ТЕОРИЯ НА ХАЛЮЦИНАЦИИТЕ
Този, който не приема извънтелесния и невидим свят, счита, че може да обясни всичко с думата халюцинация. Дефиницията на тази дума е добре позната, тя е измама, илюзия за този, който мисли, че възприема нещо, което не е истина.
Оптиците и физиолозите заявиха, че за тях няма тайни.. Как тогава ще обяснят източника и естеството на картините, възникващи в съзнанието при определени обстоятелства,?
Те желаят да обяснят всичко със законите на материята. Нека бъде така. Но нека дадат тогава на тези закони една теория за халюцинациите, добра или лоша. Във всички случаи тя ще бъде едно обяснение.
Причините за сънищата никога не са били обяснени от науката. Определят ги като плод на въображението, но не казват що е въображение, нито как създава тези толкова ясни и точни картини, които понякога се явяват пред нас. Обясняват ни едно непознато нещо с друго непознато нещо и така въпросът остава нерешен. Според тях това са спомени от
будното ни състояние. Но ако приемем тази хипотеза, остава да ни покажат какво е това магическо огледало, запазващо така спомените, как се получават изображения на неща, които никога не сме виждали и за които дори не сме мислили в будно състояние? Единствено спиритизмът може да ни обясни този странен феномен.
Учените не виждат смисъл в изследването на халюцинациите. Независимо дали са истина, или не, те няма да бъдат единственият феномен, който науката не обяснява, страхувайки се да признае оскъдицата си от знания по въпроса. Ако някога някой учен се заеме не да го дефинира, а да го направи разбираем с физиологическо обяснение, ще видим дали неговата теория ще разреши всички въпроси. Ако учените не пропускат както обикновено фактите за виденията на хора в мига на тяхната смърт, нека им кажем откъде идва съвпадението на видението с часа на смъртта. Изключваме въображението като фактор. Какво остава тогава? Ще кажат ли привържениците на тази теория, нека ги наречем халюцио-нисти, че душата (доколкото вярват в нея) има моменти на свръхвъзбуда, в които възможностите й се увеличават многократно? Добре, съгласни сме, но това, което виждаме, е истина, а не плод на илюзия. Ако в своята екзалтация душата вижда нещо, което не е тук, това е, защото тя се транспортира към образа. След като нашата душа може да се транспортира, защо душата на отсъстващ човек да не може да се транспортира към нас? Нека в своята теория за халюцинациите обърнат особено внимание на тези факти и нека не забравят, че теория, чиито факти могат да бъдат оспорвани, непременно е или невярна, или непълна.
Докато чакаме тяхното обяснение, ще изложим някои наши виждания по темата.
Фактите доказват, че виденията са съвсем истински, за което спиритистката теория може да даде отлично обяснение. Това обяснение може да бъде отречено само от тези, които не приемат съществуването на нищо извън организма. Но истинските видения могат ли да се нарекат халюцинации в буквалния смисъл на думата? Очевидно не. Какъв е техният източник? Духовете ще ни отговорят на това.
1. Виденията винаги ли са истински, нямат ли понякога свойствата на халюцинация? Когато видим в сънищата си дяволът например или други фантастични неща, това не е ли продукт на въображението?
- Да, понякога, когато хората са впечатлени ат това, което са чели или слушали за дявола, те го запомнят и виждат несъществуващи неща. Но ще кажем също така, че духът със своята полуматериална обвивка може да приема каквито си форми пожелае; Лъжливите духове понякога се появяваме рога или лапи, също както добрите се появяват понякога с крила.
2. Можем ли да причислим към виденията фигурите или другите картини, които се появяват пред нас в полусън или просто когато очите ни са затворени?
- Когато усещанията се притъпят, духът е свободен и може да види, независимо далеч или наблизо това, което не може да види с очи. Тези картини много често са видения, но те могат също така да бъдат продукт на внушението, което гледката на някой обект е оставила. Свободният дух вижда тогава в собствения си мозък тези отпечатъци, фиксирани там като върху фотолента. Тяхното разнообразие и преливащите им форми, странни и бегли, почти незабавно се заличават, независимо от усилията да ги задържим. По същата причина се появяват някои фантастични видения ^нямащи нищо общо с действителността, често получени в болезнено състояние.
Ясно е, ле спомените са резултатът впечатленията, складирани в мозъка, но по какъв начин се объркват заедно в тези картини, толкова различни, толкова многобройни? Това е неразгадаема тайна,, но не по-странна от звуковите вълни, пресичащи се във въздуха и оставащи съвсем отделни и ясни въпреки това. В здрав и добре организиран мозък тези отпечатъци са ясни и точни. В по-неблагоприятни условия те изчезват и се объркват, оттам и загубата на спомени или объркването на образи. Тези прояви няма да бъдат считани за толкова особени, ако бъде обяснено, както във френологи-ята, специалното предназначение на всяка част и дори на всяко влакно на мозъка. Картините, стигащи до мозъка през очите, оставят там отпечатък, който води до запаметяването, но това не е само дело на паметта. В свободно състояние душата вижда в мозъка, намира отново картините, особено
тези, които са разположени дълбоко, според състоянието му. Така тя открива впечатления от сцени религиозни, нечестиви, драматични, светски, фигури на странни животни, живели в друга епоха и видени чрез рисунки или приказки. Душата наистина вижда, но вижда само картина, отпечатана в мозъка. В нормално състояние тези картини са кратки и ефимерни, защото всички части на мозъка действат свободно. В болестно състояние обаче мозъкът е винаги повече или по-малко омаломощен и равновесието между отделните органи е нарушено. Някои запазват активността си, докато други в известна степен се парализират. Оттам и присъствието на картини, които в нормално състояние не получават образ поради натовареността на външния живот. Това е истинска халюцинация и първопричина за определени дадеи.
Както може да бъде видяно, обяснихме причината за тази аномалия чрез добре познатия и напълно физиологичен закон - този за мозъчните впечатления. Но ние винаги сме длъжни да споменем душата, и ако материалистите още не са дали задоволително обяснение на това явление, то е, защото отричат нейното съществуване. Така v те могат да обявят нашето обяснение за невалидно, защото се основава на спорен принцип. Спорен за кого? За тях - да, но този принцип е приет от огромно множество хора от съществуването на земята и отрицанието на някои не може да бъде закон.
Добро ли е нашето обяснение? Даваме го, което е най-ло-щрто, поради липса на друго и ако желаете, като хипотеза, докато очакваме друга по-добра. Дори да е така, това отнася ли се към всички случаи на видения? Разбира се, не, и ние предизвикваме всички физиолози да дадат друго обяснение от тяхна гледна точка, което би решило всичко. Защото, когато те произнасят тези кабалистични думи за свръхвъзбуда и екзалтация, не казват нищо. Й ако всички теории за обяснението на халюцинациите не са достатъчни, би трябвало да помислим, че има нещо друго освен халюцинации.
..................................................................................Алан Кардек