бъдещето ако не си се намерил то потърси себе си ако се харесаш ОК ако не се харесаш има време за промяна не губи надежда объркването е нормално и минава!

Всъщност не съм на 22 а на 19, просто не обичам да давам информация за себе си по интернет Много неща искам да те питам но нека ги свормирам правилно, като за начало как да намеря себе си? Също нямам приятни спомени от училище и не мисля че университетът ще помогне, защото не ми се отдава много учението особено масовото.. Да променя себе си и да отстраня дефектите ми е хрумвало много пати и ми хрумва постоянно но е много сложно!!! И да искам не мога да се променя по начина по който желая защото нещо в мен не ми позволява ,.. губа цялото желание за живот само при мисълта..Отделно че се смятам за добър а върша само лоши неща и като се замисля наистина само лошо сам правил до сега но не мога да се променя колкото и да се опитвам и единственото нещо което бих желал да направя е да отркия себе си, ако разбира се има кой да ми обясни как да го направя .. А за това да видя бъдещето още от много малак сам го искал защото помня че от 8-9 годишен вече ми беше писнало да живея и т.н.. много има за разправяне ама айде да не ви губя времето с тъпия ми живот, Поздрави

[KaFFe^]

Първо за ученето... че и аз нямам приятни спомени от училище въпреки, че ми остават още 5 месеца даскало не мисля, че ще ми стане по приятно ^^ Постави си цел, какво ти се работи какво ти се прави после намери тва да учиш и почваш по стълбата нагоре Как да намериш себе си, търсиш какво можеш да правиш, с какво да оползотвориш живота си да помагаш на себе си, на друг. Тва, че правиш нещата грешно просто може да не ти се отдават Всеки си има таланти и не винаги можеш да правиш всичко. Несигурността която виждам те е обзела не трябва да те обезсърчава да опитваш, така и трябва да бъде никой не се ражда научен - клише но истина. Стани упорит и колкото и отчайващо да става си казвай " Правя го защото искам" няма да мога да те науча как да живееш поставяй си цели и ги гони каквото и да ти коства освен семейство и здраве разбира се а за поста на Рая ... сори Слънце ама след 10-тото изречение буквално се прозях но си права в общи линии - не се сърди

[venus]

Рая е много права. Не подминавайте това, което е написала, а го прочетете още веднъж.

[splinter]

А да питам за кво живеем?Тоя живот е ши*ана илюзия!Едно нищо KaFFe^ много яки постове пишеш Разведри ме малко. Имам предвид аз имам найстина мечти искам да направя толкова много неща Обаче ми става супер гадно после като се замисля за смърта :( Как всички остаряваме и след време губим и близки и после ние самите си отиваме това е супер гадно :( И не ми казвайте че смърта е някакво си начало защото смърта това е края!!!!!!!!! За мене няма Богове няма Господ няма Буда няма Алах няма АД няма и РАЙ тези хора или каквото са там не съществуват!!! Единственото в което вярвам е извънземните може ви се струва смешно ама тая вселена е толкова огромна че 101% съм сигорен че някаде има живот и то даже може би и още хора.И яд ме е че няма да мога да видя нищо в бъдещето!
Офф абе живота е един боклук!!!!

[KaFFe^]

Надявам се беше комплимент за постовете ми Само първо да отговоря на Кака Венъс... нямах за цел да пренебрегна Рая точно обратното просто човека искаше нещо по практично - не на всеки му влияят добре само думи Сега към Сплинтер - Защо пък мисли за тая пуста смърт.. обричаш се себе си на нея когато тя присъства в ежедневието ти. Тва, че хората около теб някога ще си заминат не трябва да те притеснява... светът съществува и сега с този психологичен проблем и не виждам да изостава. Кръговратът в живота не е нещо лошо или ново... Душата умира когато мислим за смърт... а всички знаем човек без душа не е човек Трудно се запазва позитивността наистина в нащо общество но живота е борба и нищо не идва на тепсия !

[splinter]

Първо това към постовете ти беша найстина комплимент
Друго не вярвам човек да има душа!Казват че човек като умре душата се отделя от тялото.Пълни глупости ние сме просто един биологичен вид.Само ще кажа че човек като умре не отива никаде (имам предвид никаква душа не се отделя от тялото нито има духове) човек почине ли просто един ден сами ще разберете че си затворите очите и това е няма да чувате няма да виждате няма да усещате нищо. Има сега някакви проучвания за безсмъртието:
http://www.fliorir.com/fulltext/27_Svet ... rtieto.htm
Но като се замисля закакво ми е да съм безсмъртен. Но все пак бих живял с удоволствие някаде към, 500 години, а не сегашните кирливи 100 но не и повече. Мисля че проблема ми е с близките не мога и не мога да спра да мисля за това как един ден ще трябва да ги оставя да си "отидат" това ще е огромна болка не знам как ще я понеса да кажем че има още доста време до тогава но то все пак някога ще дойде :(
Дано не съм потиснал някой :(

[KaFFe^]

Тва което ще кажа не е обида. Отиди на психолог това са личностни проблеми, за които трябва да ти помогне квалифициран специалист.

Душата всеки сам определя какво е... книга, емоция, начин на живот а някой казват че душата е в долната част на мозъка Не си луд, а човек с проблем има хора които помагат за да разрешиш нещо което всеки го притеснява просто ти си с по изострено чувство за семейство и близки което ме кара да мисля, че си и много емоционален наистина отиди... няма срамно или грешно... не позволявай на един страх да провали живота ти и на другите около теб като те гледат нереализиран, нещастен и оклюмал

[Wizard]

Тук предполагам някой би се хванал за съдбата-ами тя не е това, което ни се иска да е и отказвам да вярвам, че някой е роден с начертан сценарий за живота си и няма право на избор да промени това, което не му харесва.

Много ми харесаха твоя начин на мислене, Рая! Определено много се доближава и до моите схващания за живота като цяло.
В случая не се "хващам" за думите ти, а бих искал да дам моето мнение (а дали то може да служи като правило, малцина го знаят това:wink:) по въпроса за Съдбата, предначертаната съдба.
Винаги обичам да обяснявам нещата с Примери от живота, обожавам го това, защото така хората най-лесно могата да възприемат твърдението ти.
Съдбата на всеки човек му е "написана" - още преди/в момента на своето раждане!!! Не е много ясно как това се случва, аз мога да ви кажа само една версия, друг може да има друга... Главното е, че Човек по принцип ИМА право на ИЗБОР, но има и така да са каже "Задължителни" пътища в своя живот, които трябва да се преминат. Принципа е такъв: излизаме на магистралата с личната си кола. Караме с определена скорост, знаем къде искаме да достигнем (това са нашите намерения, желания, цели), а как ще ги достигнем, това зависи само от нас самите. Дали ще изберем да се движим с голяма скорост по тази "магистрала" и ако не "внимаваме" да допуснем грешка (катастрофа) и да не достигнем целта си, въпреки, че до момента сме се движили нормално и с нищо не сме подозирали, че може да се случи нещо непредвидено. Ако изберем страничните пътища, които пак водят до целта ни - ще стигнем по-бавно, но затова пък ще сме по-добре подготвени и сигурни в постигането на целта ни, крайната точка, в която трябва да пристигнем.

Какво мислите, че е Дежа Вю-то, ако не "Спомен" от това, което бихме нарекли Път в живота, Твоя живот, Какво би преживял в този си живот... Спомена за това, че нещо го преживяваме за ВТОРИ път, всъщност е Спомен за ТОВА, че определено събитие ни се е показало В НАЧАЛОТО - когато сме се раждали...

Логично е да си зададем въпроса след като имаме "път" по който да се движим, следователно бихме могли и да заобиколим Някои лоши/негативни случки по пътя си. ДА, може и това се случва, когато погледнем Пътя на настоящия си Живот. Видим какво би ни очаквало и след това (АКО ЗНАМЕМ КАК) да го променим. Все едно си се движите с вашето Ферари по магистралта, искате да продължите, НО внезапно светва една червена лампа за... примерно че предните ви спирачки са износени. Какво правите, логично е да отстраните дефекта - затова отивате в сервиз. А ако искате да отстраните "дефекта" на "житейския си път" отивате при такъв като мен (шегувам се ) или при всички случаи при някой маг, който ще е способен да ви помогне, като ПРОМЕНИ точно това място от живота ви, което би ви създало проблем или някаква тежка неприятност за вас.

Как става това - е това вече е друга тема

[tanarel]

За мен съдбата е като кораб , които
пътува от NY до London /примерно/
вътре в самия кораб можеш да си
правиш квото си искаш , но в
краина сметка кораба ще пристигне
там докъдето се е запътил !

[KaFFe^]

Добре казано. Всеки сам открива истината за себе си с времето, иначе не е интересно ако ти я кажат

[mandragorko]

Kafeto е право,защото няма да имаш стимул да търсиш,бориш,преследваш и отключваш вратите,отварящи се пред теб......коридорът е дълъг,с вратички......вземи си само връзката с ключове и започвай .......

[lostsoul]

mandragorko, има и друг момент примерно за мен лично стимула за живот ще е доста голям, като знам какво ме очаква. Има 2 варианта в следната ситуация, положителен и отрицателен. Ако имаш положително според теб бъдеще, стремежът ти да го постигнеш ще нарасне многократно и в този процес вече има пръст съдбата дали ще ти се случат добри или лоши неща през времето до постигане на крайният резултат. По същия начин ако имаш отрицателно бъдеще ти ще се стремиш да го промениш. Така, че реално погледнато и да си знаеш и да не си знаеш бъдещето, ти се бориш с живота непрекъснато.

[venus]

Да, но не е така. Ако ти кажат нещо положително, ти ще си кжеш - ех, всичко е ОК, ще се отпуснеш и ще го пропуснеш. Ако ти кажат нещо отрицателно, ще се загнезди в подсъзнанието ти и ще се блокираш. Освен това бъдещето си го правиш ти, с мислите, намеренията и действията си. Ако някой днес ти каже нещо за бъдещето ти, то ще е най-вероятният ход на събитията при условие, че ти не се промениш и следваш същия път.

Това е все едно да започнеш да строиш къща и да питаш някой - но каква ще стане моята къща, като я довърша? Ами ще стане каквато си я планирал. Ако нямаш ясен план, какво се очаква да стане? Отговорът е ясен.

[mandragorko]

Venus е права....когато човек има някаква бегла представа,за това какво го очаква(защото няма нищо сигурно на този свят) той започва да се отпуска или пуска бесния филм,започват параноите и другата компания към тях...единствените гадания за бъдещето,които трябва да се правят са само тези,когато си на истински кръстопът и ...няма друг вариант......другите възможности са само тези,когато правиш даден ритуал и задължително трябва да провериш,дали е необходимо да бъде извършен или не....а възможните вероятности за обрат са толкова много,че в крайна сметка е по-добре да оставим някои неща на провидението...