Аз съм ключът и аз съм и вратата
Богинята Хеката присъства в гръцката митология и е представяна под доста различни и интересни образи. Смятам, че всички са наясно, че когато говорим за митология, тя доста се различава от религията и магията. Бих искал да ви разкажа няколко неща за богинята Хеката в религиозен и магически план.

Така първо искам да поясня, че самото име Хеката не е лично име, за разлика имената Исус или Мохамед това не е лично име, а по скоро епитет на богинята. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото. Която и хипотеза да е вярна и двете определят добре Богинята. Първото археологическо доказателство за нейния култ е от 400 г.пр. н.е. и е от кръглия олтар на Аполон в Милет. Спомената е в литературата за първи път от Хезиод в „Теогония” около 7 в . пр. н.е. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - в днешна Турция. Богинята е била почитана обаче из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет, а също и на територията на България. Първоначално, а и по описанието на Хезиод е била възприемана като доброжелателно божество, като богинята Майка – даваща и взимаща живота. В най-древния си образ е изобразявана с едно тяло държаща факли в ръце, поради което някои историци, като Хезихий са я отъждествявали с тракийската Бендида. Впоследствие е започнало изобразяването и като трилика и с три тела. Тройното изображение на богинята символизира нейната власт над Земя, Небеса и Моря. Някъде се твърди, че трите свята са Земя, Небеса и Подземен Свят, но в древната религия Подземния Свят или Ереб /Хадес, Тартар/ е част и то най-долната от земния. С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. За неоплатониците Тя е олицетворявала душата на света, а в Халдейските оракули на Зороастър е наречена Дъщерята на Отца. В една интересна космогония тя е четвъртото божество наред с Майката, Отца и Сина – Дъщерята. Култът на богинята е бил доста многостранен, но за него са известни доста малко неща. Мистериите в чест на богинята са били само за посветени и за тях също не се знае много. В орфизма /философско и религиозно учение, за основател на което се счита Орфей/ тя играе доста важна роля и е образ на Великата Майка. Във вътрешните мистерии на богинята са били забранени кървавите жертвоприношения – т.нар. в днешно време курбани. Счита се за непростимо с цел отдаване почит на Майката едно нейно дете да убие друго такова в нейно име. В магическите обреди на тъмната луна се ползват кръв и подобни неща, но се смята, че това се наказва жестоко от Богинята, защото викайки тъмната и страна, викащият трябва да е готов, че все някога ще се изправи пред нея.
За разлика от съвременната представа за Бог, който трябва да е само добър и въплъщава сама доброто, при Хеката не е така – наричайки я душата на света, древните са приемали, че Тя е силата на природата и нейните стихии, които не са нито добри, нито зли. Хеката е наричана и Неотменимата, Божествената необходимост. В едно древно заклинание е наречена мойра и ериния. В съвременните представи образът за Тройната богиня се е запазил в образа на трите орисници или наречници. В българското народно виждане образът на Великата богиня се е запазил под образите на св. Богородица, св. Петка и св. Неделя или св. Ана, която на места в България се сочи като покровителка на магьосниците.
Засега като общо представяне смятам е в общи линии достатъчно. Ще се радвам на въпроси от ваша страна.
Богинята се открива и се е откривала на хората в различни форми и е била почитана с различни образи и имена, но тя винаги е била възприемана като висшата реалност, тя не е откъсната от природата и реалността. За древните и за съвременните и почитатели тя е преди всичко Майка, но не само на хората, а и на животните и ние сме равни пред нея. Човекът е нейна рожба така както нейни рожби са и всички живи същества. Нейната плът ни храни и тя храни плътта си с нас. Тя може да приема формата и образа на човек и животно, на растение и на всичко което ни заобикаля, защото тя е Утробата и Изворът, Чашата в която се съдържа Всичко – Животът и Смъртта се сливат в нея, защото животът е смърт, а и смъртта е живот и всичко трябва да следва последователността отредената от Нея, Съдбата. Тя не създава противоположности, а ги обединява.
Богинята е била и е почитана в различни свои аспекти като е била наричана и с различни имена-епитети. Тези епитети са на старогръцки, давам ги с транскрипция и превод на български. Някои предпочитат да ги ползват на чужд език – в случая старогръцки, други пък на собствения. Аз лично бих ви посъветвал да ги ползвате на български поне докато не запомните значението на отделните епитети. Смисълът на тези епитети е символиката, а ако не разбираме значението няма и какво да символизират.

Освен епитетите Богинята е била призовавана в различните заклинания и с други имена – т.нар. имена на силата или магически имена. Тези епитети са били и се използват и сега при молитви към Хеката, но в същото време доста от тях са били епитети и на други богини – Деметра, Артемида, Бендида и др. Това няма значение, тъй като Старата вяра казва, че всички богини са лица на Богинята и всички богове са лица на Бога. Според личното си усещане човек избира как да се обръща към Силата и как да я почита.
Най- старите символи на Хеката са ключът и Луната. Обредите на Богинята са предимно нощни и свързани с лунните фази. Това не означава, че не е имало и дневни, но вътрешните обреди и магическите са предимно нощни. Счита се, че времето на нарастващата луна е за благотворни и привличащи действия и молитви, фазата на Пълнолунието е за отдаване почит на светлата пораждаща луна на живите, времето на намаляващата луна е за отблъскващи действия, а също и за нападателни магии, фазата на новолуние е периодът, когато се е смятало, че богинята свети в отвъдното или по точно, не виждайки я живите, нея я виждат мъртвите и тя определя душите за следващо прераждане, които обаче си избират сами пазител и с това до известна степен предопределят новото си съществуване, тогава се отдава почит на тъмната прераждаща се луна закриляща и властваща над мъртвите. Почитането става в трите дни на пълнолуние и в трите дни на новолуние.