Хаосферата е главния източник на светлина или магическата лампа на адепта - едно психическо чудо, което излъчва блестящ мрак. Това е един умишлено създаден процеп в структурата на реалността, през който силите на Хаоса навлизат в нашето измерение. От друга страна, тя може да се разглежда като нагледна демонстрация на аксиомата, че вярата има свойството да структурира реалността.
На Хаосферата може да се придаде материална форма, която да служи като котва за установяването на нейните хаотични и етерични проявления. Формата, показана на фигурата,
е една от многото възможности. Тя се състои от сфера с осем стрели-лъчи, насочени към ъглите на куба. По такъв начин за мислещия ум тя може по различни начини да представлява една перспективна структура на четирите оси на геометрически невъзможния хиперкуб от двата проникнали един в друг тетраедъра на светлите и на тъмните сили. Такива алогични заплетености може да се окажат полезни при създаването на един парадоксален по същество обект.
Тя се оцветява в най-наситеното черно, защото то трябва да й придаде всички цветове едновременно и да я снабди с най-големия потенциал за излъчване и поглъщане. Централната сфера е куха, за да може да се поместват различни обекти, и една от стрелите се изважда, за да служи като магическо оръжие. Все пак физическата форма може да бъде всякаква, каквато изобретателността на адепта подсказва - това е дребна работа в сравнение с психическата подготовка, която се изисква при нейното създаване.
Хаосферата се зарежда и отваря в магическото измерение като се изпълва с етерична жизнена енергия, която е била парадоксално настроена.
Жизнената енергия може да се достави по всякакъв метод, който адептът владее напълно - кърваво жертвоприношение, сексуални изпразвания, проектиране на преносимата етерична сила на тялото чрез концентрация по време на екстатично-гностични ритуали или по други методи. Парадоксалното настройване се прави чрез впечатляване на жизнената енергия с всякакъв вид противоречие и невъзможност. Всеки две противоположни и взаимно изключващи се идеи и образи може да се използват едновременно - въображаемите метафизични първопричини на огъня и водата или Нуит и Хадит, несъвместими геометрични фигури, едновременна чернота и белота - математическата нула и безкрайността. Всякакво проявление на парадокс и невъзможност може да се използва и още може да се измислят най-различни неща, за да свършат работа.
Ако адептът работи в храм, неговите посветени или ученици може да му помогнат при формулирането на Хаосферата и тогава тя може да функционира като бог или фетиш. Колкото повече сила е вложена в нея, толкова по-голям ще е проломът отворен в Хаос-измерението и толкова по-голяма ще е освободената Хаос енергия.
Веднъж вече създадена, тя ще започне да доставя сурова Хаос сила на всеки, който е във физическа близост с нея. Поради тази причина непосветените трябва да се държат далеч от нея, за да не се побъркат. Също като мощно магическо огледало, Хаосферата съществува и като вихрушка или вход, през който магическата воля и възприятие могат лесно да достигнат до други сфери на съществуване. Инсталирането на действащи Хаосфери в различни точки по земята може да ускори иманентизирането на есхатона - смяната на еона.
© by Peter Carroll
) но май само довеждат до край собственото си проявление, но не като изживяват всички възможности, а като ги обезсмислят и поставят в застой импулсите си за креативност.
