Любовна мъка

[avanabil]

значи нз как да продължа проблема си......... Всъщност се оказа, че имам проблем с общуването с хората, и че съм много затворен спрях да контактувам по какъвто и да било начин с "приятелите " си, в университета не виждам хора, с който мога да си общувам, в работата също няма такива хора, а във вкъщи не искам повече да си споделям за каквото и да било. Проблема, е искам да е точно обратното и всеки път като се опитам да общувам свободно бръщолевя глупости и заеквам или пелтеча на моменти а доста често нямам обща тема за разговор с хората около мен. имате ли някакво предложение как да се почувствам интересен поне малко за околните без да изпадам в ситуации в който изглежда м смешно..

Това, което описваш са почти на 90 % проявите на социофобията.
ПРоблемът никак не е за подценяване, но като начало можеш да избягваш компаниите, които те карат да се чувстваш неуверен, излишен или смешен. На този етап не ти е необходимо да се доказваш пред тях - хората, които ти внушават страхове да се изразяваш пред обществото.

[venus]

всеки път като се опитам да общувам свободно бръщолевя глупости и заеквам или пелтеча на моменти а доста често нямам обща тема за разговор с хората около мен. имате ли някакво предложение как да се почувствам интересен поне малко за околните без да изпадам в ситуации в който изглежда м смешно..

Знаеш ли, като бях малка, имаше една компания от какички и батковци и аз много исках да бъда част от нея; мислех си, че ще е достатъчно да порастна, за да стана като тях и да ме приемат. Обаче порастнах и се оказа, че вече не исках да бъда в тази компания - от какички и батковци, плюещи семки, се бяха превърнали в мъже и жени със сериозни проблеми, които решаваха с чалга и алкохол. Междувременно около себе си имах страхотни хора и разбрах, че не е необходимо да бъдеш като другите, за се чувстваш добре. Дори да ти изглежда, че за онези, които на даден етап са пример за подражание, всичко е перфектно, това не е така - те са просто хора, които вероятно притежават качествата, към които ти се стремиш, и затова изглеждат привлекателни, но пък имат куп други недостатъци, с които ти си се справил.

Ще ти дам друга гледна точка. Ето аз например нямам проблеми с общуването. Мога веднага да вляза в роля и да общувам без проблем практически с всякакви хора - усещам хората добре, интуитивно разбирам от какво се нуждаят и като им го дам, те решават, че с мен е страхотно да се общува. Това е важен момент - да прецениш от какво се нуждае другия човек и да му го дадеш; това означава, че в центъра на разговора трябва да бъде другия човек и неговите проблеми. И понеже аз винаги съм го усещала и съм го правила, дори без да го осъзнавам, нямам проблеми с общуването. Но това много уморява - всеки те засипва с проблемите си. Никой не се интересува ти как се чувстваш, а идва при теб, за да се излее. Аз съм зъболекарка, а в един момент осъзнах, че кабинетът ми се е превърнал в психотерапевтичен кабинет. Като приключим със зъбите, пациентите ми остават с часове понякога, за да споделят разни неща. Или пък идват понякога без друг повод, за да споделят проблемите си. Което не е лошо - усещаш, че помагаш на хората, че си полезен. Но ужасно изтощава. И дойде моментът, в който имах нужда да остана сама със себе си, в момента общувам с много малко хора, защото това е моето решение.

Единственото нещо, което има смисъл, е да бъдеш себе си. Приеми, че не е необходимо да имаш обща тема с всички, че не е необходимо да общуваш свободно с всички, нито да бъдеш интересен на всички - това не е възможно. Позволи си да бъдеш себе си - говори, когато ти се говори, с когото ти се говори, за каквото ти се говори. Замисли се какъв смисъл има да общуваш с всичките си колеги и да слушаш какви ли не глупости, неща, които не те интересуват, само за да се чувстваш желан от тях и интересен. Аз от моята позиция определено смятам, че това няма смисъл.

Когато човек не играе игри, а си позволи да бъде естествен, тогава привлича хора, които са му подобни. Е, може да не си в центъра на вниманието, може да не си сърцето на компанията, но замисли се какво натоварване получават тези хора, които са - затова и често те са повърхности, не се вживяват много - защото иначе не биха могли да понесат тази комуникация. Ти от друга страна си сериозно и чувствително момче - може да имаш трима приятели, но те ще бъдат кто теб и ще можеш да установиш много по-интимни връзки с тях, а това има смисъл. Дори да си заобиколен от много хора, малко от тях ще ти бъдат истински приятели, и това важи за всички хора, общо взето. Тогава за какво са ти останалите? Нека ги има, общувай с тях, но не им придавай толкова голямо значение.

Проблемът при теб е, че искаш да си интересен и това те блокира. Ако не се опитваш да го правиш, нещата ще се получават естествено. Защото ти влагаш много в това, съответно изникват съмнения дали ще успееш, страх, че няма да успееш и накрая нищо не се получава. Не го мисли така - ти си си ти и хората около теб те харесват такъв, какъвто си. Тези, които не те харесват, са различни от теб и общуването с тях би било просто мъка. Хората интуитивно се усещат, вярвай на интуицията си. Когато приемеш нещата така, ще видиш, че и отношението на околните към теб ще се промени. Защото хората реагират не на реалното ти поведение във физическия свят, а на енергийно ниво - ако ти излъчваш несигурност, те ще те смятат за несигурен. А ти ще излъчваш несигурност във всяка ситуация, която те поставя в критични условия, в която има прекалени изисквания към теб. Когато се успокоиш, тогава ще започнеш да реагираш естествено и нещата ще се променят със сигурност