[align=justify]Ще започна да ви предлагам части от книгата на Фил Хайн "Сгъстен Хаос", с цел някакво популяризиране на Хаос Магията и в частност тази на Хайн.
Има някои неща, с които не бих се съгласил с мистър Хайн, но като цяло това, което е написал в книгата си (с изключение на някои негови упражнения) е много полезно и значимо като сведение за магията. По-важното от приложения текст съм го подчертал, с цел да се обърне по-голямо внимание на него.[/align]
[align=center][shadow=red]ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА С.Н.А.O.S.[/shadow][/align]
Този акроним означава Увереност, Чест, Внимание, Организация, Чувствителност. Тези качества са полезни не само в конкретни „магически ситуации", но и в живота изобщо и поради това имат „глобално" приложение.
[align=center]Увереност[/align]
Увереността е черта, която обикновено свързваме с магьосниците. Общоприето е, че добрият магьосник е „уверен" в себе си, но какво всъщност значи това? Обикновено увереността се описва като качество, което хората притежават в различна степен. Ние „придобиваме" или „ни липсва" увереност, но също така се смята, че „прекалената самоувереност" е отрицателно качество, така че общо взето увереността е въпрос на фин баланс. За настоящата дискусия ще определя увереността като умение - умението да си в релаксация в непосредственото настояще. Ще обясня какво имам предвид по следния начин. Неувереният човек по принцип не е склонен да опита нещо, което е извън отрепетирания му репертоар на поведение – той се опасява от възможните последствия от навлизането в непозната територия, били те въображаеми или очаквани на основата на минал опит. По същия начин, прекалено самоувереният човек може да се опита да направи нещо и да се провали, тъй като е ограничен от „взирането" в едно бъдеще, където той вече е успял, така че вниманието му, насочено към непосредственото настояще, е приспано. Ако човек е релаксиран в непосредственото настояще, той нито проектира/предчувства бъдещи сценарии, нито е ограничен от предишния си опит и кондициониране. Тук способността да релаксираш се отнася до осъзнаването – да бъдеш с насочено към непосредственото настояще внимание, без в процеса на развитието му да го вкарваш в железни модели.
Увереността зависи и от ситуацията. Склонни сме да кажем, че за практиката се изисква увереност. Човек може да повтаря даден ритуал, докато постигне безпогрешно изпълнение, но това не означава автоматично, че ще запази същата увереност, ако го изпълнява пред очите на триста души. Хората обикновено са уверени в сферата на познатото и губят увереност, щом навлязат в непозната територия. Това е особено вярно за магията, която почти по дефиниция налага придвижване в неизследвана територия. Често съм наблюдавал как хора, които са големи „експерти" в избраните от тях области, стават невъобразимо нервни и несигурни в себе си, когато попаднат в „магическа" ситуация. Ако ни липсва увереност в дадена ситуация, ние сме напрегнати и склонни да правим грешки. Силно кондиционирани сме да мислим, че „грешките са нещо лошо". Да те виждат, че грешиш, е зле за егото и още по-зле от гледна точка на социалния статус. Когато правим нещо, трябва да ни виждат ако не като „експерти", то поне като „добри". Всичко друго е анатема за аз-образа.
Това потенциално е опасен капан. Много объркани магически теореми са успели да устоят на опити за анализ или разрушение точно, защото е изключително трудно да оспориш такава мема, особено ако е произнесена от фигура с авторитет. Гурутата и различните учения създават предпазна мрежа за онези, които макар да чувстват потребността да прекрачат границите на консенсусната реалност, все пак в същото време много се боят да го направят. Обърнете внимание също така, че преживяването на „жизнеспособността на магията" е въпрос на увереност. Понякога чуваме забележки от сорта на тази, че магията е жизнеспособна тогава, когато работи, но щом „животът се обърка", хората започват да пеят старата песен за кармата, приливите, атаките от страна на свръхестественото и т. н. Един от основните компоненти на увереността е признанието, че светът е по-скоро хаотичен, отколкото линеен. Склонни сме да моделираме събитията в линеен стил, а след това да се държим така, сякаш всичко винаги ще отговаря на очакванията ни. Разбира се, често е трудно да запазиш спокойствие, когато се разрази криза, когато емоциите, спомените, фантазиите проекции, вътрешните диалози и моделите на заучени реакции се борят за надмощие. Това признание за хаотичния поток може да се разпознае по начините, по които „поставяме в рамка" новите преживявания – особено новите знания. Новите ситуации поради своята непознатост често пораждат тревожност, свързана с изпълнението. Встъпвайки в ситуация с много неизвестни възможности и случайности, откриваме, че е трудно да излъчваме увереност, т.е. да останем релаксирани и да укротим малките колебания и страхове. Ако човек работи в рамките на предположението, че такива ситуации са не „трудни", а „нови", тогава всяко физическо усещане може да се преформулира като възбуда. Когато новата ситуация ангажира интереса и любопитството ни, сме склонни да обръщаме повече внимание на това, което става наоколо, отколкото на демоните на егото. С други думи, съществува обща тенденция, когато се срещнем със ситуация, която е нова или непозната, да я определим като трудна и страшна, и да се отдръпнем от нея. Това повишава тревожността и следователно трудността става самоизпълняващо се пророчество. Ако, от друга страна, към непознатото подходим като към нещо ново и интересно, то съзнанието се ангажира със ситуацията.
Увереността също така може да се предава. Ако човек умее да бъде уверен, той може да проектира увереността си така, че и другите да станат уверени в себе си. Такива примери могат да се намерят във всички сфери на човешката дейност. Същото явление играе важна роля в груповите магически събития.
Както вече казахме, увереността е умение, в центъра на което стои релаксацията. Релаксацията засилва вниманието към едва доловимите обстоятелства на средата. Добре известно е, че релаксацията блокира „жаждата за резултат", която по отношение на увереността е равнозначна на тенденцията да се генерират фантазии резултати. Но „жаждата за резултат" може да бъде повече от това просто да се тревожиш как ще подейства един сигил. Жаждата за резултат понякога включва притесненията от това как ще се представите пред група, тревожността от неизвестното, страха да не забравите репликите и т. н. Вещият в проектирането на увереност магьосник може да действа като опора на другите така, че те да се отпуснат в настоящето и да възприемат физическата възбуда като вълнение, а не като тревожност. Да разбирате динамиката и да развиете умението да бъдете уверени, са основни изисквания за успешната магия.
След като подчертахме връзката между увереността и релаксацията, трябва да припомним, че подготовката също е необходима за увереността. Трябва не само да обръщате внимание на фините промени и хаотичните флуктуации, но и да бъдете подготвени. Това означава да познавате материала и да разполагате с разнообраз ни стратегии. Един от подходите за преформулиране на основаващите се на тревожността проекции е те да се използват, за да се репетират на ум сценарии. Едно изследване на Пентагона сочи, че хората, които спокойно репетират на ум възможните реакции спрямо трудни ситуации, поставени в „жива" ситуация, обикновено са по-релаксирани.
Следователно, за магьосника увереността е неговата способност да релаксира, изправен пред пораждащи тревожност ситуации. Тя е свързана също така със способността да възприема непознатото като нещо ново и интересно. Увереността е и ключ към успешната магия и аз ще обсъдя накратко техники, които демонстрират това. Ако някой е (очевидно) уверен, когато изпълнява магически ритуали насаме, но е нервен и притеснен в друга ситуация, то той не е схванал същината на Хаос магията. Страничен продукт на увереността е неофилията – готовността да приемате нови идеи и схващания. По правило, уверените и релаксирани хора не смятат, че трябва да защитават себе си или убежденията/идеологиите, които са избрали. Ето защо добрите магьосници нямат предразсъдъци и са релаксирани - фанатизмът и потребността да се печелят привърженици често са начин на поведение на онези, които се чувстват неуверени, ако не са заобиколени от безопасни и познати неща.
[align=center]Чест[/align]
Повечето квазирелигиозни или трансценденталистки магически системи се характеризират с етичен код, който е външен спрямо индивидите, формулиран е в някое „свещено писание" и почти винаги бива нарушаван. Далеч по-добре е да изградите свои собствени лични правила. Това може да изглежда странно твърдение за един Хаос магьосник, но вярвам, че да имаш личен код на честта повишава магьосническите способности. Така например през годините аз съм развил свои собствени, лични „правила" по отношение на магическите действия, насочени към други хора, и няма да се отклоня от тях, освен ако ситуацията не отговаря на много специфични критерии. Нещо повече, да бъдеш възприеман като „почтен", по особен начин прави впечатление на другите, повишава надеждността ти като магьосник и като човек, на когото може да се разчита. Чувството за чест определя действията на човека, а обикновено другите съдят за човека не по думите или позата, а по делата му. Ако щете, елементите от кодекса на честта, по които сте избрали да живеете, са основата на вашия личен психокосмос. Струва си да помним, че думите са могъщи. Ако вярвате, че думите ви могат да отприщят силата и да подчинят свръхестествените същества на волята ви, следва, че вашите думи могат също да ви обвържат.
[align=center]Точки от кодекса на честта[/align]
Казана дума - хвърлен камък. Избягвайте да влизате в ситуация, в която вашата почтеност може да бъде поставена под въпрос. Дайте си сметка, че другите хора, особено другите магьосници, непрекъснато държат под око репутацията ви. Възможно е да минат години, преди да станете магьосник, но репутацията ви може да се изпари само за една вечер.
[align=center]Щом кажа, ще опитам,
ако кажа „ще го направя", ще го сторя,
ако кажа „обещавам", ще удържа на думата си.[/align]
Ако кажете, че ще направите нещо, то ТРЯБВА да го направите. Ако сте надежден, хората ще ви вярват. Колкото повече ви вярват, толкова по-могъщ магьосник ще станете. По същия начин, ако не е реалистично да направите нещо, въпрос на чест е да кажете, че не можете да го сторите. Това е особено уместно в случаите, когато правите магия от името на други хора.
Решавайте проблемите. Ако възникнат проблеми, трябва да се заемете с тях възможно най-бързо. Колкото по-дълго отлагате проблема, толкова по-малко вероятно е да го решите. Ако не можете да решите проблем, свързан с друг човек, обадете му се колкото може по скоро. Способността да се справяте с проблемите навреме обикновено се цени високо.
Признавайте грешките. По-добре е да си признаете грешката с готовност и без уговорки, отколкото да се опитате да я прикриете. Това също увеличава доверието, естествено при условие че правите нещо по проблема.
Тези точки от кодекса на честта се отнасят основно до това, как се държите с другите хора. От гледна точка на Хаос магията, отличително качество на ефективния магьосник е способността му да се справя добре с други хора в най-различни ситуации. Ако се стремите да спазвате тези точки от кодекса на честта (а и други) към други хора, то ще е по-вероятно да ги прилагате и към самия себе си.
[align=center]Внимание[/align]
Ситуациите са по-сложни и фини, отколкото повечето хора са склонни да признаят. Струва си да обръщаме внимание на ставащото. Внимавайте да не сте прекалено самоуверени или напрегнати. Пазете се от всичко, което притъпява вниманието ви към другите. В това отношение практиката на декондиционирането (която ще разгледам, когато му дойде времето) е важна. Трябва да сте способни да правите разграничение между света такъв, какъвто е, и света такъв, какъвто вие бихте желали да бъде. Обратната връзка в разговора е пример, който демонстрира тази необходимост.
Ако разговаряте с някого и имате конкретна цел – например да го убедите да купи някаква стока – съвсем очевидно е, че трябва да обърнете внимание на начина, по който той реагира на думите ви. Такава обратна връзка може да е вербална (думи, тон на гласа) или не-вербална (израз на лицето, поза на тялото и т. н.). Нужно е да можете правилно да разчитате реакциите на другия и да променяте тактиката си в съответствие с тях, за да бъдете ефективни. Често обаче хората не обръщат достатъчно внимание на обратната връзка, понеже вниманието им се е отклонило. Това може да се дължи както на липса на увереност, така и на прекалена самоувереност в ситуацията. С други думи, хората вече са предрешили изхода (като успех или като провал) и не желаят нещо, което другият казва, да промени заключенията им. Друга възможна причина е, че говорещият влага в думите си толкова силно чувство за собствена значимост, че отговорът на слушателя не е важен.
В това отношение може да е полезно да разгледаме качеството интуиция като изтънчена форма на внимание. За интуицията често се говори като за мистериозно „шесто" чувство, свързано по някакъв начин с паранормални и други подобни способности. Това отразява по-скоро начина, по който оформяме когнитивните модели, които използваме, за да правим заключения, отколкото нещо мистериозно или паранормално. Умението, което наричаме интуиция, частично се състои в способността да вземаме решения, без да преминаваме през процес на съзнателна логическа дедукция. Друга ключова част на тази способност е умението ни да разпознаваме много малки сензорни знаци и да получаваме цялостно впечатление (гещалт), отново без да използваме линейната познавателна способност. Интересно е също така, че „интуитивният" отговор често идва, без да сме го търсили – когато сме в релаксация или не сме концентрирани върху определена мисъл. Интуицията също така е контекстуално обусловена. Когато работех като терапевт в претрупано от работа психиатрично отделение, открих, че започвам да поставям на пациентите диагнози „със замах", без да съм се запознал с анамнезата. Поне в осем от десет случая се оказах прав. Няколко години по-късно започнах да водя семинари за обучение по магия и открих, че след известно време можех да правя доста точна разлика между хората, които по време на упражнението стигат до много дълбоко равнище на транс, и онези, които се преструват. Във всеки един случай знаех какви знаци да търся и много бързо обработвах голямо разнообразие от свързани с обратната връзка сигнали, без да съзнавам каквото и да било друго освен когнитивния резултат.
Вниманието, както и увереността, може да се разглежда като умение. Едно от равнищата на това умение да се научите да осъзнавате заобикалящата ви среда във всеки момент, като едновременно с това оставате безпристрастни, свободни от предварителни представи и очаквания, и преди всичко – в релаксация. Друго равнище на това умение е да се научите да приемате всички впечатления, които нахлуват в съзнанието ви, без да ги пропъждате, или което е също толкова вярно, без да се вкопчвате в тях до такава степен, че да изключвате по-късните впечатления. За да бъде ефективен, магьос- никът трябва да обръща внимание не само на външната обстановка, но и на собствените си емоции, мотивационни комплекси, желания, навици и вътрешни диалози.
[align=center]Организация[/align]
Една съвременна дефиниция на магията гласи, че тя е „организация на въображението". С каквото и да се занимавате, за да сте ефективни в този свят, ви е нужна организация. Докато пишех тази книга, трябваше да планирам някаква последователност на темите, които исках да разработя в хода на разказа. По същия начин, за да извърша магически ритуал, трябва да подготвя последователно организирана рамка. Както вече посочих, има силна тенденция да се разглеждат различните подходи към магията като системи. Съществуват варианти, като кабала, уика, шаманизъм, сатанизъм и т.н. Много от тези системи имат модели за символично подреждане и представяне на Вселената. Някои са много абстрактни, например западната Кабала, докато други имат различна степен на взаимопроникване с ежедневния опит. Общо взето, използваме тези модели, за да структурираме, интерпретираме и оценяваме магическите преживявания. Някои защитници на тези подходи критикуват Хаос магията, тъй като според тях терминът Хаос предполага безредие и привържениците на Хаос магията предлагат един дезорганизиран подход към нея. Това се дължи основно на неправилното разбиране на Хаос подхода, кой то е склонен да разглежда използването на магически системи като въпрос на лично предпочитание. Вече обясних, че терминът Хаос не трябва непременно да се свързва с безредието – по същия начин да сте организирани не означава, че всяко нещо си има строго определено място и не може да правите изключения, а че сте в състояние на готовност за действие.
Умение ли е организацията? Очевидно, защото тя се усъвършенства с практиката и способността ви да се организирате зависи от умението ви да бъдете в релаксация и с насочено внимание. Ако направите организацията важен елемент от своя кодекс на честта, другите хора ще ви считат за ефективни и компетентни, което ще увеличи вашата ефикасност още повече. Очевидно тук е в действие един затворен кръг на обратна връзка. Ако сте се подготвили за дадена задача, ще откриете, че е по-лесно да релаксирате при изпълнението щ и следователно ще бъдете по-уверени за резултата й Способността ви да структурирате мислите си и да идентифицирате възлови сфери в ситуацията, които изискват особено внимание, е ключ към практическата магия.
Стремеж към отлични постижения. В известен смисъл цялата работа се върти около това. Да сте магьосник, не е състояние на нещата, а динамичен ангажимент. Няма нулево положение, при което „вече сте станали магьосник" – винаги има още нещо. Да станете адепт, в много отношения е равносилно на това да станете много добри в правенето на много неща. Колкото повече практикувате магия, толкова повече ще откривате за себе си, за другите хора и за света изобщо. Правете онова, което желаете, по най-добрия възможен начин.
Ерудиция. Ако се стремите да учите, да водите или да вдъхновявате другите, то ще са ви нужни не само знания, но и увереност в сферата, която сте си избрали. Уместен в случая е коментарът на Робърт Антън Уилсън, че „специализацията е за насекомите". Могъщите магьосници имат широки интереси, които се простират в много различни области, но не се ограничават в нито една от тях. По същия начин, не е достатъчно да имате достъп до специализирано знание. Трябва много да внимавате как е изразено това знание.
[align=center]Чувствителност[/align]
Да сте чувствителни, не означава да сте дотолкова деликатни, че след всяка недоброжелателна забележка да се затворите в себе си и да се криете от всички през следващите шест седмици. Не, тук говоря за широк спектър от умения, които включват преценка, благоразумие, такт, загриженост и емпатия. Чувствителността изисква да отчитате потребностите и емоциите на другите хора. Всъщност чувствителността може да обхване и равнището на възприятие, което обикновено свързваме с паранормални способности и интуитивни мисли, които се оказват верни. Чувствителността също е умение, което се учи. В най-простия си вид тя е изкуството да слушате това, което казват другите. Много от написаното за вниманието е уместно и тук, но чувствителността изисква не само да сте наясно с тънките нюанси на ситуацията, но и да реагирате по подходящ начин – с интелигентност, благоразумие и такт. Умението чувствителност е по-нататъшна илюстрация на разграничаването между Аз и Другите, което обсъдихме в предишната глава. Ние твърде често сме прекалено „потънали" в собствените си аз-образи, за да обърнем истинско внимание на другите или дори за да държим сметка за чувствата им в дадена ситуация. Ако например съм прекалено зает с това какво аз мисля, че другите хора мислят за мен, тогава няма да съм чувствителен към истинските им реакции. Нещо повече, едва ли ще успея да им отговоря ефективно, ако се занимавам прекалено много със себе си. И отново – чувствителността изисква релаксация. Тя изисква също така да съзнаваме сложността, особено при общата тенденция да свеждаме всяка ситуация към очакванията си. Например много лесно е да повярваме, че с хората, които споделят същите интереси като нашите, ще си приличаме и в други отношения. Ако спрем и се позамислим, ще видим, че това очевидно не е така. Но в реална ситуация е лесно да забравите и да направите грешка, без дори да разберете, че грешите. Това отново е свързано с разликата Аз -Другите. Ако сте уверени и в релаксация, ще сте в по-добра позиция да проявите чувствителност към различията на другия и да адаптирате поведението си по съотве тен начин. Чувствителността е полезна тогава, когато сте в ситуация, в която трябва да обърнете внимание не на собствените си вътрешни диалози, а на нещо друго - независимо дали „другото" са хора, животни, екосистеми или духове. Оцеляват чувствителните.
Един много практичен начин за развиване на чувствителността е да изградите усет за опасност. Може би вече го имате, особено ако обичате да се разхождате из опасни градски райони. Колко пъти изпитваме такова вътрешно предупреждение и го отхвърляме от съзнанието си, тъй като няма логически или рационални причини, които да подкрепят „мириса" на опасност! От собствен опит знам, че е грешка да игнорирам „бодва-нията" на усета за опасност. Това се отнася не само до ситуации, но и до хора. Последното е по-сложно. Ако внезапно усетите, че човек, с когото току-що сте се запознали, ще бъде „проблем", може да се окаже много трудно да действате въз основа на това усещане, след като няма обяснение, което да го подкрепя. Открил съм обаче, че да не се действа въз основа на това чувство, винаги е грешка. Усетът за опасност често съдържа в себе си елемент на предвиждане – опасността може да не присъства непосредствено, но е надвиснала. Ако обърнете внимание на усета си за опасност, и се научите да му вярвате, ще откриете, че понякога той се разраства, превръща се в аура от очакване, предчувствие, че нещо ще се случи. Подобна чувствителност е постижение – тя се ражда като страничен продукт от дисциплината и будността ви. Не се опитвайте да я обяснявате или да насилвате появата й. Просто се вслушвайте в нея. Тя може да ви спаси живота или живота на друг човек. Един мой приятел с приятелката си се прибирали с автобус вкъщи след някакво парти. Изведнъж и двамата почувствали, че нещо неопределимо „не е както трябва" и не слезли на своята спирка, а на следващата. На връщане към дома си минали покрай мястото, където обикновено слизат и видели, че преди малко две коли са се сблъскали и са премазали знака на спирката. Ако бяха слезли от автобуса на тази спирка, може би щяха да загинат в катастрофата.
By Phill Hine