ГОРА
Веднъж в гората се разкарвах,
навлизах в тази дива красота,
пътеки дълги изминавах,
докато открия път към моята душа.
Но таз гора бе тъй необикновена,
тъй слънчева, със полъх на липа,
шепотът ми каза истина проникновена,
че скоро ще открия моята мечта.
Дърветата си шепнеха край мене,
говориха си май за някаква игра,
цветята лекичко сломени,
повдигнаха пак своите листа.
Лъчите слънчеви блестяха,
огряваха тоз дълъг път,
а той на къде отведе мене,
ще ви разкажа следващия път.
Сега ще ви разкажа за гората,
за тази нейна доброта,
за това, което тя дари ми -
благословията на Майката Земя.
Когато чух гласът на глога,
когато поговорих си с дъба,
видях че и при мене има
фея кацнала на моята ръка.
Откри ми тайните на билките омайни,
разказа ми за благословената вода,
разкри значенията тъй явни
на камъните под моите крака.
Тогава се загледах покрай мене,
видях, че всички живо радваше се с мен,
зверовете бяха укротени,
а птиците говориха ми с нежен глас.
И ти, недей да чакаш утре,
разкарай се във близката гора,
послушай ветровете с мене,
чуй и песента на Гея пята от незнайни времена.