От курви винаги има нужда

[ilusia]

Тазни нощ ще си легна сама..
Без обичайната врява.. Ще заспя сама , без мисли и желания , който да ме опияняват.
Тази нощ...искам да съм сама. Но не насаме със себе си. Само не това. Не бих могла да понеса онова звънтящо гласче в ушите ми което ми говори за щастие. Щастието е мимолетно. Миг , който е преминал през вековете на очакване на щастието.
И искам сън. Не да бродя като малка уличница из нечии мисли. Не да бъда отворен храм за нечии желания.
Не искам нищо от това. Не искам никого.
Толкова нощи приемах ... толкова нощи душата ми бе като публичен дом.
Идваха и си отиваха всякакви хора. Наранени , изтерзани и пречупени от живота. Колко счупени крила залепих , със сълзите си . Най-здравото лепило.
Колко разбити сърца намериха утеха при мене....в ония публичен дом.
Толкова много хора , толкова много съдби ..
Чувствам се като курва.
Отхвърлена , порогана малка уличница , която всеки изчука , а после захвърли като мръсно което .
И защо не се задоволиха само с тялото ми ? Защо желаеха да притежават душата ми , умът ми... желанията и копнежите ?
Та нямаха ли свой... защо им бяха мойте... защо им беше нужно да взимат най-милото ми ?
И вероятно ще ми кажеш "стига с това самоъжаление"
АЛа аз не се самосъжалявам. НЕ>
Не съжалявам за нито един от тях.
Защото... знам ли защо.
Защото когато утре видя , че някоя милва мъжът намерил утеха при мене... в моят дом на разврата , ще се усмихна тихичко и ще бъда щастлива , че тоя мъж... е все още мъж.
Че заплатил за тялото ми , аз му позволих да открадне една мечта.
Една мъничка илюзиика която да го поведе напред.
Ала мен.. кой ще поведе мене на пред ? Никой. Сама ... ще се изправя сред поредната нощ на страст и дивота , след поредната нощ на разтуха за нечия изтерзана душа...
И пак ще се загърна с парцаливата дрипа ... с остатъците от нощните гуляй.. къде все се намираше някой смешник да ми каже колко ме обича...
Къде е сега онази негова любов... Къде са думите... приказките ... бъдещето ?
Няма ги. Подарени на други.
Подарени на онези , който не искаха да им бъде плащано за ласките.
На добрите ,мили и верни съпруги , край сопливите малки дечица.
А аз... малката курва исках да ми се плати.
Исках да ми плащат с усмивки , с надежди , с нещо което по-късно им връзщах 3 но. Но те така и не разбраха...
Така и не разбраха , че в моят дом на разврата , се намерих за да не се изгубят никога вече... така и не разбраха , че онова което платиха за да са себе си аз нося като кръст. Видях ги слаби , малодушни , ревящи... мъже. И не понесли мисълта , за своето падение , ме оствиха на произвола на съдбата...
И това ще мине. Защото от както свят светува .... от курви винаги ще има нужда.....
От курвите , който любят сърцето и душата .... от ония малки продажни жени , който не взимат за себе си нищо , освен болката...

[alistar]

Харесва ми,но ти...утре още можеш да видиш изгрева,само от теб зависи..

[nordika]

нн

[Krin le Fee]

Разбирам за кое пишеш но мисля чЕ го гледаш под грешния ъгъл...Моля те , обърни се и го погледни от другата страна.
Но тези чувства са ми познати.
Както и цялата пътека ,по която вървиш.
Радвам се чЕ пишеш.
Пак ти повтарям, важно е. За теб и за развитието ти е важно да пишеш.

[ilusia]

Крин...
Зная ,че гледам грешно на нещата и загърбвам всичко в което вярвам и съм учила. Не знам защо става така. Просто тъпо и упорито го правя

[Krin le Fee]

Не казвам, че е грешно мила, а просто отвреме навреме а сменяш ъглите.., САМО отвреме навреме...

[ilusia]

Аха
радвам се - благодаря ;)