За Магията и Омагьосването

Детайли

Публикувана на Петък, 31 Октомври 2014 12:14

Както казва нашият Велик Учител, мъжът, който погледне жена с нечисти желания, я осквернява. Когато желаем нещо упорито, ние го правим. Всяко истинско желание се потвърждава с дела всяко желание, потвърдено на дело, става действителност. Всички наши деяния подлежат на съд, чиято присъда е неотменима и вечна Това са догматичните и принципни положения.
От горното следва, че всяко добро и зло, което сте пожелали на себе си или на другите, неминуемо се изпълнява – в рамките на желаното и на възможното – ако желанието ви се потвърди и намерението се реализира в дела.

Действията би следвало да отговарят на желанията ефект, желанието да навредиш някому или да го накараш да те обикне, трябва да бъде потвърдено с действия, изразяващи съответно омраза или любов.

Всяко нещо, върху което човешката душа е оставила своя отпечатък, й принадлежи. Всичко, което човек по някакъв начин става част от него, "плът от плътта му" в най-широкия смисъл на думата и всичко, което засяга тялото му, оказва пряко или косвено въздействие върху неговата душа.

Ето защо нравствената теология вижда във всяко действие насочено срещу (Wizard: тук се има в предвид против неговата воля) ближния, кълновете на убийството.

Омагьосването е вид убийство, при това изключително подло, защото не подлежи на преследване от страна на закона и лишава своята жертва от правото на защита.

Изложих горните принципни положения не просто за успокоенеие на съвестта си, но и като предупреждение към по-слабите и податливи натури, затова вече мога смело да заявя, че омагьосването е напълно възможно. Нещо повече, не само че е възможно, но в известен смисъл е необходимо и неизбежно. То е постоянно явление в рамките на цялото общество, което протича без знанието на самите извършители и онези, които са подложени на въздействието му. Несъзнателното магьосничество е една от най-големите опасности за човечеството.

Страстната симпатия задължително подчинява пламенното желание на силната воля. Болните нрави са много по-заразни от физическите заболявания и ефектът от обществените увлечения или моди спокойно може да бъде оприличен с пораженията, които нанасят рака или спин.

Има един известен случай с ревнив и подъл мъж, който, за да си отмъсти на своя съперник, съзнателно се заразил от неизлечима и по този начин предложил свой и много по-ефикасен заместител на общественото порицание и църковното проклятие, които се стоварват врху всяко неправомерно споделено любовно ложе. Тази  ужасна история важи в пълна сила за всеки магьосник или по-скоро вещер (sorcier), който се занимава с магии. Той се трови, за да станеотровен, осъжда се на вечно проклятие, за да изтезава вечно, поема въздуха на ада, за да го издиша в лицата на ближните и се наранява смъртоносно, за да умъртви и останалите. Ако някой прояви подобно неблагоразумие и дързост, може да бъде напълно уверен, че ще отравя и убива единствено със силата на своите извратени желания.

Има и такава любов, която убива не по-зле от омразата, а магите, които трябва да спечелят благосклонността на възлюбените, се превръща в истинско изтезание за злонамерените. Молитвите отправени към Бога, за да настъпи духовен обрат у някого, могат да му донесат нещастие, ако този човек сам не желае да се промени. Както вече казах, крайно изтощително и опасно е да се борим с флуидните излъчвания протичащи във верига от обединени желания (Wizard: според Леви е по-добре да не се опитваме да отговаряме на вероятни енергийни атаки, а да се опитаме да намерим "друг път", по който да се защитим...).

И така омагьосването бива два вида – несъзнателно и съзнателно също така да кажем, че омагьосването се проявява във физически и морален план.

Силата привлича сила, животът привлича живот, здравето привлича здраве: така гласи законът на природата. Ако две деца живеят заедно и особено ако спят в една стая, по-силното поглъща силите на по-слабото и то умира. Ето защо децата винаги трябва да спят потделно.

В училищата някои ученици обсебват мислите на останалите си връстници по същия начин, както във всяка обществена сфера се откроява някаква личност, която покорява волята на другите.

Както споменах, въпросното омагьосване чрез флуидни излъчвания е нещо обичайно – тълпата поглъща човека и във физически и в морален план. По-същественото, което трябва да изтъкнем е, че човешката воля разполага с почти абсолютна власт над своите действия и всяка проява на воля се отразява върху околната среда.

Целенасоченото, съзнателно омагьосване все още често се среща в селата, защото сред необразованите и сравнително уединено живеещи хора действието на естествените процеси не е отслабено от съмнението или колебанието. Откритата и абсолютна омраза, лишена от каквото и да е лично огорчение или разочарование, при определени обстоятелства се превръща в смъртна присъда за своя обект. Подчертавам – когато отсъства каквото и да било лично отношение, особено от типа на любовно разочарование, защото всяко желание, съдържащо и стремеж към притежание, се противопоставя и съответно отслабва силата на излъчването (Wizard: ако не мислим и не се тревожим за неуспеха ни, какъвто и да е бил той, то много по-бързо и без всякакви последствия ще отминат проблемите за нас). Така например, ревнивецът не би могъл да омагьоса наистина своя съперник, а алчния наследник едва ли може да разчита единствено на волята си, ако иска да съкрати живота на своя стиснат и престарял чичо. При такива условия магията се връща върху своя извършител, а онзи срещу когото е насочена, получава повече полза, отколкото вреди, тъй като се избавя от хорската злоба, имаща свойството да се самоунищожава, когато е прекомерно възбудена.

Думата "омагьосване" [или енволтиране (envoutement)] с цялото си неотразимо въздействие на своята галска простота, изразява по един чудесен начин смисъла на самото понятие – envouter означава да "уловиш" и, тъй да се каже, да "завържеш" някого със собствената си ясно формулирана воля.

Оръжието на този вид магия е същият Велик Магичен Агент, който в ръцете на злата воля положително и съвсем псминуемо се превръща в демон.

Онова, което хората най-често разбират под "магьосничество" т.е. церемониалното изпълнение на магически действия, има ефект само върху своя извършител. Целта на тези действия е следната: изпълнителят се стреми да кали (Wizard: да не се колебае в своите действия) и утвърди своята воля, изпълвайки я с упорство и сила – две условия, при които всяко желание става действителност.

Колкото по-сложна или ужасяваща е една операция, толкова по-голям е и нейният ефект (Wizard: е, това не винаги е така, по скоро е валидно за по-младите и все още неопитни маги), защото въздейства все по-силно върху въображението и възнаграждава положените усилия в пряка пропорционалност на оказаното съпротивление.

{mosimage}С това се обясняват чудатите и дори смразяващи похвати на черната магия, прилагани в античността и Средновековието, всичките тези черни меси, причастявания на влечуги, кръвопролития, човешки жертвоприношения и ред още чудовищни деяния, изразяващи същността на гоецията или нигромантията (лат. некромантия). Във всички времена подобни практики напълно основателно са предизвиквали и съответните санкции срещу магьосниците. В действителност, черната магия представлява комбинация от светотатство и убийство, чиито съставки непрекъснато се увеличават, а целта е веднъж завинаги да бъде развратена нашата воля и нормалният жив човек да се превърне в уродлив призрак. Ето защо тя напълно заслужава прозвището дяволска религия или култ към силите на мрака – нейната омраза към доброто стига до пароксизъм, тя е въплъщение на смъртта и неуморен строител на ада.

От любовта на някои хора може да се умре, както и от тяхната омраза. Страстта може да бъде толкова обсебваща, че нейният обект да залинее по същия начин, както вампирските невести от легендите. Не само лошите усложняват живота на добрите, но и добрите създават доста проблеми на лошите, без изобщо да осъзнават това. Кротостта Авел е омагьосвала бавно и мъчително свирепостта на Каин. Омразата към доброто, която изпитват лошите хора, произтича от собствения им инстинкт за самосъхранение и, тъй като отричат, че ги терзае именно доброто, те са принудени за свое самоуспокоение да обожествяват и оправдават злото. В очите на Каин, Авел е бил лицемер и страхливец, един истински позор за човечеството със своето скандално преклонение пред Божественото. Колко ли е трябвало да страда първият убиец света, за да се реши да посегне на собствения си брат? Ако Авел е можел да разбере неговите чувства, навярно би изпаднал в ужас.

Антипатията не е нищо друго, а предчувствие за възможно омагьосване – магия за любов или омраза, затова често ставаме свидетели как любовта измества първоначалното отвращение. Астралната светлина ни предупреждава за бъдещите влияния, въздействайки върху нашата нервна система, която при всеки човек се отличава с различна чувствителност и податливост. Внезапната симпатии и любовта от пръв поглед са изблици на астрална светлина, които могат да бъдат обяснени и изчислени по същия начин, както процесите в електрическите заряди. От това можем да разберем колко непредвидени опасности заплашват невежия, който непрестанно си играе с огъня, без да подозира, че се намира в барутен погреб.

Ние сме наситени с Астрална светлина и непрестанно я излъчваме, за да се заредим с нова. Нашите очи и ръце служат като своеобразни апарати на нервната система, предназначени да привличат и излъчват Астралната светлина. Полярната енергия на ръката е съсредоточена в палеца, затова, според една отколешна магическа традиция, запазена в нашите села, ако човек се отзове в съмнителна компания (Wizard: образно казано), трябва да стиска ръката си в юмрук, а палецът да е скрит под пръстите, като внимава да не задържа погледа си върху околните и същевременно няма да е зле да се постарае пръв да погледне онзи, от който има основание да се бои – така той се застрахова от урочасване или внезапни флуидни излъчвания (Wizard: това не може да го използвате за защита от магия).

Някои животни имат свойството да пресичат астралните токове поемайки ги върху себе си. Тези животни вдъхват силна антипатия и в погледа си имат нещо омагьосващо – например, краставите жаби някои гущери. Ако ги опитомите и ги носите със себе си или ги държите в жилището си, те ви гарантират сигурна защита от халюцинациите и омайното въздействие на Астралната светлина. АСТРАЛНОТО ОПИЯНЕНИЕ, което споменаваме тук за първи път, обяснява всички пристъпи на необуздана страст, умопомрачение и лудост. Вероятно в този миг някой от учениците на Волтер (Wizard: или някои мои “почитатели”) вече крещи: "За Бога, господине, отглеждайте колкото си щете жаби и разни там рущери, само, моля ви, не пишете!"

Мога да му отговоря само това – лично аз доста бих се позамислил, преди да се присмея на нещо, което не познавам или да обявя за луди, хората, чиято наука и мъдрост не проумявам.

Парацелз, най-великият магьосник на християнството (Wizard: Парацелз също е и моят любим маг), е препоръчвал средство срещу омагьосването аналогични действия с противопожен ефект. Той е изготвял лекарства на принципа на симпатията (Wizard: подобието) и ги е прилагал не върху заболелите части на тялото, а върху техни изображения, създадени и осветени по всички изисквания на магическия церемониал. Пожънал е невероятен успех и никой лекар досега не успял да надмине Парацелз с неговите чудодейни изцеления (Wizard: появата на Витамин С е негово дело, както и много други лекарства използвани и до дес в медицината).

Но, освен всичко това, Парацелз е открил магнетизма много преди Месмер и е успял да се възползва докрай от своето блестящо откритие или по-скоро посвещение в изкуството на древните Магове, а те са знаели много по-добре и от нас какво представлява Великият Магичен Агент и не са си въобразявали, че Астралната светлина, Азотът или Универсалната Магнезия на мъдреците е някакво особено жизнено излъчване (fliude), характерно само за някои създания на природата.

В своята окултна философия Парацелз се опълчва срещу церемониалната магия, чиято ужасна сила той, разбира се, е познавал, но явно е искал да я представи в такава светлина, че да дискредитира окончателно черната магия. Според него, всемогъществото на мага се крие във вътрешния му и съкровен magnes. (Впрочем, и най-добрият днешен магнетизатор едва ще каже нещо повече по въпроса). Все пак за лекуването на болестите той препоръчва използването на магически знаци и особено талисмани.

Омагьосването би могло да се лекува по пътя на заместването (Wizard: например хомеопатията), aкогато това е невъзможно, чрез прекъсване или отклоняване на астралния ток. В тази област селата пазят направо удивителни тради­ции, датиращи естествено от незапомнени времена. Това са остатъци от учението на друидите, онези странстващи йерофанти, които са били посветени в свещените тайнства на Египет и Индия. Впрочем в същата простонародна магия много добре се знае, че "урочасването" или "енволтирането", т.е. съзнателният и потвърден на дело стремеж към злото, винаги постига целта си и магьосникът не може да се откаже от намеренията си, ако не иска да се изложи на смъртна опасност. Магьосникът (или вещерът), който иска да избави някого от собстнвените му магии, трябва да потърси друг обект за своята ненавист – в противен случай може да бъде сигурен, че самият той ще бъде поразен и ще стане жертва на собствения си пъклен замисъл. Тъй като астралното движение е кръгообразно, всяко азотно или магнетично излъчване, ако не срещне подходяща среда (medium), се връща принудително на изходната си точка. Това обяснява и една от най-странните притчи в Светото Писание – за бесовете, които се вселили в стадо свине и се издавили в морето. Цялата тази операция, издаваща посвещение от най-висок ранг, не е целяла друго, а да прекъсне определено магнетично излъчване, захранвано от нечия зла воля. "Легион ми е името, понеже ние сме много": така звучи вътрешният, инстинктивен глас на самата жертва.

Обсебването от демони не е нищо друго, а вид омагьосване и дори в днешно време има многобройни случаи на обсебване (Wizard: има се в предвид, когато ползваш демоните за омагьосване). Един благочестив монах, брат Иларион Тисо, реши да се посвети изцяло на душевноболните и успя, след продължителни опити и неотклонна вярност към християнските добродетели, да излекува известен брой от своите пациенти, без да подозира, че всъщност използва Парацелзовия магнетизъм. Според него, повечето заболявания се дължат на смущения във волята на самия пациент или пък на външни влияния от подобно естество. Той твърди, че всяко престъпление е своеобразен пристъп на лудост, затова би трябвало да се отнасяме към злодеите като към болни хора, а не да ги дразним и по този начин да ги превръщаме в неизлечимо болни под предлог, че ги наказваме за извършените злодеяния. Колко ли време трябва да изтече, за да бъде признат за гений клетият отец Иларион? А колко ли сериозни хора ще кажат, че ще е най-добре да ни съберат заедно с отец Иларион Тисо, та да си обменяме на воля подобни душеспасителни идеи, отколкото да огласяваме медицински теории, чиито създатели заслужават да бъдат изпратени на лечение при своите пациенти!...

"И все пак тя се върти!" – настоява Галилей.А Спасителят е казал:"Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни."

Към горното можем да добавим само това: обикнете правдата и  тя ще ви възнагради с крепко здраве. Пороците разлагат не само душта, но и тялото, а истинската добродетел е залог за дълголетие.

Методите на церемониалната магия се променят според времето и хората. Всеки коварен и властолюбив човек сам се добира до нейните тайни, без дори да си дава сметка какво прави или какви ще бъдат последиците. Така той следва инстинктивните внушения на Великия Агент, който, както казахме, чудесно се нагажда към нашите пороци и несъвършенства. Общо взето, ние се подчиняваме на чужда­та воля, когато тя съответства на собствените ни наклонности и най-вече на нашите тайни пороци. Да поощряваш слабостите на някого означава да го обсебиш и да го превърнеш в послушно оръдие на собствените ти слабости. Впрочем, когато двама души имат сходни недотатъци, те взаимно си влияят (Wizard: има над какво да се замислят някои хора...), за да се стигне накрая и до една образна смяна на личността – по-силният вече доминира над по-слабия и съвсем реално обсебва неговите мисли. В много случаи и  по-слабия прави опити да се бори, дори се бунтува, но затъва още по-дълбоко в робското послушание. По същия начин Луи XIII е съзаклятничел срещу  Ришельо, за да си измоли след това прошка, като издаде собствените си съучастници.

Всички ние имаме някакъв основен недостатък, свързан като с пъпна връв с душата ни от мига на своето греховно зачатие и чрез него врагът винаги може да ни завладее: за едни това е суетата, за други – мързелът, но най-често егоизмът. Ние сме загубени, ако някой находчив и злонамерен човек отгатне скритите ни слабости. Тогава може и да не полудеем, ако под това се разбира превръщането ни в безмозъчни идиоти, но положително вече няма да бъдем на себе си, ще се отчуждим (aliene) в пълния смисъл на думата, т.е. ще се подчиняваме само на чужди внушения. В подобно състояние човек инстинктивно се бои от всичко, което би могло да възвърне разсъдъка му и дори не иска да слуша нищо друго (Wizard: или никой друг. Освен това такъв човек винаги перидично изпада в такова състояние. Ако дадена група от хора или състояния спрат да му подхранват лудостта, тогава този човек търси нови (луди), с които заедно да развива своята мания), освен това, което вече го е обсебило. Става дума за едно от най-опасните заболявания, защото то унищожава нравствената страна на личността.

Единственото средство срещу подобна магия е да се възползваме от самата лудост при нейното лечение. С други думи, можем да накараме страдащия да изпита въображаемо удовлетворение в области напълно противоположни на онази, в която той самият се е залутал. Така например, ако искаме да избавим някого от честолюбието му, трябва да го накараме да възжелае слава в небесата, т.е. да му приложим лечение с мистична окраска. Най-естественото лекарство за един развратник е истинската любов. На тщеславния трябва да му се даде възможност да постигне реални и заслужени успехи. Скъперникът би могъл да се приучи към безкористност, когато получава материална изгода от наистина благородни начинания и т.н., и т.н.

Когато въздействаме по този начин на нравите, ние ще можем успешно да отстраняваме и физическите заболявания, защото нраствеността се отразява на телесното по силата на магическата аксиома: "Това, което е горе, е същото като онова, което е долу". Точно това е имал предвид и нашият велик Учител, когато казва, че "сатаната е свързал" парализираната жена. Болестта винаги произтича от някакъв недостатък или излишество и в основата на физическото заболяване винаги лежи моралната разруха – така гласи законът на природата.

(“Учение и ритуал на висшата магия”, Елифас Леви)

Wizard: В тази статия с курсив съм добавил някои свои разяснения относно текста в статията.