На О.
[align=center]Той бе там....
Песните преди да се родят
Сърцата преди своят вечен сън да заспят ,
Душите преди с ненавистта да се обременят,
очите преди в сълзи да се потопят
Той бе там...
Верен-неверник на свойта доброта ,
лудо-нормален в свойта самота .
сила в слбост бе неговата ръка..
Той бе там...
И търсеше онзи велика
буйна и дива....
самодива с име-Жена..
Скиташе се обречен на свойта самота ,
търсещ нечия топла , даряваща обич ръка...
а Тя...
Тя бе там в ония пуст храм ,
на границата между живота и смъртта
дето сливат се в едно ,
болките , любовите , сълзите....
Очакванията наши четящи се в очите !
Тоя храм в душата си всеки носи
и колкото и обич да проси...
Все не му стига уви ,
не поглеждат в себе си наште очи...
Той бе там....
А времето се свърши вече ,
моретата свойте брегове намериха
при зори...поведени сякаш от немирни вълни
И песните родиха се в нощта
от шепота на буйната трева...
И тя бе там....
В онзи пуст храм...
Измъчена и изтерзана ,
ранена и тежко огнетена...
Очакваше го девойката свенлива
с душа на крилата самодива...
Тъй и не дойде... този със сърце на дете...
Безумен и плах...
Нежен и мил , скитник от света се скрил...
В себе си не погледнал нито веднъж .....
И сега и той и тя..
дали са там не зная...
Разделя ли ги пак нощта
на пламналите страсти през деня ?
Не зная.... и нека не озная...
Че болка е невероятна.
Да знаеш глупоста човешка - необятна...[/align]