За Теб
Бяха дни на щастие, любов и свобода
Бяха мигове на луди страсти, на сълзи
Родени от горещи чувства, от съдба
Която двама ни с толкоз красота дари
Спомените карат сърцето слабо да кърви.
Дарявайки студеното лице с милувка
В очите влюбени явяват се сълзи
И падат нежно връз капака на ковчега
Как може да си толкова красива
Как може толкова да ме боли
И след изневярата бе толкоз мила
Как някой може да не ти прости?!
Аз от всичко съм сега свободен
Простих ти даже подлата лъжа
Която шепнеше ми с глас чаровен.
Сърцето твое вече с никой няма да деля!
„Спи, скъпа моя, заспивай своя Вечен и спокоен сън”-
Шепна на лика в забвение пред мен застинал.
И черни капки кръв се стичат - захладнява времето навън,
сливат те сърцата ни в миг прекрасен – все още неотминал...
