И капе кръв от СТИГМАТА

Място за поетично вдъхновение и художествени продукции на магическата ви мисъл... В думите и цветовете се крие Магията!

Назад към Поезия и Арт

Мнениеот Aspasia » 02 Яну 2007, 12:50

Ръцете ми кървят.
Защо?!... Не знам.
Не съм светица,
за да нося тези рани,
но блика кръв
и търся светъл храм,
в покоя му да коленича,
мамо.
Ти плачеш в нощите,
когато ме боли
и молиш Бог
в сърцето ми да влезе.
Да приласкае,
излекува,
причести,
да ми помогне да ме има...
Да живея.

А аз се лутам
в своя странен свят -
виражи
между сенки и реалност.
Взривявам чувства
и не ми е жал,
примамвам демони
със своята виталност.
А аз се лутам...
В мене Бог мълчи.
Кърви венецът трънен на челото.
И раните му вече носиш ти.
О, дай ми ги, пречиста майко свята!

Да си избран,
не е кошмар, а чест.
Аз силна съм.
И мога,
мога,
мога...
И прося болка.
Да е точно днес.
Да заличи в теб
часовете на тревога
и миналото да избистри
като кал, която се оттича
и остава
кристално чистата вода
на извор.
Слез...
Не заслужаваш Стълба на позора.

Ръцете ми кървят.
Ще те прегърна с тях.
Не се моли кръвта да спре.
Не искам.
Не прося милост
и не ме е страх.
Да бъда тайната любов на Бог
поемам риска.
Аватар
Aspasia
 
Мнения: 5
Регистриран на: 02 Яну 2007, 11:36

Мнениеот Aspasia » 02 Яну 2007, 12:53

Жадни вселени

Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло,
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти... Сълза
пада в тъмното.Свети лицето.
Няма време, пространство и бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.
Аватар
Aspasia
 
Мнения: 5
Регистриран на: 02 Яну 2007, 11:36

Мнениеот ilusia » 02 Яну 2007, 16:35

:P Добре дошла "Аспазия "
Изненадата да те видя тук е приятна и до някъде очаквана :wink:
Малко ще нагарчам с цвят на кръв
Аватар
ilusia
MagicGateBg Фен
 
Мнения: 923
Регистриран на: 07 Апр 2006, 14:28

Мнениеот Kotentseto » 02 Яну 2007, 18:34

Впечатляващо, Аспазия!!!
Моите поздравления за образността. Споделяй още от мислите си, правиш го прекрасно :)
Розата е роза е роза...
Аватар
Kotentseto
MagicGateBg Приятел
 
Мнения: 270
Регистриран на: 06 Фев 2006, 14:47

Мнениеот Aspasia » 05 Яну 2007, 00:34

ilusia написа: :P Добре дошла "Аспазия "
Изненадата да те видя тук е приятна и до някъде очаквана :wink:

Благодаря ти, мила :roll:
И твоята "зрялост" :wink: ме изненадва , но ...това са подробности, нали?! icon_occasion
Аватар
Aspasia
 
Мнения: 5
Регистриран на: 02 Яну 2007, 11:36

Мнениеот Aspasia » 05 Яну 2007, 00:36

Kotentseto написа:Впечатляващо, Аспазия!!!
Моите поздравления за образността. Споделяй още от мислите си, правиш го прекрасно :)

Благодаря ти, сладурче!
Щом така мислиш, не ми остава друго , освен да изпълня желанието ти :P
Аватар
Aspasia
 
Мнения: 5
Регистриран на: 02 Яну 2007, 11:36

Мнениеот Aspasia » 05 Яну 2007, 00:47

Не късай листчета от розата на вятъра

Бъбривите устни на залеза ме уморяват.
Летят перушинки от ангелски крила.
Зимата без сняг какво ли означава?!
Защо винаги търся музика в оглушала тишина?
Това, което не достига, закърпвам го с надежда,
а тя е толкова прозрачна и се къса.
Слаби са тънките и конци.
Не е истинско, само така изглежда
моето Днес, загърбило своето Преди.
Казват, че титаните носят на рамене Земята.
А кой ли носи тежката ми, капризна душа?
Чувам пъшкането му и ругатните непризнати.
Май е скъпо удоволствие да имаш такава душа.
И летят прилепите на дивите ми чувства,
към тавана на пещерата от дребни лъжи.
Надменна истина на хоризонта гола лъсва.
Толкова е жестока, че неволно затварям очи.
Не искам да съмва, нищо че обичам светлината.
Но утрото значи ново начало, а пък аз
искам да сложа край на своята слабост.В синевата
упреци и сълзи валят вече ен-ти прокълнат час.
Аватар
Aspasia
 
Мнения: 5
Регистриран на: 02 Яну 2007, 11:36

Мнениеот Gargamel » 31 Май 2007, 12:12

Поздрави!Ритмично ,образно ,"магьосническо"
Алоха!
Аватар
Gargamel
MagicGateBg Наблюдател
 
Мнения: 30
Регистриран на: 30 Май 2007, 09:20
Местоположение: Neverland


Назад към Поезия и Арт

cron
  • Виж новите мнения
  • Виж темите без отговор
  • Кой е на линия
  • Общо на линия са 4 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 4 гости (Информацията се обновява на всеки 2 минути)
  • На 20 Юли 2025, 00:00 е имало общо 4906 посетители наведнъж.
  • Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта