За склонността към вражда

Съществуват различни склонности, предразполагащи се едно друго към опеделена вражда. Такива са ненавистта (odium), гневът, възмущението и един особен вид упорито проти­вопоставяне на естествата (едно на друго), като всяко нещо отбяг­ва и прогонва противоположното си. Такъв вид враждебност изпитва ревенът към жлъчката, меласата към отровите, сапфирът към избухливостта, треската към очните болести, аметистът към пиянството, ясписът към дизентерията и кошмарите, изумрудът към витексът (VitexAgnus-castus) към похотливостта, ахатът към отровите, божурът към епилепсията, коралът към изблика на черна жлъчка и болките в стомаха, топазът към пристрастията на душата, като алчността, сладострастието и всички видове привър­заност в излишък.

Подобно е и отношението на мравките към ригана, към сърцето на калугерицата и към крилото на прилеп, от който бягат. Риганът също е враг на една отровна мушица, която не понася Слънцето, но устоява на саламандрите и така смъртно се мразят със зелето, че и двете се унищожават взаимно. Така също краставиците дотолкова ненавиждат маслото, че се огъват в кръг, за да не се докоснат до него. Казват също, че жлъчният мехур на гарвана предизвиква страх у хората и ги държи надалеч, същото е и с някои други неща. Диамантът от своя страна не се схожда с магнетита и поставен около него не му дава да привлича желязото. Овцете бягат от бучиниша като от нещо смъртоносно и, което е най-удивително, Природата изобразява знака на тази смърт върху черния дроб на овцата, където се появява образът на самия бучиниш.

По същия начин козите ненавиждат градинския босилек, като че ли няма нищо по-гибелно от него. А измежду животните, мишките и невестулките дотолкова се мразят, че, казват, ако в сирището се добави мозък от невестулка, мишките не го докосват и, освен това, то узрява, но не се разваля. Така гущерът е толкова противен на скорпионите, че те се ужасяват от самия му вид и ги избива студена пот. Те могат да бъдат убити с мас от гущер, като с нея се лекуват и раните от ухапванията им. Съществува вражда и между скорпионите и мишките. Казват, че ако мишка бъде поставена върху място, убодено от скорпион или наранено от ухапването му, то бива излекувано. Вражда същестува и между скорпионите и птицата Anumbiusanumbi, аспидите и осите. Твърди се също, че няма по-голям враг на змиите от раците и при ухапване от змия свинете ядат раци, за да се излекуват. Когато Слънцето се намира в знака на Рака, змиите се мъчат. Също така скорпионът и крокодилът взаимно се унищожават, а ако ибисът докосне крокодил дори с едно перце, го обездвижна. Дроплата отлита, ако види кон, а еленът бяга от овена и от усойниците. Слонът трепери, ако чуе грухтене на свиня, а също и лъвът – при вида на петел, пантерата не напада онзи, който е намазан отгоре додолу с пилешка супа, особено ако вътре е сварен чесън. Съществува вражда и между лисиците и лебедите, между биковете и чавките. Измежду птиците някои са в непрекъснато противоборство помежду си, както и с други животни, като чавката и бухала, канята и гарвана, костенурката и женската на полския блатар, лешояда и орела, елена и дракона. 

Измежду живеещите във водата съществува вражда между делфините и водовъртежите, барбуните и щуките, миногата и едрата морска змиорка. Също така, последната всява такъв страх у омара, че само при вида й наблизо той умира. Омарът и едрата змиорка се разплакват един друг. Казват, че пантерата изпитвала такова страхопочитание към виверата (животно между лисица и невестулка), че не можела да й окаже съпротива или да се докосне до кожата й. Казват също, че ако някой закачи кожи на двете животни една до друга, козината от тази на пантерата падала. Хораполон твърди в своята "Иероглифика", че ако някой опаше кожа от вивера, може да мине посред враговете си без да се страхува. Също така агнето много се страхува от вълка и бяга от него. Казват, че ако се окачи на кошарата опашка, глава или кожа на вълк, от страх овцете спирали да се хранят. Плиний отбелязва, че малките на малкия сокол (Falcoaesalon), който чупи гарвановите яйца, така се дразнели от лисичетата, че кълвели и дърпали и тях, и самата лисица, което, ако бъдело видяно от някой гарван, той се спускал да помага на лисицата, сякаш срещу общ враг. Малкото конопарче (Carduelliscannabina), което живее сред магарешките бодли, мрази магаретата, защото ядат цветовете им. А омразата между магаретата и малкия сокол е тъй голяма, че кръвта от двете животни не може да се смеси и при рева на магаре яйцата и малките на сокола погиват. 

Между маслиновото дърво и блудницата има такава несъвместимост, че ако тя го посади, дървото ще бъде или безплодно, или ще изсъхне. Нищо не може да уплаши така лъва, както запалената факла и нищо не може да го укроти по-добре от нея. Вълкът пък не се страхува нито от меч, нито от копие, но бяга от камък, защото, наранен от хвърлен камък, бива изяден от червеи. Конят дотолкова се плаши от камилата, че не може да гледа дори нейно изображение. Разяреният слон се укротява при вида на петела. Змията се плаши от гол човек, но напада облечения. Разяреният бик се укротява, ако го завържат за смокиня. Кехлибарът привлича всичко без градинския босилек и омаслените неща и между тях съществува нещо като естествена антипатия.