Немезиъс и Винъс,
Всеки си научава уроците, за да мине напред.
Не може да преодолееш трудност, без да си осъзнал причината за нея. А ако осъзнаеш причината, то вече си научил кармичния си урок.
Не мисля, че може с магия да премахнеш "кармично" препятствие, но може с магия да осъзнаеш защо го има и да разбереш как да се коригираш.
Всъщност какво е магията? Тя е нашите мисли. Това, което мислим е това, което е, и всеки ден правим безброй така наречени магии само като мислим. Безброй хора всеки ден урочасват, без да се усетят и дават духовна подкрепа, без да се усетят.
Ако следващи кармични преопределености зависят от поведението ни или по-скоро от мислите ни, то магията като целенасочено мислене може да ускори процесите, но не и да преодолее кармата директно, без да е направена промяна в мислите, т.е. промяна в нас, което е и целта на кармичните трудности.
Не магията влошава или подобрява кармата според мен, а мислите ни, а нашите мисли са всъщност магия, най-малкото върху самите нас.
И никой няма да стигне до такова магическо майсторство, че да преодолее кармата, без да се промени първо, както никой няма да намери маг учител, ако не го заслужава
И аз нямаше да мога да стигна до този форум и да се запозная с такива приятни хора тук, ако не бях осъзнал какво е добро и какво е зло.
Преди време месеци наред спорех с християнски теолог какво е добро и какво зло. Той твърдеше, че злото е липса на добро, а аз не бях съгласен.
Трябвше ми много време, за да осъзная, че наистина злото всъщност не съществува. Злото, това е отсъствие, липса на добро.
Винъс, ти даваш прекрасен цитат. Нека се съсредоточим върху заглавието на цитирания текст "Силата на настоящето". Уважаемият господин Тол говори за настоящето. Сегашният човешки момент, когато ние усещаме съществуването си чрез времето, пространството и движението. Той казва и какво е било преди тези наши усещания за време, пространство и движение да се сътворят - било е нищото. Точка разум се носи в празнотата.
Известният господин Айнщайн показа доколко субективно и чисто човешко е усещането за време и пространство. Доста по-малко известният физик Хю Еверет показа наличието на паралелни вселени и че действителността за всеки от нас се определя от нашите усещания и свойства. Напоследък струнната теория вкара физиката сред теологичните науки с обяснението й за проявленията на Твореца.
А всичко това се знае от хиляди години, например, от източните духовни учения, за които вселената около нас си е наше лично преживяване, различно за всеки. Че нашата вселена се управлява от нашите мисли и желания.
Един психолог беше измислил пирамидата на желанията. На най-ниско ниво е желанието за задоволяване на глада и сексуалния нагон.
Следващо ниво е желанието за материални и други богатства. След това е желанието за обществена изява и слава. А после евнтуално и желанието за себеусъвършенстване. Интересното е, че според Кабала личностното развитие следва същата стълбица. Накрая за духовното развитие трябва да имаш желание, резултат от свободната воля, за да надникнеш над границите на материалното и да усетиш проявлението на Твореца.
И какво имаме накрая за всеки от нас. Всички сме произлезли от Твореца и имаме свободната воля да решим да се обърнем духовно към него и да изучим проявлението му към нас. Добро е да се обърнем към него и да жиеем по законите на природата. Ако не правим това, просто правим липса на добро. А е липса на добро, защото свободната воля ни позволява да избираме дали да правим добро или не.
Човек определя бъдещето си не според "злото", което прави, а според степента на доброто, което е направил. Ако е правил малко добро, дори сега да има славо и богатство, то в следващия живот може да е на нивото на задоволяване на глада и похотливостта.
Какво става от гледната точка на човешките взаимоотношения, която доколкото виждам стои във фокуса на разбирането на Винъс за кармата.
Винаги може да направиш магията "прави добро на другите". такова добро, което ще ги изкачва по стълбицата на духовното развитие. И тъй като всички сме свързани и частици от една обща душа, то това добро ще ти се върне и ти ще се изкачиш още по-нагоре по стълбицата на духовното развитие.
Но какво означава да изкачваш някой по стълбицата на духовното развитие. Да нахраниш гладния, но не просто да задоволиш глада му, а да му помогнеш да се изкачи на нивото, когато ще разботи за богатство. Да помогнеп на някой да получи богатство, но не заради самото богатство, а за това да може да разботи за обществото. Да помогнеш на някой да получи обществено признание, но не заради самата слава, а за да може да работи за духовното развитие на себе си и на другите. Най-общо казано да правиш добро за духовното развитие на друг.
От тази гледна точка магията, която има крайна и последна цел вдигането на съзнанието на човека е добра и кармата от нея е добра.
Магията, която е заради самите земни наслади и цели е просто липса на добро, а както се оказа като обратното явление на описаното от мен по-горе, всяка липса на добро ще ни намали магическите способности в следващия живот

Ноооо всеки уващаващ себе си маг прави и магии за добро, според мен, за да поддържа положителния баланс.
Относно добрите дела мога да ви спомена за масона Исус от Назарет. Той винаги е казвал, че Истината се постига чрез добри дела в името на Истината. Измислицата за "спасение само чрез вяра" си е религиозно изобретение, но пък не е тук мястото да коментирам разликата между Истина и религия
