Дълбоко в повърхноста

[The_Last_Angel]

[font=Comic Sans MS]Тъмната улица по която вървя е
прекрасният живот който уж живея.
Кристалната вода отмива кръвта
от душата ми мъртва и отново се смея.
Усмихвам се в знак на радост за да
несрещам погледи на съжаление.
Моят свят е тесеракт, инструкция
за неведение.
В умът ми толко гласове напират,
но как да ги чуя щом всеки крещи,
и над мен в сивото небе моят
ангел тихо скърби.
Страда за сърцето ми изнасилено,
опозорено дори и мама не попита
за момчето си боли ли го,
дали е наранено...[/font]

[The_Last_Angel]

Като го писах бях в едно особено поетично настроение. Харесва ли ви?