Ето малко за Мак(не гарантирам за превода си и не е пълния текст)
Сънотворен мак / Papaver somniferum L./
papaver — от латинското papa — детска каша и ver — истински, somnifer — сънотворен от somnus — сън и fero — нося.
Макa се отнася към древните култури на Изток и Предна Азия и Южна Европа. Возможно е още в каменните векове хората да са употребявали в хтраната си семена от мак - за това свидетелстват археологически находки на територията на Швейцария.
Своето название мака е получил от името на града Мекона, от който той е пренесен в Гърция. (Мекона — «маков град» — намирал се е на брега на Черно море.)
В древноста пъпката(семка или на каквото руснаците викат кутиика) на мака са асоцирали с човешката глава, и затова гърците го наричали мак «kodia», което означава « макова глава», а римския цар Нум заменил с него човешките жертвоприношения на Юпитер. Така постъпил в IV в. пр н.е. и римският император Юний Брут, заповядал да се принася в жертва на богинята-чудовище Мания главата на мака и чесън вместо детски глави (вярвали, че Мания влияе на съдбите на децата).
В Гърция мака посвещавали на няколко богове. Хипнос — бог на съня и неговия роден брат Танотос — бог на смъртта изобразявали с венци от мак. Морфей — бог на съновиденията живял в царството на съня сред макове и всеки път се доближавал до спящия с един от цветовете му, навявайки приятни мисли. Богинята на ноща — Нюкта се обличала с гирлянди от макови цветове; богиня жътвата и плодородието Деметра (у римляните — Церера) се успокоявала с маков сок, когато Плутон похитил в подземното царство дъщеря и Персефона. Статуите на Деметра и Церера украсявали с венци от мак.
Някога във Фландрия деня на прекратяване на военните действия празнували като Ден на Мака.
Произхода на Мака се свързва в митовете и фолклора с кръвта на убит човек или дракон (напр., в английските фолклорни традиции Мака се появява от кръвта на дракона, убит от света Маргарита). В христианската литература е разспространено представянето, че Мака расте на кровта на распънатия на кръст Христос (Мака като символ на невинно пролятата кръв). В обредите за призив на дъжд по време на суша в кладенец хвърляли макови семена; С тях посипвали и могили на «ходещи» мъртъвци и др. Наред с латинското название на Мака. — papaver , на Балканите битува названието Мак(понякога пеперуда) , типа албански -paparune, румънски -раparuna, pirpirune, на български- папоруна, папаронка, ; македонски- пеперуга, пеперуда и т. н.
Има множество данни за използването на Мака в магията , а също и в гаданията, предсказанията. Приемането на мака в народната медицина в значителна степен също се съгласува с митологизирания му образ. Така в редица традиций едно от растенията от семейство макови— чистотел (Chelidonium majus L.), използвано в частност при очни заболявания, се съгласува с поверието за лястовицата, събираща маков сок за възвръщане зрението на сляпородено дете.
В нидерландската и немската живопис 15—16 в. цъфналият Мак се изобразява или като целебномагическо растение (напр., в Изенхеймския олтар на Мак Нитхард), или като « цвете на смърта», некои значения тук е возможно да са имали и алхимически асоциации (червения Мак на скала като един от символите на зараждането на «философския камък).
От електронна митологическа енциклопедия на Анастасия Александровна
http://myfhology.narod.ru/planta/mak.html
и така нататък...