Наследството на любовта
С края на лятото си отива моята любов
През пясъци и дюни, през гори и планини
Тя утъпква своя път за връщане готов
За да връхлети отново в човешките души
“Следвай, пътнико моите стъпки до края на света
За да си докажеш, колко вярваш в мен
Истински да видиш и усетиш моите велики чудеса
Да мечтаеш,в прегръдките ми да си в плен”
“Следвай ме, защото аз съм най-силният ти наркотик
Знаеш, няма да успееш да ми устоиш
Ако ме откажеш ще се будиш сам от собствения вик
И цял живот в моя ад ти ще гориш”
По-добре в пламъците нейни да изгарям
Но да чувствам в сърцето топлина
От колкото душата си за хора да затварям
И красотата да повяхва в тъмна самота
“Браво странниче, моето наследство ти право разгада!
Пътеката ми, пълна е с камъни и тръни
Затова с болка най-сладка е победата на любовта -
Кърви сърце, което силно люби!”