Линелион заби меча си в гърлото на смрадливата твар без и какпка
жалост изтръгна металното острие и замахна с цял замах и сила
забиваики го още веднъж, и още веднъж , и още веднъж , тои
това продължи докато усети че му остава дъх които ще трябва да поеме , тои се просна до него , и гърдите му започнаха да вдишват
зачестено и бързо , през главата му мина за миг мисълта че е прекрачил от другата страна , станал е убиец , след което тялото му
припомни че адски го боли и се нуждае от концентрацията му , за да се възсатанови напълно от битката, тогава отново мина през него преследващата го мисъл ,,Ти си убиец , знаеш го нали , нима мислиш
че можеш да излъжеш боговете , ти Смъртна нищожна твар валяща се в пот и нечистотии , нима мислиш че ще ти се размине и няма да понесеш последствията от деиствията си долна