Тя няма да те чака да се върнеш.
Тя, Любовта, не ни принадлежи.
Потърсиш ли я - можеш да я зърнеш,
Но сграбчиш ли я - ще се изпари.
Виж птиците докосващи небето,
цветята росни в утринна трева,
полята ръж със дъх на късно лято
и ти ще си погледнал Любовта.
Чуй морските вълни как стенат,
послушай вятъра над тихите поля,
шумът на ручей, плясакът на жерав
и чул ще си тогава Любовта.
Опитай дюля паднала от клона,
във сняг легни - във борова гора,
танцувай в дъжд, скочи над бурен огън
и ти ще си докоснал Любовта.
Повярвай, че сърцето не умира,
останало самотно във нощта.
Изтрий сълзите падащи с усмивка
и ти ще си повярвал в Любовта.