Думата "викинги" извиква мисълта за онези северни племена в древността, прочул се със невероятните си воински способности или необуздания си нрав но извикващи уважение и възхищение с храбростта и мъжеството си. А щом се запознах със митологията на северните народи, бях силно впечатлен от красотата, романтиката и прекрасните образи, които тя съдържа. Много от съвременните фентъзи-бестселъри от типа на "Властелинът на Пръстените" черпят с пълни шепи именно от там. За митовете и боговете на северните народи говорят два литературни паметника: "Старата Еда" и "Младата Еда". Тук се описва един свръхестествен свят: всред мълниите в небето летят дракони, валкири, във въздуха кръжат елфи, подземните елфи пазят невиждани съкровища. И все пак боговете притежават човешка природа, човешки слабости; и те както в Древната Гърция са подчинени на Съдбата...

            Нордическата митология е пряко свързана с нашите български земи. Някога северните племена обитавали територията,на която се намирала Троя. Много от имената на реките, местностите и планините нямат български езиков произход. Повечето са от тракийски,а за други няма определение.Например естностите около така наречения Ситовски надпоис около село Ситово в Родопите звучат като Шутгард, Утгард и др... които на фона на Скандинавската митология звучат малко странно.
 

           Как възникнал света според викингите? В началото нямало нищо-нито земя, нито небе, нито пясък, нито хладни вълни. Имало само една огромна бездна наречена Хинунгагап. На север  лежало царството на Мъглите - Нифелхейм а на юг - царството на огъня Муспелхейм.

           Тихо и горещо било в Муспелхейм и само огнените великани можели да живеят там. А в Нифелхейм живеели вечния студ и мрак.

           Но изведнъж в това царство на мъглите бликнал изворът Хвергелмир. Дванадесет мощни реки взели от него своето началои се понесли на юг към Хинунгагап. Жестокият студ на царството на мъглите превръщал водите им в лед, но те не пресъхвали. Ледовете все повече и повече се придвижвали към към Огненото Царство и започнали да се топят. Излизащите от Муспелхейм искри се смесили с разтопения лед и му вдъхнали живот. От тях се издигнала исполинска фигура. Това бил великанът Имир, първото живо същество на света...

           Така създадения свят нямал нито форма ното някакъв определен порядък. На "земята" нямало нито почва, нито пасбища. Само солени грамади. От една от тези грамади се появил друг великан - Бури. Синът на Бури взел за жена великанката Беслу, която му родила трима синове: Один, Вили и Ве. И тримата братя - богове не харесали света и господството на жестокия Имир. Скоро те възстанали против него и го убили. Вече никой не можел да попречи на Боговете да създадат света по техен образ и подобие. От тялото на Имир направили Земята във вид на плосък кръг и я положили в средата на Световното море, което се образувало от кръвта на великана. Нарекли света Митгард, което ще рече Средна Страна.
 
           От черепа му направили Небесния Свод. От косите му - планините. От костите - дърветата. От зъбите - камъните. А от мозъка му-облаците. Във всеки от четирите ъгъла на небесния свод боговете поставили рогове, а във всеки рог-вятър.
           В север ния рог бил Нордри, в южния - Судри, в западния - Вестри и в източния - Аустри. Една огромна змия опасвала света от единия до другия край, във формата на кръг, захапала опашката си.  

           От искрите, що излезли от Муспелхейм направили звездите и с тях украили небесния свод. И щом Один и братята му свършили, веднага замислили как да населят света.
           Веднъж намерили на брега на Морето две дървета: ясен и елха. От тях направили мъж и жена. Така светът бил населен...

 

           Но тъмна нощ властвала над света. Нямало още слънце и луна. Но Один помислил и за това. И сътворил Слунцето и Луната, но уви, неподвижни на небето. Чудил се Один кой може да поеме тази задача.
 
           На Земята живеел един човек на име Мундилфари. Той имал две прекрасни деца - Сол и Мани. Той мислел,че неговите деца са най-хубави, но разбрал по-късно че не е така. В съседното  селище живеел един младеж на име Глен, който бил толкова красив, че сияел като звезда. Решил Мундилфари да ожени Сол за Глен и децата им да станат още по-хубави, по прекрасни дори от онова, което Боговете могат да създадат.

           Разгневил се Один и за да накаже Мундилфари за гордостта му, решил да вземе Сол и Мани и да ги постави в служба на хората: Сол трябвало да вози Слънцето, а Мани - Луната. Така те до ден днешен осветяват Земята.



 

           Освен хората, боговете създали и много невидими създания: природните духове, елфите и гномите - черните елфи. Последните живеели под земята, събирали съкровища и богатства но не можели да се покажат на светло - иначе се превръщали в черни камъни. Елфите на  Светлината населявали въздуха и пазели най-прекрасните цветя.

          И накрая Боговете станали толкова много че населили небето. Разделили се на две големи царства: Аси, които живеели в Асгард и Вани, които живеели във Ванхейм.