В тъмна нощ мъглата се разстила
над закъснелите гори
и в мрака мантра се надига ,
от полето стон звучи...
Думите нарастват с тъмнината
тихи стъпки , поглед към Света
Дявола проглежда в душата
и отгоре клоните галчат.
Че с Ритуала иска той да плаче
да реве , да бръчка и да вие...
А в Мантрата е смисъла обаче
и ни дявол или демон мож' да те убие.
И ето идва силната заблуда
човека с талисмана пак тъжи.
И почва да си мисли , че е лудост
това което в леглото му звучи...
Малкия магьосник се събужда
от звъна на будилника си там
И мисли си ,не би изпитал нужда
да посещава горския балкан.
Така е вече късно е да се връща
но това го знаеш само ти и аз
Но чака мрака пак да го обграща
и така до сетния си час.!
BlackSun