creative написа:heress написа:А ако толко ти трябва да потрошиш няква магия. Най-лесния начин е да Невярваш в нея. За някой по-малки "джобни" магийки не ти треа друг начин за разваляне.

То хубаво не вярваш в нея ама какво става с хората, които дори не подозират, че им е напроавена, а тя им действа постоянно?
Едва ли.За да действа постоянно една магия знаеш ли колко
енергия се иска?Магьосникът трябва да я поддържа на свои
собствени енергийни разноски,а това е доста трудна работа.
Освен това има още едно нещо,което забелязвам при хората,
които са били "жертва" на черна магия.А именно,че развиват
имунитет срещу такива вмешателства.Тяхната психика и енерге
тика не стоят със "скръстени" ръце.Съзнанието,енергетиката
на човека и живите същества въобще има невероятен потенциал
който проявява в кризисни ситуации,когато трябва да оцелее.
Не само че индивидът си изгражда още по-мощна защита,но и
се отварят психическите му способности.Тоест даровете,които
получава след това могат да бъдат неизмеримо по-големи от
вредите в настоящия момент.Съзнанието ВИНАГИ активира
своите по-висши ресурси,когато се налага да оцелява или
да се справя с разни кризи.
Много окултисти са започнали своята "кариера" именно по
този начин.Дайън Форчън е такъв пример.Изпада под тежка
психотронна атака във една клиника,където е работила като
психолог.Психиката й и живота й рухват за период от време,
когато открива своя път в окултизма и бива посветена в маги
чески орден.
Е,ще попиташ-ами какво става с хората,които завършват
катастрофално вследствие на магия?Или както ти се изрази
-"не забелязват".У човека съществува едно нещо,за което
Фройд се опита да пише,но така и той се оказа ненаясно
по темата.Става дума за "инстинкта към самоунищожение".
Колкото и психоаналитици,психиатри и окултисти да съм
питал защо го има,каква е причината той да съществува,
всички вдигат рамене и казват,че не знаят.Имам доста
наблюдения върху хора,у които той е силно изразен.Правя
това проучване от 1998ма година и съм стигнал до някои
изводи.В момента даже имам и прозрения,дадени ми от моите
духовни учители как да го излекувам.Много трудно и рискова
но ще е,но може да се получи.Защото това е в интерес на
човешката раса и нейния прогрес.
Та директно на твоя въпрос да отговоря:какво става с човека,
който се намира под разрушително окултно влияние а нищо
не подозира,то отговора ми е,че по всяка вероятност,дълбоко
в себе си се е възхищавал на своята агония и е искал да
завърши фатално.Сега познавам един човек,който се разпада
по същия начин.
По мои наблюдения,инстинкта за самоунищожение може да приеме следните прояви:
-съзнание за жертва:"аз съм обречен,нищо не мога да променя,
светът е по-силен от мен,аз какво съм,аз съм нищо...как мога
да се противопоставя на превратностите на живота...роден
съм за да страдам...болката е моя път"...и прочие идиотщини.
-убеждение,че светът е зло и е против теб.Фройд отбелязва,
че когато се борят Ерос(самосъхранението,влечението към
живота,сексуалността) и Танатос(влечението към смъртта),
понякога съзнанието намира компромисен вариант:инстинкта
към самоунищожение се насочва навън,към другите.И виждаш
омразата и агресията в живота и света,докато де факто ти
желаеш подсъзнателно това на другите.
-вина.Убеждението,че си грешен,виновен,че заслужаваш най-
лошото и обикновено се самонаказваш.
-"реализъм" и антипрогресивизъм.Когато решиш да предприемеш
някаква дръзка постъпка,нещо,което би могло да бъде в твой
голям (+),нещо,което ще те издигне,ще те обогати или да
предприемеш някакви убеждения,различни от общоприетите
които са важни за развитието ти,другите,водени от най-добри
чувства ще започнат да те разколебават.Често употребявани
изрази са "слез на земята","той живота ще те научи тебе","ти
ще видиш","ще ревеш после,така да знаеш".
Хора,които фанатично се придържат към някаква доктрина,
система от убеждения,религия,ако щете и виждат единствена
та истина само в нея,"разумно" отхвърляйки други възгледи
просто отказват да се развиват.Отказът от развитие,стремежа
да стоиш на едно място е проява на Танатос.
-зависимост.стремят се да бъдат зависими и роби."ти нямаш
право да си свободен,ти трябва да си зависим,контролиран.
ти трябва да си в нечии ръце.как така ще искаш независи
мост?кой си ти бе?какъв си ти,че да си независим?"
-страх.Вижте страха на религиозните хора,без значение дали
са християни,мюсюлмани,евреи или други.Повечето от участни
ците във този форум са чували подобни приказки:"не те ли
е страх за душата ти?земния ти път ще свърши един ден и ще
гориш в Ада".Това обикновено минава за искрено и любящо
предупреждение от страна на някой преподобен християнин
или друг вярващ.Но ако наблюдавате мимиките,жестовете,
реакциите,поведението и не на последно място-енергията на
този човек,ще видите едно мощно стесняване/пропадане на съзнанието.
Страхът от магията има параноидно естество.Инстинктът за
самоунищожение приема метафизична форма,но бива изтлас
кан навън.
-апокалиптични сюжети.Тази дума е приела в разговорния
език смисъл на едно всеобщо унищожение,което е малко
далеч от истината,но няма да разглеждам истинското й зна
чение тук.Става дума че индивидът,който е поел пътя на
Танатос буквално като турбина генерира всякакви най-мрач
ни,болезнени,агонизиращи,меко казано трагични картини
за настоящата или бъдещата му съдба,както и тази на други
те(което е по-рядко;акцентът пада върху него).
-суйцидност.Или просто желание за самоубийство във физичес
кия смисъл на думата.
Доколкото зная,проектирането на личния негативизъм навън
е често срещан симптом във т.нар. сатанизъм,черни изкуства
и прочие.Говоря за истинските такива(черни братства и сие).
Защото учения като това на ЛаВей не е истински сатанизъм.
Той утвърждава живота и истината,докато девизът на подобни
течения е "убий всички и накрая себе си" както и лъжата-едва
ли ще чуете от тях истинно слово.
-И накрая "Join me in death" синдромът.По-леките форми,които може
да срещнете в ежедневието са от по-тривиален тип.Някой почва
да ви се оплаква колко е зле,колко е болен,колко е беден
и все гледа да намери същите черти на болест,бедност и злочести
на у вас.Ако той страда от главоболие или високо кръвно и -да не
дава Богинята- и вие да заболеете от това-той само това ще
повтаря:колко сте зле и вие,също като него.И ако покажете
позитивизъм и воля за живот,ако кажете "абе аз ще се оправя,ти
също",ще видите във физиономията му как се сменят удивление,
ужас и ...неистова злоба(ще стиснат гневно зъби,подтискайки
желанието да ви разкъсат).Същото може и да стане,ако му
кажеш:всичко ще е наред,брато,ето,давам ти пари да се оправиш,
да си купиш лекарства/да си уредиш финансовите затруднения...
Тогава ще станете най-големия му враг.Питали ли сте се къде
се корени поговорката "направи добро,па изяж сладурче"?
Когато подобни души тръгнат да търсят своята агония и да
потънат в забвение и смърт,те никога не искат да са сами.
Те смятат,че това е единственият "истински" път.За тях,неиз
вестно защо,но това е опияняващо.Поради което фанатизмът
винаги ми е намирисвал на проява на синдрома на Танатос-
"моят път е най-правилен.вървете след мен или бесните
да ви вземат и да се пържите в ада".
Интересно е,че хора,които наистина са избрали пътя към
смъртта,пътя на Танатос,впоследствие всички биват отрица
телно настроени срещу тях.Дори и самата съдба-доколкото
я има-сипе "гняв и мълнии" върху им.Познавах такива
типове,на които се случваха ужасни неща.А когато някой им
подаваше ръка,те я хапеха и удряха.На доброто отвърщаха
със зло.Ненапразно Кроули казваше "тъпчете окаяните и слаби
те".Ето кого е имал предвид...
Та това е отговорът на въпроса ти Creaive:няма по-голям враг
от самия теб.Магьосникът не убива никого.Той просто те кара...
ти сам да се убиеш.Има ли спасение?Аз казвам че има.Врагът
е в нас.И лечението е в нас.Въптос на време да го открием.
Въпрос на избор.