Ето нещо интересно и дано друг не го е пускал вече
Как древните българи гадаели и омагьосвали бъдещето
Първородният Омуртагов син княз Енравота, осъден на смърт, предрекъл християнската съдба на народа си
Борис Асьов
От най-древни времена българите смятали, че човек може да предвиди бъдещето и да въздейства върху него. Така постъпвали, както се казва, и в селските колиби, и в царските дворци. Именно заради това в старобългарските книги се срещат толкова много думи като влъхва, вещател, врачка, гадател, прорицател, предсказател, пророчица, ясновидец, оракул, вълшебник, чародей, магьосник, звездоброец, астролог, метеолог, хиромант, знамение, провидение, поличба, прокоба, предзнаменование и т. н.
--
При прабългарите с окултни дейности се занимавали шаманите. Известно е, че тяхното съсловие било доста "феминизирано"- жените шамани били повече от мъжете. В монаршеския двор магическите действия се правели от боил колобъра, третия по важност сановник в държавата, който придружавал владетеля навсякъде. Върховен маг и гадател обаче бил самият хан. Когато тръгвали на сражение, българите "извършвали заклинания, игри, пеяния и всякакви гадания". През юни 813 г. например Крум се отказал да щурмува Цариград, след като направените лично от него жертвоприношения и гадания дали неблагоприятен резултат. И може би неслучайно той успял да се спаси от опита на гърците да го убият при преговорите му с императора.
С името на Симеон Велики пък е свързан един анекдотичен случай. Поради непрестанните войни в България имало много византийски пленници. И естествено императорът настоявал пред Симеон да ги освободи. Така между двамата венценосци започнала дълга преписка. В нея училият астрология в Магнаурската школа цар Симеон се подиграл изтънко на пристрастения към гадаенето по звездите Лъв VI, като му предложил сделка. Той поискал от византиеца да отгатне как ще постъпи с пленниците българският цар - ако императорът познаел, Симеон щял да ги освободи, ако ли не - да ги задържи. Ясно е, че каквото и да отговорел Лъв VI, Симеон винаги можел да се отметне, че е възнамерявал да стори точно обратното. Както и станало.
С чародейства се занимавал и Боян, четвъртият син на Симеон. По думите на италианския епископ Луитпранд българският княз дотолкова бил изучил магията, че "можел да се превръща от човек във вълк и във всякакъв друг звяр".
ството, което иначе осъждало суеверията и окултизма, на практика не се променило почти нищо. Вярно, немалко изтъкнати църковни авторитети като презвитер Козма или патриарх Евтимий сипели огън и жупел срещу "скверните нощни тайнства" на "влъхвите и чародеите", а съборът в Търново от 1211 г. дори ги проклел с "трижди анатема". Въпреки това в България гоненията срещу магьосниците винаги са били безкрайно далеч от масовото изгаряне на вещици на Запад.
За сметка на това и у нас - като в католическия свят - всички владетели имали в обкръжението си сонми ясновидци, астролози, хироманти и магове с всичките им там гадателски книги, съновници, тълковници, хороскопи и т. н. С други думи - средновековните ни царе и царици също не предприемали никакви сериозни крачки (брачни преговори, съдебни решения, данъчни нововъведения, политически съюзи или военни действия), без да са сигурни, че разположението на небесните тела и всякакви други условия благоприятстват това. В православния свят такива душеприказчици придобивали такова огромно влияние, че съвременният британски историк Едмънд Бърг с основание ги нарича "средновековни распутиновци".
Освен в царските палати влъхви и чародеи естествено имало както в дворците на велможите, така и сред простолюдието. Макар във втория случай податките в историческите документи да са крайно оскъдни, такива все пак съществуват. Според един старобългарски ръкопис от IX-X в. и след покръстването у нас се наблюдавали следните явления: магии за измолване на дъжд от кладенеца, обожествяване на реки и животни, почитане на Зевс, магически действия с дрянов клон, гадаене по полета на птиците, заклинания с човешки кости. Въпреки християнската вяра светът, които заобикалял нашите предци, си оставал пренаселен с добри и зли езически духове, загадъчни стихии, явления и същества. Някои от тях продължили да съществуват чак до най-нови времена - например самодивите и върколаците.
Ето защо дори през първата половина на XVIII в. рилският йеромонах Йосиф Брадати пише, че е обходил всякакви страни, но никъде не е видял толкова много врачки и баячки, колкото в България. За това колко силно вкоренена била у българите вярата в прорицания и чудеса, ни напомня и фактът, че даже апостолите на Априлското въстание съзнателно съчиняват и разпространяват сред народа "поличбата", че "Туркия ке падне в лето 1876-то". Подобни "поличби" били пуснати в обръщение и седем-осем столетия по-рано - при въстанието на Асеневци и селската война на Ивайло.
В родните анали има и казуси, при които български владетели или велможи умирали при ловни злополуки (ловът е любимото развлечение на средновековната аристокрация в цяла Евразия), след като са били предупредени от своите прорицатели да си останат у дома. А ловните подвизи на Гаврил Радомир така изтормозили околните селяни, свиквани през ден за викачи и гоначи, че те възнесли отчаяни молитви към Св. Димитър Солунски да ги отърве от него. И светецът наистина пронизал царя с копието си. Сръбският княз Владимир пък не се съобразил с прокобата на жена си, българската принцеса Косара, дъщерята на цар Самуил, че в Охрид го очаква гибел... и така православието се сдобило с още един мъченик и светец. Известни са и случаи, когато смъртта на български властелини е била предсказана от ясновидци в чужбина. Кончината на Асен I била предречена от един гръцки свещеник, а на Иван Асен II - от немския летописец Алберик, който дори посочил точната дата - Еньовден, 24 април 1241 г. В това отношение местните прорицатели се намирали донякъде в неизгодно положение - те своевременно уведомявали своя господар за надвисналата над него опасност, но под страх от смъртно наказание не можели да правят предсказанието си общо достояние, за да се предпази царството от смутове и размирици. Разбира се, в занаята на предсказателите се изявявали и множество шарлатани. Византийският император Константин VI бил разгромен от българите, влизайки с тях в битка, за която придворният му гадател го бил уверил, че "победата ще бъде на негова страна".
Сред известните български гадатели и чародеи са вече споменатият княз Боян, богомилът Василий Врач, вълшебницата Асла, царедворка в Търново (за която научаваме от една чешка легенда, записана през... XIX в.) и др. Италианецът Филип Буонакорсо (1437-1496 г.) ни е оставил интересно свидетелство за "българката Фекуза от село Сулло, одъртяла старица, обаче много сръчна и обиграна в отгатването на бъдещето". Ясновидка в двореца на влашкия владетел Влад Дракул, именно Фекуза предрекла на западните кръстоносци в най-малки подробности какво ще стане в битката при Варна на 10 ноември 1444 г. Както е известно, тогава султан Баязид избил до крак кръстоносната армия на полския (и унгарски) крал Владислав Варненчик.
Колкото до най-значимото пророчество за българските съдбини, то това е прочутото предсказание на княз Енравота. Този първороден син на хан Омуртаг бил предаден на смърт от собствения си баща заради това, че изповядвал християнството. Преди да го екзекутират, Енравота пророкувал бъдещата победа на християнството в България с думите: "Тая вяра, за която сега умирам, ще се разпространи и умножи по цялата българска земя, макар че вие мислите да я притиснете с моята смърт. Ще се въдвори знакът на кръста и навсякъде ще се построят църкви Божии... Идолите, пък и техните жертвеници и нечисти храмове, ще се сгромолясат и ще се преобърнат в нищо, сякаш никога не ги е имало."