Египет – страна на магьосници и заклинатели

[sin angel]

В древния свят Египет е бил смятан за страна на магьосници и заклинатели. Всеки египтянин носел със себе си най-различни амулети и талисмани, притежаващи чудодейна сила. Както жените, така и мъжете си слагали очна линия, чиято цел била да ги предпазва от лоши очи и зли духове. Друг факт, който засилва това впечатление е мумифицирнето и странните ритуали при погребалните церемонии. Книгата на мъртвите, например, един от най-добре съхранените магически текстове, е изпълнена със заклинания, правила, изготвяне на различни амулети, които да пазят мъртвия в Отвъдното и да му осигурят щастливо и охолно битие в света на мъртвите.

За разлика от останалите магии на изтока, египетските били насочени към подчиняване силата на боговете и използването им за постигане на различни цели. За сравнение арабските магии са насочени основно към борба със злото и демоните.

В бита на египтяните магия и религия често се преплитали. Те почитали много богове, които им помагали в различни житейски ситуации. За да овладееш силата на някой от боговете и да го впрегнеш да ти служи, трябвало да научиш истинското му име. Такива тайни имена често се изписвали върху различни амулети и талисмани. В ритуалите по призоваване на божествата и заставянето им да извършат дадена работа се използвали много заклинателни техники и слова на силата. Запазени са древни текстове, в които за богинята Изида се споменава, че е –със силен език- и произнася – слова на силата. Научила ги, според легендата, от Тот – бога на писмеността, науката, Луната и магиите. Той владеел всякакви заклинания и имена, а като бог на Луната и всички ритуали на лунната магия. Изобразявали го като човек с глава на ибис. Изида от своя страна била покровителка на магиите. В другият си импостас тя била върховна богиня на Египет и покровителка на семейството и дома. Била още съпруга на Озирис, бога на мъртвите и сестра на бог Сет – повелител на пустините и злото.

Нейните магии били достъпни за малцина и се прилагат само от жени. За разлика от ритуалните магии, при магията на Изида основно се използва менталния контакт с богинята. Тя притежава невероятна сила. Според легендите тези уникални знания и звездна сила били донесени от боговете на Сириус. Любопитен факт, свързан с тези легенди е това, че Хеопсовата пирамида е ориентирана по посока на Сириус.

[Dagon]

Добре написано, но можеше да има малко повече информация за Сириус и божествата, идващи оттам. Има подозрения че пирамидите като цяло нямат "земен" дизайн...

[Lord Njarlathotep]

Нейните магии били достъпни за малцина и се прилагат само от жени. За разлика от ритуалните магии, при магията на Изида основно се използва менталния контакт с богинята. Тя притежава невероятна сила. Според легендите тези уникални знания и звездна сила били донесени от боговете на Сириус. Любопитен факт, свързан с тези легенди е това, че Хеопсовата пирамида е ориентирана по посока на Сириус.

Най-сетне, ти си невероятна това много ми хареса ако може малко повече информация за тези божества

[sin angel]

Сириус е най-ярката звезда в небето над Северното полукълбо ( магнитуд 1,43 ). Тя се намира в съзвездието Голямо куче. Това съзвездие, заедно със Малкото куче, представляват двете ловни кучета на Орион, великия ловец. Дълго време Сириус е била асоциирана с Голямото куче. В древен Египет то е представлявало Анубис, бог с глава на куче или чакал, син на Изида и Озирис ( който е бил асоцииран със съзвездието Орион в древен Египет), които помагали на душите да преминават през подземния свят, а също теглели сърцата на мъртвите, за да определят дали починалия е бил добър или лош приживе.

Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е "Мул-лик-уд", което означава "звездата куче на Слънцето". Във вавилон, Сириус е известна като "Какаб-лик-ку", което означава "Кучешката звезда". В Ашурия тя е била известна под името "Кал-бу-са-мас", което значи "Кучето на Слънцето". В Халдея наричали Сириус "Как-шиша" или "Водещата звезда", както и "Ду-шиша","Ръководителя". По-късно персите наричат звездата "Тир", "Стрелата". Семитското име на Сириус е "Хасил". Евреите използват и "Сихор", египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет.

Сириус е бил и "Звездата на царица Изида" в древен Египет. Тя е асоциирана с майката-богиня Изидита и нейния по-стар архетип Хатор. Освен това Сириус е бил и "Звездата на Нил", защото преди 2500 години Сириус изгрявал точно преди изгрева на Слънцето по време на лятното слънцестоене, когато започвали наводненията по поречието на Нил. Днес този специален изгрев на Сириус става приблизително две седмици след лятното слънцестоене. Трябва да кажа, че за древните египтяни годината е започвала с лятното слънцестоене.

Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните. Според Омир цар Приам от Троя наблюдавал "Кучето на Орион" от стените на обсадения град. Омир я нарича и "Есенна звезда". Според Плутарх тя е "Водачът". Римляните, както и в много други случаи, продължават гръцката традиция. Името "Кучешка звезда" се среща в "Еней" от Виргилий.В древни времена цвета на Сириус е определян като червен, червеникав или розов, а звездата понякога е наричана кървава и описвана като пламтяща като огън. Дали Сириус е била червена преди хиляди години? Възможно ли е цветът й да се е променил само за три-четири хиляди години? В "Илиада", Омир описва звездата като пробляскваща като медната броня на Ахил. Вавилонците също използват подобно определение. В по-късни времена Цицерон ( римски поет и писател ) я нарича червеникава, а според Сенека Сириус е "по-червен от Марс. Днес знаем, че Сириус е двойна звезда, като по-голямата и по-светлата е Сириус А, а по-малката и по-неясната - Сипиус Б - в действителност бяло джудже. Двете звезди се намират много близо една до друга, като орбиталния период е много малък - само 50 години. Бледата Сириус Б има магнитуд само 8,7, докато по-ярката Сириус А е с магнитуд -1,5. Смята се, че цветовата смяна, наблюдавана от древните може би се дължала на еволюцията на звездата, която е била червен гигант, и е станала бяло джудже. Това се смята за типичен завършек на живота на една звезда, но е твърде малко вероятно това да стане за толкова кратко време ( смята се, че този процес отнема поне 8 пъти по-дълго време). Така или иначе Сириус Б си остава най-близкото бяло джудже, известно досега, само на 8,6 светлинни години.

Догоните
Догоните са племе от Мали, Западна Африка, чиято история, записана през 1930 година от двама френски антрополози, има много общо със Сириус. Те познават и почитат Сириус А и невидимата Сириус Б от 5.000 години! Техните астрономически знания обаче не стигат дотук - те знаели за това, че планетите обикалят около Слънцето, знаели за 4 от звездите на Юпитер и за пръстените на Сатурн.

Хората от племето твърдят, че преди 5.000 години грозновати на вид богове-амфибии дошли от Сириус на Земята в космически кораб с формата на арка, който кацнал въртейки се с огромен шум. Такива богове има във вавилонските, акадските и шумерските митове. Египетската богиня Изида, която понякога е изобразявана като русалка, също е свързана със Сириус. Догоните нарекли пришълците Номос. Според тяхната религия Сириус Б е невидим, но много тежък и с голяма мощ. Техните познания за орбитите на двете звезди съвпадат с резултатите от съвременните изследвания, въпреки че са направени преди пет хиляди години, когато не е имало технологията, необходима за такива наблюдения.
Догоните твърдят също, че има трета звезда, която те наричат "Емме Я" или "Женската Соргум", и за която твърдят, че е по-голяма и по-светла от Сириус Б и също се върти около Сириус А. Дали Догоните не знаят нещо повече от нас? Дали наистина няма Сириус В?

През 1995 двама френски изследователи, Даниел Бенест и Дж. Л. Дувент, публикуват статия в престижото списание Астрономия и Астрофизика озаглавена "Дали Сириус не е тройна звезда?". В статията те изказват предположение, базирано на наблюдения върху орбитата на звездата, че има малка трета звезда в системата. Те смятат, че звездата е от тип "кафяво джудже" и има маса колкото половината маса на Сириус Б

[sin angel]

ето малко и за египетските богове
Египтяните вярвали, че родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света е бог Атум. Според легендите, той се появил от хаоса, а след това създал първата божествена двойка - богът Шу и богинята Тефнут. Шу бил бог, олицетворяващ пространството между небето и земята. Тефнут била женското допълнение на Шу. Тази двойка родила бога Геб и богинята Нут. Геб, това е богът на Земята или по-точно - самата Земя. Нут била богиня на небето или самото Небе. Според древните представи в Египет, най-отгоре се намирала Нут, най-отдолу - Геб, а между тях - Шу и Тефнут. От Геб и Нут произлезли две нови божествени двойки - Озирис и Изида, Сет (Сетх, Сетех) и Нефтис.

Озирис и неговата жена (сестра) Изида били най-важните фигури в египетския пантеон. Според легендата, първи се родил Озирис, след него Сет, Изида и Нефтис. Още в утробата на своята майка Нут, Озирис и Изида се обикнали.

Възрастният Озирис управлявал мъдро и справедливо народа си, грижел се за неговата култура и пътувал много. В негово отсъствие, страната управлявала жена му Изида. Сет, братът на Озирис, бил изпълнен със завист и в главата му се родил пъклен план. Той примамил Озирис, убил го и разхвърлял по целия Египет парченца от тялото му. Скърбящата Изида намерила всички парченца и ги погребала. Скоро след това родила сина на Озирис - Хор, който започнал отмъстителна война срещу убиеца на баща си Сет и го победил.

Озирис станал символ на вечно умиращата и възраждаща се природа, а Изида - на майчинството и съпружеската вярност. Сет се превърнал в бог на злото и когато върху плодородните земи край Нил връхлитал сухият, песачлив пустинен вятър, считало се, че вилнее злият Сет.

Друг, много важен бог в египетския пантеон бил Ра - бог на слънцето и светлината. Всеки ден се издигал в небето на своята ладия, осветявайки цялата земя. Вечер се спускал в подземния свят, където водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака. Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак анкх - това е кръст, на който горната права част е заменена с кръг. За средновековните алхимици, знакът анкх бил символ на безсмъртието.

Идеалът за висша мъдрост и справедливост, олицетворение на най-добрите страни на човешката природа и въплъщение на ума, бил бог Тот. Той помагал на Ра в борбата му със силите на мрака. Символ на Тот била Луната.

Бог Птах бил един от най-главните богове. Наричали го господар на истината и божествената справдливост. За него вярвали, че бил едновременно и Слънцето и Луната. Древните египтяни вярвали, че е покровител на занаятите. В някои периоди са го приемали за върховен бог, творец на всички богове и на света.

Синът на Озирис - Хор, също влизал в състава на главните египетски богове. Негово олицетворение бил божественият орел. Той се борел с убиеца на баща си Сет, но също така бил спътник на Ра и Тот. Понякога за негов символ приемали слънчевия диск. Хор бил смятан за родоначалник на всички египетски фараони. В името на почти всеки фараон присъствало името на Хор.

Негова жена и женско въплъщение била богинята Хатхор, която била богиня на любовта, веселието, танците и музиката. Древните гърци я отъждествявали с Афродита.

Бог на отвъдния свят бил бог Анубис. Обикновено го изобразявали като човек с глава на чакал. Към него се обръщали родствениците на умрелите с молба за покровителство в отвъдното.

Бог Амон бил бог на въздуха и вятъра, бог който изпълвал целия видим свят и вдъхвал живот на всичко живо. Смятало се, че Амон е божественият баща на всички фараони. Наричали го великата жива душа, която стои над всички богове. Както въздуха и вятъра, така и душата е невидима. Освен това, бог Амон бил закрилник на угнетените и онеправданите.

Негова жена и женско въплъщение на душата му, била богинята Амаунет, наричана Невидима, тъй като тя и божественият й съпруг Амон, олицетворявали невидимия свят.

Бог Себек, когото изобразявали често като крокодил, присъствал също в египетския пантеон, като едно от главните божества. Към него се обръщали с молитви за изцеление на болести и за помощ в трудни житейски ситуации. Смятало се също, че Себек се грижел за съдбите на умрелите в отвъдния свят. В някои периоди са приемали, че Себек е спътник на Ра, а в други - че е негов противник.

Негова жена и негово женско въплъщение била богинята Себекет, която изобразявали като жена с глава на лъв.

Това са едни от най-главните богове, но са малка част от египетския пантеон. Освен тях съществували множество местни божества, а също така и домашни богове-закрилници. Често ги изобразявали като джуджета, уродливи брадати човечета, които защитавали дома и живеещите в него хора и животни от злото, болестите и опасните животни.

[Moerin_Elf]

А що се отнася до тези уродливи джуджета ,брадати човечета с изплезен език-наричали са се Бес.

[puntina]

Винаги съм смятала египтяните за уникален сам по себе си народ. Толкова са интересни нещата,които са правели и толкова странни,че и до ден днешен не могат да се разгадаят начините за мумифицирането и т.н.