АЛХИМИЯТА-наука,фантастика или мистерия

[kleopatra_89]

Жалки глупецо, нима ти си дотолкова наивен, та мислиш, че всяка наша дума трябва да се приема буквално и че ние ще ти открием най-удивителните тайни!

Артефиус, ХІІ век


ИСТОРИЯ



Алхимията се оформя около ІV век и през средните векове се развива като своеобразна наука, в чиято основа лежи погрешната представа за възможността да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро. Началото на тези идеи обаче се корени още в дълбоката древност. Преходът от каменната епоха към епохата на металите за пръв път сблъсква човека със самородното злато, сребро и мед. Хората откриват горещата обработка на металите, получават и първата сплав – бронзът. И вероятно тогава се заражда дръзновената мечта за превръщане на металите и за правене на изкуствено злато. Мечта, която по-късно средновековните алхимици така упорито се стремят да реализират.

Древният Египет е люлката на алхимията. За неин родоначалник е считан бог Тот – един от най-древните и загадъчни богове на Западен Египет, почитан като основоположник на науките и изкуствата, изобретател на писмеността и покровител на библиотеките. На него се приписва и изобретяването на везните, на водния часовник и мярката за дължина (лакът).

Древните гърци отъждествявали Тот със своя бог Хермес и го наричали “Хермес Трисмегист” (три пъти велик). Античните автори, като евемеристите (последователи на древногръцкия философ Евемер, според когото митовете за боговете са разкази за някогашни хора-герои) и неоплатониците, смятали бог Тот за един от първите египетски царе. А египетският жрец-историк Манетон съобщава, че е имало трима царе с това име: Тот І, Тот ІІ и неговият син Тат.

Първоначално център на култа към бог Тот е древният град Шмун или както го наричали гърците, Хермопол – столица на Горен Египет през Древното и Средното царство. В надписите на пирамидата на фараона Пепи І (VІ династия) се отбелязва, че бог Тот е от град, чието наименование и досега не е разшифровано. А в 24 глава на “Книга на мъртвите” и в “Химните на фараона Рамзес ІV (ХХ династия) се споменава, че бог Тот е роден в някакво загадъчно място “езеро на пламъците” (езеро на двата огъня). В надписите на фараона Усеркаф (V династия) бог Тот е наречен “чуждестранен владетел”, “бог на двете земи”. Не е безинтересно да се спомене, че древните египтяни не са познавали вулканите, поради което може да се предположи, че Тот е бил пришълец от други места (Атлантида?), където вулканичните изригвания са били често явление.

В други древни източници се отбелязва, че от тази полуфантастична личност са останали множество надписи. Жрецът-историк Манетон пише, че е взел сведенията за прастарата история на Египет от надписите, направени от бог Тот със свещени йероглифи. Тези надписи били изсечени на колони, намиращи се в страната Сириат (загадъчна местност, неидентифицирана и досега. Р.Хениг я отъждествява с о.Мадейра, Дьорпфелд – с островите Малта или Пантелария, а Н.Жиров – с Атлантида). След потопа те били преведени и записани в книгите от Агатодемон, син на втория Тот, и скрити в подземията на храмовете. По други сведения, бог Тот е написал 42 тайни книги, наречени “Душата на Ра”, в които била вложена цялата негова мъдрост и знания. А в древноегипетската повест “Сатни” се споменава, че книгите на Тот са скрити сред морските вълни и за тяхната кражба веднъж било наложено тежко наказание.

Изминават години и столетия. Египетската култура се развива и усъвършенства благодарение на практическите нужди за задоволяване потребностите на привилегированите класи. Освен злато, сребро и мед, египтяните вече познавали желязото, оловото, калая и живака. Оживената търговия с други народи допринася за разпространяването на египетската алхимия в Гърция. От своя страна гръцката философия и по-специално Аристотеловата физика предава на александрийската школа идеята за превръщането на елементите. Според питагорейците числото седем е свещено, седем са и металите. Те са свързани със седемте планети (Слънце – злато, Луна – сребро, Венера – мед, Марс – желязо, Сатурн – олово, Юпитер – калай и Меркурий – живак). Става известно, че при прибавяне на различни минерали (арсенолит и др.) към медта се получават бели и жълти сплави, подобни на златото и среброто. На тази основа са правени опити за изкуствено получаване на благородни метали по пътя на тяхното “нарастване”, а не чрез взаимното им превръщане. От гръцките легенди са известни процеси на “удвояване” и “утрояване” на благородните метали, които подробно са описани и в Лайденския папирус.

Наред с безплодните си опити за получаване на злато и сребро гръцко-египетските алхимици разширяват и задълбочават химическите си познания. Подобряват процеса на очистване на златото, като нагряват богата златна руда с олово и селитра. Започват да прилагат златната амалгама за позлатяване. Среброто отделят, като разтопяват рудата с олово. Създават методи за получаване на живак от сулфидните му руди и го използват за извличане на златото и среброто. Добиват трайни багрила от индиго и пурпур, като за закрепване на боите върху материите използват стипца.

Стъклото също е известно на древните народ, като в Египет производството му е облагоприятствано от наличието на естествени запаси от сода. Керамичните изделия са покривани с великолепни глазури, получавани от съединенията на оловото и калая. Египетските алхимици откриват нишадъра (амониев хлорид), домиван като природен продукт в оазиса Амон.

Когато през VІІ век арабите завоюват Египет, те не само запазват културата му, но и продължават да развиват древните традиции. Същата политика те водят и в Испания, където създават Кордовския халифат (756 г.) промишлеността и търговията започват да процъфтяват, поощрява се развитието на науката и изкуствата (само в Кордова имало 27 висши училища). В трактатите, принадлежащи на Халид, за първи път се споменава думата “алхимия”. В този период на подем се ражда човекът, който с право може да се счита за основоположник на средновековната алхимия – Абу Муса-Джабир ибн Гайан, наричан още Гебер (VІІІ – ІХ в.). Сведения за него почти липсват, но до нас са достигнали много съчинения, подписани от него (“Книга на седемдесетте”, “Книга за отровите” и др.). Гебер описва и много практически операции: топене на металите, боядисване на тъкани, сублимиране, разтваряне, кристализация и др., както и методи за добиване на азотна киселина, живачен двухлорид и други съединения.

Приносът на Гебер за развитието на алхимията е голям. В продължение на векове авторитетът му е неоспорим. Той оставя много ученици и последовател, между които най-известни са Абу-ар Рази, Авензоар, Абу-Мансур и Авицена.

Главната заслуга на арабските алхимици се състои в създаването на първата рационална фармация. В съчинението “Трактат върху основите на фармакологията” (975 г.) на персийския лекар и алхимик Абу-Мансур се съдържат важни сведения за равнището на тогавашните химически знания. Чрез дестилация са получавани някои етерични масла и дестилирана вода. Приготвят и някои химически съединения: черен живачен сулфид, живачен оксид и сублимат за лекуване на кожни заболявания, меден сулфат (син камък), цинков оксид и цинков сулфат за лекуване на очни болести, природна сода, боракс, танин и др. В редица арабски съчинения по алхимия се споменава и за някакво необикновено лекарство – “Питейно злато”. Арабите и по-късните им “колеги” – европейските алхимици – единодушно възхваляват неговите универсални свойства, като го сравняват с прословутия “елексир на младостта”. Обаче сведенията за него са обгърнати с такива алегории и мистични окраски, че и до днес не може да се установи истинската му същност и свойства.

За осъществяването на заветната си цел – превръщането на металите – арабските алхимици въвеждат ново понятие: “Философски камък”. В латински съчинения, приписвани на Гебер, се излагат тогавашните представи за металите, според които съставните им части са живак и сяра. Според тази теория философският камък спомага за превръщането на металите, тъй като прибавянето му към неблагородно вещество превръща последното в злато. На това фантастично вещество са давани различни наименования: велик магистър, червена тинктура, велик елексир и др. Според алхимиците той има следните свойства: червен на цвят, прозрачен и ковък, а във форма на прах – жълт, светещ на тъмно. Смятало се, че има второстепенен философски камък, който превръща веществата в сребро.

Но какво представлява това митично вещество? Сведенията за него са забулени с алегории и мистика, а рецептите за получаването му са написани на такъв език, че “непосветените” нищо да не разберат. Ето една от тях:



“Има само една природа.

Ти можеш да я разделиш на три

и като ги събереш в триединство,

от тях да получиш едно.

гледай, това е философският камък!”



Проникването на арабската култура в Европа и оживеният търговски обмен между Изтока и Запада допринасят не само за запазването на античната философия и култура, но и за предаването на научнопрактически знания най-вече в областта на алхимията и медицината. Политическите и икономическите условия на ранното средновековие също благоприятстват разпространяването на алхимията. Феодалната система, войните и междуособиците сковават промишлеността и икономиката, вследствие на което кралете и феодалите страдат от хронически недостиг на злато. Привлекателната възможност за бързо получаване на изкуствено злато дразнела въображението и алчността на владетелите и те се надпреварвали да търсят алхимици, които да оправят разстроените им финанси.

Освен получаването на злато алхимиците си поставят и още “по-сложни” задачи: изработване на философски камък, създаване на изкуствен човек “хомункулус” и откриване на елексира на безсмъртието.

В периода от ІХ до ХVІ век европейската алхимия дава редица крупни учени и мислители, които оставят дълбоки следи в историята на науката. Те били искрено убедени, че в алхимията е истината, трудили се неуморно и безкористно, извършили безброй опити и открити редица елементи, химически съединения и технологични процеси, с което полагат основите на съвременната химия. Но наред с честните алхимици имало и много лъжци и мошеници, известни предимно като фалшификатори на металите.

[kleopatra_89]

..................................АЛХИМИЦИТЕ........................................



Мрачно подземие. От малкото прозорче на тавана прониква слаба светлина. Над огнището се е надвесил слаб дрипав мъж, който внимателно следи тайнствената смес, бълбукаща в дълбокия глинен съд. На масата до него са разхвърляни стъклени колби, реторти и тигли, в един от ъглите е изправен човешки скелет, а до него са натрупани старинни фолианти…

Тази картина не претендира за достоверност, но въз основа на запазилите се до днес старинни гравюри и картини може да се предположи, че в подобна обстановка е работил един от първите известни алхимици Алберт Болщедски, наричан Велики (1193 – 128). Доминикански монах, богослов, философ и естествоизпитател, той преподавал в Регенсбург, Страсбург, Кьолн и Париж. Ползвайки се от арабски и староеврейски източници Алберт Велики успява да възстанови почти цялата философия на Аристотел. В разказите на съвременниците му обаче той е представен като магьосник, за което значителен дял има известният църковник и реакционер Тома Аквински. На младини, като ученик на прочутия алхимик, той случайно влиза в тайната лаборатория на учителя си. В ъгъла вижда женска фигура, която го приветства с вдигане на ръка. Считайки това за “дяволска работа”, Тома Аквински се нахвърля върху фигурата и я разбива с тоягата си. Когато Алберт Велики влиза и вижда това, гневно извиква: “Тома, Тома, какво направи? Ти унищожи моя движещ се автомат, плод на тридесетгодишни усилия!” За тези си експерименти големият учен е обявен за магьосник и е принуден да се откаже от епископския си сан.

Раймунд Лулий (1235 – 1315) е испански теолог и философ, който се прочува с опитите си да конструира машина за решаване на логически задачи за откриване на истината. Съвременниците му го наричали “просветеният учител” и сам той самоуверено заявява: “Ако морето се състоеше от живак, аз мога да го превърна в злато”.

През 1315 г. престарелият философ отива в Тунис, за да проповядва евангелието. На площада тълпата обаче го пребива с камъни и генуезкият търговец Стефан Колумб едва успява да прибере и скрие стареца. Според легендата преди смъртта си Р. Лулий успява да добие много злато за английския крал Едуард, но никой не го е обвинявал в шарлатанство или магьосничество.

Един от най-интересните и бележите представители на средновековната наука е англичанинът Роджър Бейкън (1214 – 1294). Монах от ордена на францисканците, Р. Бейкън е един от първите, въвели опита, като единствен път за откриване на истината и първи нарича алхимията наука. Той се интересува от алхимичните проблеми, но не за собствено обогатяване, а като честен естествоизпитател. В съчиненията си Р. Бейкън се проявява като противник на магията и не споменава, че задачата на алхимията е да получава злато. Това обаче не пречи на съвременниците му да го обвинят в магьосничество и да го хвърлят в затвора за дълги години. Там той изучава свойствата на селитрата и открива начин за приготвяне на черен барут.

Произходът на Арнолд от Виланова (1250 – 1313) и досега не е изяснен. Занимава се с медицина и алхимия във Ферара, Болоня, Рим, Неапол и Барселона. Известно време е в двореца на Фредерик ІІ в Сицилия и у папа Климент V в Авиньон. Загива при корабокрушение .

Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наричан Парацелз (1493 – 1541), е немски лекар и естествоизпитател. Бележита и колоритна личност, той ярко се отличава от събратята си по професия. Полага основите на ятрохимията (направление в науката, в което се стреми да постави химията в служба на медицината). Възгледите му са своеобразно материалистични – счита, че всички жизнени явления се свеждат към химически процеси. Болестите произхождат от нарушаването на съотношението в организма между трите “начала” – сяра, живак и сол, следователно задачата на лекаря е да отстрани недостига или излишъка на тези “начала”, като вкарва в организма съответното лекарство. Според него “истинската цел на алхимията е не да прави злато, а да прави лекарства”. Развива новата за онова време представа за дозировката на лекарствата. Изучаването на терапевтичното действие на различните химически вещества обаче му донася славата на магьосник, заради което е убит.

Френският астролог Мишел Нострадамус (1503 – 1566) е считан за бележит предсказател и вълшебник. Фактически той умело използвал неизвестния тогава проекционен апарат, който и досега се нарича “вълшебен фенер” (латерна магика), съчетавайки го с оптичните свойства на тристенна стъклена призма. Той изследвал свойствата на наркотиците и вероятно под тяхното влияние прави своите “предсказания” в съчинението си “Цертурии”.

В паметта на поколенията Корнелий Хенрих Агрипа от Нетесхайм (1456 – 1535) остава като “черен магьосник”. Фактически този учен е един от най-ярките мислители на немското Възраждане. В книгата си “За окултната философия”, той превръща магията във физика, химия и математика, като ги отделя от теологията. Ярък противник на инквизицията, Агрипа защищавал обвинените като вещици и успява да спаси от кладата през 1519 г. една селянка от селцето Вапе до гр. Мец – безпрецедентен случай в историята на Инквизицията.

Доктор Фауст – легендарното име на човека, продал душата си на дявола. В историческите документи от 1500 г. за пръв път се споменава за някой си Йохан Фауст, печатар, прославил се като магьосник и съюзник на дявола. По същото време скитащият фокусник и шарлатанин Георг Сабелиниус се обявява за Фауст-младши (за обикновените хора той също си бил продал душата на дявола). Запазени са два любопитни документ: протокол на градския съвет в Инголщадт от 1528 г. и заповед на заместник-бургмайстера на гр.Фюрт (до Нюрнберг) от 1532 г. От тях е известно, че Фауст не само е изпъждан от тези градове, но и давал обещание да не пакости с магии на жителите. През 1540 г. Фауст-младши умира от насилствена смърт, която народната мълва приписва на дявола. В съзнанието на хората обаче двамата Фаустовци се сливат в един образ, достигнал до нас благодарение на книгата на Йохан Шпис от 1587 г.

[kleopatra_89]

.....................................................ЗАГАДКИТЕ.....................................................



Учени или шарлатани? Изброихме само някои от най-известните алхимици, а те са били хиляди, звани и незвани, мошеници и истински учени. В безбройните си опити те откриват “между другото” много органични и неорганични съединения и технологични процеси, които полагат основите на съвременната химия. Естествено, абсурдно е да се мисли, че може да се получава изкуствено злато посредством философски камък. Но в много от алхимичните трактати и рецепти са описани вещества и процеси, някои от които изглеждат невъзможни за тогавашното научно-техническо равнище, а други все още са загадка. Ето някои от тях:

1.Херметизация – Според алхимиците това е начин за затваряне по метода на Хермес, така че затвореният съд да бъде непроницаем за газовете дори при висока температура. Съществуват много описания на очевидци, че в алхимичните лаборатории са използвани херметически съдове, но е съмнително, че те действително не са пропускали.

2.Запазване на хранителни продукти – В Средновековието голяма част от населението хронически не си дояждала поради невъзможността да запазят за дълго време оскъдните хранителни продукти. Някои алхимици твърдели, че са разкрили начин, по който храните могат да се консервират. Дори знаменитият Нострадамус написва “Трактат за сладкото”. Някои то съвременните изследователи смятат, че той е открил салициловата и бензоената киселина и дори аспирина – препарати, които действително допринасят за запазване на хранителните продукти.


3.Антимон – Алхимиците придават на този елемент голямо значение и дори на него е посветен трактатът “Триумфалната колесница на антимона” от Василий Валентин. В него подробно са описани много негови съединения: оксиди, антимоновият трихлорид, двата вида сулфиди и др. Не е известно за какви цели и при какви процеси са ги употребявали, но любопитно е обстоятелството, че днес антимонът и съединенията му с металите (антимониди) също са особено ценени като полупроводникови материали.


4.Стоманата – Още арабите са знаели тайната за висококачествено закаляване на стоманата (дамаската стомана). По време на кръстоносните походи европейците успяват да похитят този секрет, който се заключава в това, че острието, нажежено до червено, е вкарвано в тялото на жив роб. Средновековните алхимици повторили тази операция с тялото на животни и резултатът бил същия. Чак през ХІХ век химиците успяват да отделят активното вещество при този процес – азота. Така се ражда азотизацията. Освен това алхимиците умеели да изготвят неръждаема стомана, както и някаква сплав, която пробивала дебела желязна плоча. До нас са достигнали стоманени предмети, изработени от алхимици, свойствата на които се доближават до качеството на съвременните стомани.


5.Студената светлина – В някои алхимични трактати се споменава за “вечна лампа”, която гори с векове и е дотолкова студена, че може да се пипа с ръка. Ако допуснем, че има нещо вярно в тези твърдения, можем да предположим, че алхимиците са познавали някакво непознато днес органично фосфорно съединение, което през деня натрупва голямо количество енергия, а нощем я освобождава под формата на светлина. Във всеки случай известно е само, че алхимиците са разглеждали този проблем като биологически, а не като химически.

6.Гръцкият огън – Средновековният историк Теофан в съчинението си “Хронография” съобщава, че през 673 г. механикът Халиникос от Хелиополис предал на византийците рецепта на запалителна смес, която по-късно била наречена “гръцки огън”. Независимо, че той бил широко разпространен и прилаган до появата на барута, тайната му и досега не е разкрита. От античните източници е известно, че запалителната сила на гръцкия огън е огромна и може да се угаси само с … оцет. Съвременните изследователи предполагат, че той представлява смес от първичните фракции на нефта със сгъстители (борова смола, вар, сяра, селитра). Опитите да се възпроизведе този “напалм” на древността обаче и досега не са много успешни.

[kleopatra_89]

.............................................................ИЗКУСТВЕНОТО ЗЛАТО...............................................



В много исторически източници се твърди, че някои алхимици действително са могли да “правят” злато (Раймунд, Лулий, Арнолд от Тиланова, Йохан Баптист ван Хелмонт и др.). Съществуват и до днес редица предмети (монети и украшения), за които е известно, че са направени от алхимично злато. Възможно ли е това?

В началото на ХІV век Раймунд Лулий се договаря с английския крал Едуард да изготви 60 000 фунта (1 фунт = 453,6 г) злато от живак, калай и олово, с които да бъде финансирана свещената война против турците. Кралят обаче не си удържал на думата. От златото, което направил, Лулий, са изсечени много монети, т.нар. нобли, с надпис: “Едуард, крал на Англия и Франция”. С тях е финансирана Стогодишната война с Франция.

И до днес в някои музеи се пазят такива монети, анализът на които показва, че те са направени от високопробно злато. Но дали са били направени наистина от “златото” на Лулий, не се знае, защото липсват каквито и да са сериозни доказателства. По това време Англия не е имала никакви златни източници от търговия, колонии или рудници и следователно е непонятно откъде кралят е намерил това огромно количество злато?

Редица изследователи обясняват тази загадка с това, че фактически Р. Лулий е служил на крал Едуард І, който е царствал до 1307 г. А крал Едуард ІІІ (1312 – 1377) в 1340 г. е пуснал ноблите по случай морските си победи над французите. Освен това той се възкачва на престола през 1327 г. и следователно не е могъл да се договаря с алхимика, тъй като последният е починал още в 1315 г. От редица достоверни източници е известно, че Едуард ІІІ е събирал военни контрибуции, като безогледно увеличавал данъците и конфискувал всички златни предмети от църквите и манастирите.

Още по-интересна е историята с августинския монах и алхимик Венцел Зайлер. През 1657 г. той се представя на император Леополд І във Виена, който бил голям почитател и покровител на алхимиците. В тайната алхимична лаборатория на императора В. Зайлер успява да “превърне” мед и живак в злато, което придворният ювелир внимателно анализирал и заявил, че това е чисто злато. След това въодушевеният алхимик се решава на един още по-удивителен експеримент. През 1677 г. на празника на свети Леополд В. Зайлер пред очите на императора, придворните и духовенството взема голям сребърен медальон и започва да го потапя в различни течности на около три-четвърти от дължината му. После изтрива медальона с вълнен парцал и го подава на императора, който ахнал от златния блясък.

Днес този медальон се пази в Музея по история на изкуствата във Виена. Тежи повече от 7 кг, има диаметър около 40 см, а златното му съдържание съответства на 2055 стари австрийски дуката. На лицевата страна са гравирани прадедите на императора, а надписът на обратната страна съобщава, че в годината 1677 Венцел Зайлер извършил “този истински опит по истинско и пълно превръщане на металите”. Ясно се вижда границата, до която алхимикът отпускал медальона в тайнствените течности: горната по-малка част има сребрист цвят, а долната – златен. Виждат се и срези в горната и долната част, от които са взимали пробите за изследване.

Едва през 1931 г. химиците Щрьбингер и Райф от Института за микроанализи към Виенския университет успяват да разгадаят тайната на медальона. Те анализират около 15 мг и установяват, че това е сплав с разнороден състав: 43% сребро, 48% злато, 7% мед и малки количества калай, цинк и желязо. Следователно не е било превръщане на металите, ат.нар. оцветяване. Оставало да се реши въпросът по какъв начин В. Зайлер е могъл да придаде на сребърната сплав такъв оттенък, че всичко да я приемат за злато.

По молба на химиците виенският монетен двор изготвя кюлче от сплав със същия състав. След това учените започват да потапят кюлчето в различни киселини и разтвори от соли и накрая разкриват тайната на алхимика. Студената, наполовина разредена азотна киселина, която алхимиците използвали за разделянето на златото от среброто, придава на сребърните сплави ярък златен блясък. Чрез обработка с различни минерални киселини може да се постигне цвят на чисто злато от 24 карата.

Но да допуснем, че в алхимичните твърдения има някакво рационално зърно. Много от алхимиците са се стремели да превърнат в злато не обикновения калай, а “калай със зелено светене”. Ако приемем, че това е талий, който прилича на него и в огъня свети със зелена светлина (спектърът му съдържа една яркозелена линия), то достатъчно е на талия да се отнеме една алфа-частица, за да се превърне в злато. Но това е неосъществимо, защото този процес теоретически е възможен само за изотопа на талия (201), който в природата не съществува.

А прословутият философски камък? Някои предполагат, че това е бил своеобразен катализатор. Известно е обаче, че ядрените реакции не се влияят от никакви катализатори.

През 1963 г. холандският учен К. ван Ниевенбург се заем ада повтори всички многочислени алхимически операции за изготвянето на философски камък по старинните рецепти. В крайна сметка той получава красиви червени кристали от нехигроскопично вещество, което се оказва чист сребърен хлораурат (AgAuCl4). Златното съдържание в него е високо (44%), което се обяснява с наличието на златни и сребърни примеси в изходните материали. Разбира се, с помощта на този философски камък не би могло да се “направи” повече злато, отколкото съдържал, а само т.нар. повърхностно позлатяване.

И тъй, възможно ли е изобщо превръщането на метали в злато? Днес от атомната физика знаем, че устойчиво злато 197 (единственият устойчив изотоп на златото) може да се получи чрез радиоактивно разпадане на определени изотопи на съседните елементи живак и платина. Друг вариант е непосредственото ядрено превръщане на природните изотопи на живака и платината: напр., ако природният живак се облъчи в реактор с поток от неутрон, ще се получи минимално количество устойчиво злато и най-вече радиоактивно злато. То има много къс период на живот и след 30 дни отново се превръща в изходното вещество (живак) с отделяне на бета-лъчи.

[kleopatra_89]

......................................................................ХИПОТЕЗИТЕ....................................................... icon_bduh



Представата ни за алхимията и алхимиците е свързана с мистицизъм, суеверие и лъженаука. Исторически погледнато обаче, това са едни от характерните черти на средновековието, които са формирали психологията и мирогледа на хората тогава.

Едно тълкуване на легендарния текст с неустановен произход, известен под името “Изумрудената скрижала”, продължава да е предмет на дискусии сред специалистите. Според легендата тринадесетте заповеди в скрижалата са написани от древноегипетския бог Тот. В тях той влага висшите познания за строежа на материята и вселената. Ето един интересен откъс от тях:

“… Отдели земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно, с голямо изкуство. Това вещество се вдига от земята към небето и веднага отново се спуска към земята. То събира сили от горните и долни неща. И ти ще получиш световна слава, и всякакъв мрак ще се отдалечи от теб…”

Най-вероятно в текста се разказва за принципите, с помощта на които може да се овладее енергията, заключена в материята. В началото се посочва необходимостта да се отдели енергията (“огънят”) от материята (“земята”). Носителят на тази енергия е свързан с финия строеж на веществото, с елементарните частици (“тънкото от грубото”). Процесът е много опасен (“внимателно”) и изисква големи познания и специална апаратура (“с голямо изкуство”). Отделилата се енергия е поток от частици (“вдига се от земята”) и е във връзка със също такава енергия, идваща от космическото пространство – космическите лъчи (“веднага отново, се спуска към земята”). В последното изречение направо се казва ,че този, който овладее ядрената енергия, ще бъде най-големият благодетел на човечеството.

Разбира се, едва ли има специалист, който сериозно да приеме това тълкуване на “Изумрудената скрижала”. Според редица учени тя е една своеобразна философска поема от късното средновековие, а не алхимически трактат.

Един немски лекар предлага друго, още по-интересно тълкуване на алхимичния символ, представляващ кръг, около който са разположени седемте познати тогава планети и съответстващите им седем метала:

Първо: Ако започнем от оловото и вървим по посока, обратна на часовниковата стрелка (олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро), ще констатираме, че в този ред нараства и тяхната топло- и електропроводимост. На пръв поглед това учудва, но да не забравяме, че топлопроводимостта на металите съвпада с тяхната електропроводимост. Алхимиците може би са открили опитно, че водата завира най-бързо в сребърен съд и най-бавно в оловен.

Второ: Древните астролози са смятали, че планетите Марс, Юпитер и Сатурн са външни планети, а Венера, Меркурий и Луната – вътрешни. Ако проследим реда на металите, които им отговарят (желязо, калай, олово и мед, живак и сребро), ще се получи техният електроафинитетен ред. Тази закономерност също озадачава. Да си припомним обаче, че алхимиците са знаели много видове заместителни реакции. Желязото измества медта от нейните съединения, медта – живака и т.н. Следователно това подреждане на металите в алхимичния кръг вероятно е съставено по емпиричен път.

Трето: В същия този кръг, ако започнем от желязото и вървим по посока на часовниковата стрелка, като свързваме металите през един, ще получим ред, който точно отговаря на съответните им атомни тегла (желязо, мед, сребро, калай, злато, живак и олово). Вероятно това е случайно съвпадение, защото абсурдно е да се мисли, че алхимиците са познавали атомния строеж на материята (или може би са го познавали?) тук можем да приключим с проблема, като напуснем несигурната почва на предположенията и екстравагантните хипотези.

За всеки един, за който все пак съществуват редица неизяснени въпроси, то е най-добре да се приеме мъдростта на Соломон, че няма нищо ново под Слънцето и това, което е било пак ще бъде. Твърде е възможно от дистанцията на времето ние съвременните хора тепърва да преоткриване онова, което други “по-мъдри” от нас са знаели и са използвали в тогавашния си живот. Глупаво е да се счита, че нашата цивилизация, такава каквато я познаваме сега, е единствената по-рода си и единствено съвременния човек е строител на научно-техническия прогрес. Нека не забравяме, че съществуват загадъчни цивилизации, култури от древността, за които не знаем почти нищо и докато не се разбули облака на тази мистерия не бива да приемаме различния писания за проста измислица или плод на нечий болен мозък. Нека да се вслушаме в думите на Спасителя: “Докато не станете като децата, няма да видите Царството Божие…”

[kleopatra_89]

Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането!

Хермес Трисмегист

[kleopatra_89]

Хермес Трисмегист


(гръц. Hermes Trismegistos - "Хермес Трижди Велик"), Тот

“Писарят на боговете”, живял в древен Египет, съвременник на Авраам и може би негов наставник. Някой източници твърдят, че Тот е родин в древна Атлантида, преди повече от тридесет и шест хиляди години.

Много години след неговото напускане на това ниво на живота /традицията отбелязва, че той е живял 300 години в плът и кръв/ египтяните обожествяват Хермес и го превръщат в един от своите богове под името Тот. По- късно народът на древна Гърция също го приема за един от боговете си, наричайки го “Хермес, богът на мъдростта”. Тот е отъждествяван и с римския бог Меркурий.

Всички основни и фундаментални концепции и учения, залегнали в езотеричните учения на всеки народ, могат да бъдат проследени обратно до Хермес. От земята на Ганг мнозина напреднали окултисти се отправяли към земята на Египет и отдавали почит на Майстора.

Хермес е основателят на Египет, на науката и просвещението. Цар, законодател и главен жрец.

Първите съчинения по астрология, алхимия, магия и окултизъм са дело на Хермес. Те образуват особено религиозно-философско течение наречено Херметизъм.

И до днес терминът “херметичен” има значението “таен”, “запечатан така, че нищо да не може да излезе”…, така е поради факта, че последователите на Хермес винаги са спазвали принципа на секретност на своите учения – “Млякото за бебетата; месето за мъжете”, е била позицията им. Целта е била, да не се допусне тайното учение да се преварне вав вяра, както това е станало с древния окултизъм в Индия и Персия – западнал и почти изгубен.

[kleopatra_89]

....................................Алхимия на Вашата съдба

Според алхимичния хороскоп 14 основни химични елементи владеят вашата съдба. Тяхното влияние е зависимо от здравословното ви състояние, социалната среда, емоциите, околния живот. Редуцирайте сбора от числата от рождената си дата и година до двуцифрено число. Например : 16.04.1950г.
16+4+1950=20+15=35
След това умножете полученото число с вашето любимо число от 1 до 9: 35х7 = 245 (числото е 7).
И накрая разделете числото с числото, което не обичате - 245:4=61, с остатък 1, който прибавяте към полученото число 61+1=62 - това е числото, което ще търсите в Менделеевата таблица. На № 64 отговаря ЦИНК.

Внимание!
Без любимото или омразното число от 1 до 9 няма да опознаете точно химичния баланс в тялото си, а числото расте произволно като на рулетка.
Ако след извършване на посочените операции не се получи двуцифрено число, то прибавете към първото нула.
Ако любимото или омразно число е 1, тогава умножете или раделете с числото 11.

...................................................Калай

Ако сте под влияние на този знак, вие сте очарователна личност, но често вместо симпатии предизвиквате антипатия. Свиреп индивидуалист, с вродена интелигентност и елегантност. Обичате развлеченията, пътуванията, което води до честа смяна на професия, любов, приятели, жилище. Поставяте си по няколко идеи и цели в живота, но трудно ги осъществявате. Винаги сте готов да започнете нов живот и да се впускате в авантюра. Въпреки оптимизма имате тежки периоди на депресия и сериозни проблеми със здравето. Вашата сексуалност е без проблеми.
Подходящи професии : политик, адвокат, журналист, търговски и рекламен представител.

.....................................................Мед

Въздействието подобно на златото има този знак. Придава ви благородство и изтънченост.
Проявявате умерена чувствителност, изпълнена с чар и топлота. Добри приятели може да намерите при Калая, Цинка и Желязото. Въпреки приятелската щедрост, ако разберете измама ставате яростен. Обичате да се занимавате с къщата и търсите спокойствие там. Имате афинитет към музиката и изкуството. Вашият шанс на хазартни игри е учудващ, но това което най-много ви вълнува е любовта. Противоположният пол трудно ви се съпротивлява. Обичате почивка сред природата, контакта с ухания и топла вода.
Препоръчвани професии: лекар, дипломат, адвокат, домакин, декоратор, дизайнер.

.......................................................Злато

Този елемент блести най-силно сред другите. Неговите представители са блестящи в елитна среда. Непрекъснато търсите любов, уважение и ухажване от близки и подчинени. Проявявате слабост чрез консервативните си идеи и морални скрупули. Обичате светлината, слънцето и деня, ненавиждате тъмнината, подлостта и лицемерието. Добре изпълнявате ролята на шеф, директор и организатор на фирмата. Обичате разкоша и не понасяте внезапни промени. В изкуството сте дилетант, въпреки любопитството и интелекта ви. Увлича ви мистичното и свръхестественото. В секса имате забележителни данни, но ви пречи консервативния подход.
Професии: организатор, адвокат, лекар, учител, военен.

...................................................................Платина

Платината е мъжки метал, койо носи сила и авторитет. Хората - платина съзнават своето превъзходство над простолюдието.
Прекалено предани сте на приятели, заради което харчите щедро пари и пилеете време. Не очаквайте признателност за този жест. Дипломат по природа, независимо от средствата и методите реализирате идеите си. В любовта старателно криете чувствата си и сте много дискретен. Притежавате универсална интелигентност и приветствате новите идеи. Можете да бъдете талантлив откривател, ако умело изберете професията . В секса сте самата необуздана страст. Здравето ви е великолепно, далеч от нервни кризи.
Професии: всички интелектуални и артистични професии.

..........................................................Сребро

В алхимията среброто олицетворява Луната с нейните капризи, променливст и студенина. В емоционалните си взаимоотношения носите опустошение и магнетично привличане. Имате кариеристична насоченост. Адаптирате се добре към всяка ситуация, като трябва да се пазите от периоди на депресии, които трудно отшумяват. Обичате клюката, новостите и приключенията.
Присмехулец по природа, често си играете с огъня, с приятели и колеги, рискувате в любовта. Внимавайте! Уповавате се на интуицията, когато вземате решение, размишлявате дълго преди важна стъпка на промяна. Обичате спокойствието и се стремите към него. Често ви спохождат мисли за смъртта и отвъдния свят. Обожавате парфюмите, вятъра и водата.
Професии: художник, архитект, музикант на по-ниско ниво.

........................................................Живак

Вие сте любезен и ловък, правите впечатление във вашите среди. Притежавате ораторски и артистични качества. Домогвате се хладно и точно до целта. Добротата и безкористието не са ваши силни страни. Изисквате от другите повече внимание и любов, без самите вие да давате. Потайна личност, криете замислите си. Може да се проявите като жесток човек. Имате щастлива звезда, която ви измъква от заплетени ситуации.
Притежавате качества, свързани с окултизма и алхимията. И въпреки ненадейните ситуации прогресирате в живота.
Професии: лекар, психиатър, юрист, таен агент, търговски представител.

...........................................................Желязо

Силна личност, характер на действието. Опасното е, че притежавате двойнственост. Често сте инициатор на кавги, разправии с физически аспект, презирате миролюбието. Действате брутално при постигане на целите. Странно е, но държите в магически плен дори хората, които не ви обичат. Властен, хипнотизаторски характер. Не търпите противоречие и винаги устоявате позициите си, твърд сте като желязо. Единствено може да ви се противодейства чрез хитрост. Нетърпението и живостта са два мощни мотора на живота ви.
В определени ситуации действате неразумно и рискувате всичко. Обичате земята, сръчен сте и сте далеч от абстрактно начало. Притежавате окултни дарби и ясновидство. Необуздана е ревността ви в любовта.
Професии: военен, земеделец, изследовател, занаятчия, скулптор.

.............................................................Цинк

Податлив на чужди влияния, готов за услуга, човеколюбец. Притежавате весело чувство за живота, спонтанно реагирате на нещата, а с дяволитост завладявате дори врага си. Трудно е да ви опознае човек изведнъж. Неспособен сте да се подчинявате на дисциплина и живеете ден за ден. Готови сте за любов, приключение или чашка питие в компания. Презирате усилието, търсите лек начин на препитание. Имате страстна привързаност към парите. Рядко сте верен в любовта, бохем и авантюрист по природа, трудно създавате семейство или стабилни приятелски връзки.
Препоръчвани професии: морска кариера, шофьор, търговски агент.

..........................................................Олово

Имате по-скоро дарбата да създавате повече грижи на близките си, отколкото спокойна атмосфера. Не трябва дълго да се изолирате от света, тъй като животът ви ще посивее. Изключителна наблюдателност, сръчност и любов към експериментите - това са вашите характеристики. Може да станете добър ювелир или изследовател. Имате болезнена привързаност към спомените, детството и дома. Страдате многo, когато не ви разбират, но трудно изявявате себе си емоционално. Повече сте материалист, отколкото идеалист. Сексуалността при вас е могъщ инстинкт и търсите спокойствие в другия пол.
Професии: индустриалец, занаятчия, ювелир, откривател.

.....................................................Никел

Вашата личност е изискана, а елегантността - забележителна. Мразите усложненията и дискусиите. За да бъде човек обичан от вас, трябва първо да ви опитоми, защото вие сте като буен кон. Имате пословична слабост към парите. Трудно избухвате, ако това се случи- бурята е страшна. Въпреки прозорливостта търпите макар и рядко големи загуби в живота си. Приличате на буйна река, която понася по пътя си всичко, оставяте се на инстинкта и фантазията. Имате гениални идеи, които никога не осъществявате. Обичате всичко свързано с природата. Градът ви отблъсква. Понасяте трудно положението си на семеен.
Професии: хирург, изследовател, шивач, природоизпитател, журналист.

.............................................................Кобалт

Вие сте прекрасен оратор, притежавате магнетичен сексуален чар. Харесвате се във всяко общество. Вашият темперамент ви изиграва често шеги. В емоционалната област сте чувствителен, но умело криете чувствата си. Със закани и насилие над вас нищо не се постига. Отличителна черта - универсална интелигентност и дарба за ръчни занаяти. Трудно различавате доброто от злото, лукавството и добронамереността. Не обичате да правите подаръци, но сте щедри на обещания. Притежавате самочувствие на златото, но не забравяйте, че сте само кобалт. Ахилесовата ви пета е любовта. В края на живота - самота, меланхолия.
Професии: политик, артист, лекар, инженер, техник.

............................................................Бисмут

Неговото влияние ви кара да блестите със самочувствие над останалите. Предизвиквате внимание и възхищение в обществото. Обичате ухажванията и умело ги използвате като политически стратег. Страдате от прекалено големи амбиции. Практичният ви ум и усет ви помагат в сложни моменти. Слаби моменти - експанзивност, липса на самоконтрол. Въпреки привидната щедрост, вие сте един вечен скъперник. В любовта, както в приятелството, може да проявите сантименталност и известна вярност. Вашата сексуалност е капризна и обичате игрите на Амур.
Професии: всички възможни, при условие, че командвате вие.

..........................................................Антимон

Знаете много добре да се изтъквате и не приличате на познатите шаблони в обществото. Мъж или жена, все едно - вие обожавате бижутата: златни, сребърни и с благородни камъни. Имате съблазнителен вид и се харесвате чрез вашата артистичност. Успявате да увлечете другите в сложни и безизходни ситуации дори с цената на нещастието. Капризни сте. Но каквато и да бъде избраната посока, вие умело водите житейския кораб. Под крехката външност се крие желязна воля. Успявате да наложите вашите решения на другите. Търсите изгода от всяка ситуация. При случай на неуспех ставате язвителен. Като човек на изкуството имате развит усет за хармония. Не винаги е удачна позицията ви в любовта. Имате способност на медиум. Рядко се спирате на един партньор в живота. Не отдавате огромно значение на секса.
Професии: писател, артист, музикант.

........................................................Магнезий

Най-мистериозният от всички метали, който упражнява благотворно влияние върху вас и околните. Притежавате изключителна чувствителност и живеете сякаш в две паралелни реалности. Отличавате се с весел характер, който ви превръща в забележителен компаньон. Организирана и разумна личност. Не проявявате открито чувствата си. Амбицията не е в парите, нито в силата, а в щастието на близките хора. Придържате се към спокоен начин на живот, затова обожавате мира. По природа сте независима личност. Чувствителността и нежността доминират над сексуалния глад. Имате красиво и солидно тяло. Излъчвате крехкост за закрила, но сте силен като лъв.
Професии: всички артистични професии, учител, лекар, свещеник.

Освен психологична характеристика всички алхимична знаци на хороскопа означават, че в дадения момент имате необходимост от съответния метал (под форма на бижу, плочка в чантата, украшение в стаята и т.н). Излъчването на елементите спомага да постигнете равновесие в околния свят.

[kleopatra_89]

Изкуството на алхимията



Изкуството на алхимията възникнало в Ориента; арабите го пренесли в Европа през Испания.Великият арабски маг Гебер, наричан в родината си Бу-муса-Джуба, бил един от пионерите на истинската алхимия.Мечтата на алхимиците била да превърнат в злато неблагородните метали; търсели и две други субстанции - "философския камък" и "еликсира на живота". Алхимията се разпространила из Стария континент заедно с епидемията от нездрав интерес към заклинателството и магьосничеството.Заради загадъчната си професия повечето алхимици били считани за магьосници от простолюдието.Истинските представители на тази езотерична наука обаче били сериозни хора, учени и философи с възвишени идеали; не един или двама от тях оставили светла диря в историята на човечеството. Все пак в типичния случай професията се представяла от обикновени шарлатани; занаятът им представлявал смесица от алхимия, астрология, гадателство и примитивно магьосничество. Печелели пари с измама, като злоупотребявали с доверчивостта на хората; клиенти им били например суетни жени, мечтаещи за подмладяване. Не един или двама преследвали низки цели; надявали се да се превърнат в страшни зверове или всемогъщи чудовища. Други били движени от алчност; привиждали им се планини от злато.
Алхимията имала два аспекта - материален и мистически. Вторият се изразява посредством сложна символика, завещана на средновековните алхимици в абсолютно непокътнат вид от техните по-ранни предшественици; консервативността на формалния език може да се обясни със статуса на точна наука, който характеризирал алхимията. Канонизираната символика имала за цел да облекчи общуването между представителите на професията; сложният език служел и като преграда между изящната абстракция и вулгарния свят на всекидневието. Алхимиците изучавали обстойно световния ред и устройството на Космоса; първата глава на "Сътворението" била тяхно своеобразно верую. Всички алхимически изчисления се правели по методите на астрологията; числата и цветовете играели съществена роля в алхимическата философия. Черното било царствен цвят; след него се нареждали рубиненочервеното, златното и зеленото; "Зеленият лъв" в частност бил ключов елемент от алхимическата символика.
В "голямото начинание" - както наричали търсенето на философски камък, алхимията изследвала едновременно материалната и трансцеденталната страна на явленията. Философският камък бил най-великото тайнство на природата; откриването му изисквало чистота на помислите и всеотдайност в работата. Само благородни, търпеливи, справедливи и чисти по душа хора можели да се надяват на успех в алхимическото поприще. Принципът на алхимиците бил: "Моли се теософски и работи психо-химически!". Освен философски камък и елексир на живота алхимиците се опитвали да създадат и изкуствено живо същество. Парацелз в частност претендирал, че бил създал изкуствен човек, "хомункулус". В общи линии технологията се състояла в следното: Изходните компоненти се затваряли в стъкленица, която се заравяла в конски тор и се оставяла да отлежи в продържение на 40 дни. В края на инкубационния период във стъкленицата можело да се забележи живо човешко същество, само че прозрачно и без обособено тяло.Това същество можело да се доразвие, ако в продължение на 40 седмици се храни с човешка кръв. В резултат се получавало нещо като бебе, само че значително по-крехко и уязвимо. Подозирали Парацелз, че произвел доста от тези човекоподобни същества, които така и не увеличили особено своя ръст, нито пък показали някаква съобразителност. Заниманията на Парацелз в тази област са документирани; относно успеха му обаче съмненията са много сериозни. Откриването на заровени съкровища бил следващият приоритет на второразредните алхимици и магьосници. Не един или двама от тях се обръщали за помощ към Дявола; обещавали, че ще оползотворят парите за благочестиви цели или че ще изоставят магьосничеството. Никой не удържал на обещанието си; всички богати и известни заклинатели завършвали живога си в мизерия.

[kleopatra_89]

.................................................“ЦЯЛАТО е УМЪТ; Светът е Ментален.”



“Умът /както металите и елементите/ може да бъде променян от състояние в състояние, от степен в степен, от положение в положение, от полюс в полюс, от вебрация във вибрация. Истинската Херметична трансмутация представлява Ментално изкуство.”



“Под и зад Света на Времето, Пространството и Промяната, Винаги се открива Субстанциалната реалност – Фундаменталната истина.”



“На ТОВА, което е Фундаменталната истина - Субстанциалната реалност – не може да се даде име, но Мъдреците я наричат ЦЯЛОТО.”



“В своята същност ЦЯЛОТО е НЕПОЗНАВАЕМО.”



“Но съобщението на Разума трябва да се приема радушно и да се отнасяме към него с уважение.





.....................................................СЕДЕМ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА



“Принципите на истината са седем; този който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отворят.



.....................................Принципът на менталността



“Цялото е УМ; Светът е ментален.”



“Светът е Ментален – съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО.”



“ЦЯЛОТО създава в своя Безкраен умбезброй светове, които съществуват от еони Време – и въпреки това за ЦЯЛОТО създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите Светове е като времето за премигването но клепача.”





“Безкрайният ум на ЦЯЛОТО е утробата на Световете.”





“В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си.”



“В Света не съществува индивид, който да е без Баща и без Майка.”




“Полумъдрите, признавайки сравнителната нереалност на Света, си въобразяват, че могат да не се подчиняват на неговите Закони – това са суетни и самонадеяни глупаци и те се разбиват в скалите и биват разкъсани на части от елементите заради своята глупост. Истински мъдрите, познавайки природата на Света, използват Закона против законите, по- висшето срещу по- нисшето, и с помощта на Изкуството на Алхимията преобразуват нежеланота в това, което има стойност, и по този начин триумфират. Майсторството не се състои в неестествени сънища, видения и нереални фантазии или химери, а в използването на по- висшите сили против по- нисшите – в избягването на болката на по- нисшите нива чрез вибриране на по- висшите. Оръжието на Майстора е Трансмутацията, а не самонадеяно отхвърляне.”



“Въпреки че Всичко е в ЦЯЛОТО, също толкова вярно е, че ЦЯЛОТО е във Всичко. Който наистина разбира тази истина, е постигнал велико познание.”



...............................................................Принципът на съответствието



“Каквото горе, това и долу; каквото долу, такова и горе.”





....................................................................Принципът на вибрацията



“Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.”



.....................................................Принципът на противоположностите



“Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.”



..........................................................................Принципът на ритъма

“Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването наляво е ритъмът на залюляването надясно; ритъмът се уравновесява.”



................................................Принципът на причината и следствието



“Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, нонищо не се изплъзва от Закона.



..............................................................................Принципът на рода



“Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.”

[kleopatra_89]

........................................................................ХЕРМЕТИЧНИ АКСИОМИ



“Притежаването на Знание, ако не е придружено от проява и изразяване в Действие, е като трупането на скъпоценни метали – безсмислено и глупаво нещо. Знанието, подобно на Богатството, е предназначено за Използване. Законът на използването е Унивурсален и този, който го нарушава, страда заради противопоставянето си на природните сили.”



“За да промените своето настроение или менталното си състояние, променете вибрацията се.”



“За да премахнете нежелане четота на ментална вибрация, задействайте Принципа на противоположностите и се концентрирайте върху противоположния полюс на този, който искате да потисните. Убийте нежеланото чрез промяната му в неговата противоположност.”



“Умът / както металите и елементите/ може да бъде преобразуван от едно състояние в друго; от една степен в друга; от едно положение в друго; от един полюс в друг; от една вибрация в друга.”



“Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез прилагането на Изкуството на Поляризацията.”



“Нищо не се изплъзва от действието на Принципа на причината и следствието, но съществуват много Нива на причиняване и човек може да езползва законите на по- висшето, за да надмогне законите на по- нисшето.”



“Мъдрите служат върху висшето, но управляват върху нисшето. Те се подчиняват на законите , идващи над тях, върху собственото им ниво, а тези под тях те управляват и им дават нареждания. И все пак, правейки го, представляват част от Принципа, вместо да му се противопоставят. Мъдрият се падчинява на Закона и разбирайки неговото действие, той го използва, вместо да бъде негов сляп роб. Точно както добрият плувец се обръща насам и натам, променяйки посоката по квое желание, вместо да се носи като дънер по течението, така прави и мъдрият в сравнение с обикновения човек – и все пак той е едновременно и дънерът, и плувецът, и мъдрият, и глупакът са подчинени на Закона. Този, който разбира това, е на пътя към Майсторството.”



“Истинската Херметична трансмутация представлява Ментално Изкуство.”




“ЦЯЛАТО е УМЪТ; Светът е Ментален.”

[till_it_sleeps]

bravo