Лъч лъжовен изпратих към сенки безмълвни,
но стопи се отразен сред пустота.
Слънцето зад облаците нейде спеше-
ненужно, в прах и самота
Остана само тъмнината страшна
и блъсках се безспирно във скръбта
Отчаяно ръце към бог протягах
да се смили над слабата душа
А Слънцето обидено ме гледаше отгоре
и смееше се тихо във скръбта,
но сляпа бях май да приема
от живата му светлина
Само за миг лъч светъл тъмата разцепи,
но бързо го погълна празнота.
И робите на мрака клети
отвърнаха от бог глава.