ОСНОВИ НА МАГИЯТА
Wayland Skallagrimsson
Wayland Skallagrimsson
Наскоро група невролози проведоха изследване при хора, практикуващи различни магически системи – дзен-будистки монаси, католически мистици, хора, практикуващия ву-ду и др. Целта на проучването бе да се установи органичния субстрат на духовната практика в човешкия мозък.
Тук представяме резюме на резултатите от проучването, публикувани в издадената от тях книга Why God Won't Go Away.
В човешкия мозък има участък, наречен заден горен париетален дял или област, асоциирана с ориентацията (orientation association area, ООА). В тази област се извършва ориентацията на индивида в пространството и разграничаването между индивида и околния свят (разграничаването между Аз-а и не-Аз-а). По време на различни форми на медитация в ООА се наблюдава повишена активност, която рязко се понижава при най-дълбоките медитативни състояния.
Вегетативната нервна система (мостът между мозъкът и тялото ни) има два дяла – симпатиков и парасимпатиков. Симпатиковата нервна система повишава нивото на адреналина, повишава сърдечната честота, кръвното налягане, дихателната честота и мускулния тонус. Тя се активира при състояния на опасност или общуване. Парасимпатиковата нервна система осигурява запазване на енергията, баланса на основните жизнени процеси, регулира съня, индуцира релаксацията, разпределя хранителните вещества в тялото и играе ролята на само-оздравителна система. Двата дяла действат като антагонисти – когато едната система е включена, тя обикновено потиска действието на другата.
В някои състояния на променено съзнание, когато едната от двете системи действа на максимално ниво, може да се активира действието на двете системи едновременно – например при интензивна физическа или умствена активност (каквато е продължителната концентрация).
Повишената активност на симпатиковата нервна система е източник на стрес – физически и емоционален. Колкото по-дълго продължава стресовото състояние, толкова повече се задълбочава то. Умът впряга всичките си ресурси, за да намери решение на проблема. В тези случаи се използват и дедуктивните способности на лявото мозъчно полукълбо, и холистичния подход на дясното мозъчно полукълбо. Когато честотата на техните потенциали съвпадне (синхронизация), се стимулират центровете на удоволствието в хипоталамуса. Те от своя страна стимулират парасимпатиковата нервна система. За момент настъпва активация и на провокиращата стреса симпатикова нервна система, и на парасимпатиковата нервна система. Екстаз и осъзнаване – моментът на „Еврика!”. Поддържането на това състояние се нарича „състояние на единение”.
Това е начинът, по който Бог, Духът или митът се изживява от мозъка. Чрез единение на лявото и дясното мозъчно полукълбо, единение между логиката и емоцията. Усещането от това състояние на краен синтез в мозъка е под формата на окончателната истина.
„Способността на човешкия ритуал да възпроизвежда тона състояние на единение определя и резултата – ефект от ритмичната ритуална обредност върху хипоталамуса и вегетативната нервна система.” Ако ритмичността на ритуала е бърза, ефектът на симпатиковата нервна система е по-силен. В резултат на това настъпва задържане в някои мозъчни области, като ООА, по пътя на хипокампа. Състоянието на единение се характеризира с „размиващо” се усещане за Аз и разтваряне на Аз-а в една обширна реалност (деперсонализация), което са дължи на деаферентацията в ООА.
Има два вида състояние на единение. Единият се изразява в усещане за Мистериозно единение, което в някои източни практики се нарича самадхи или single-pointed awareness. То се постига чрез фокусиране върху мисъл или предмет, което поддържа дясната част на ООА в активност. Лявата част, отговорна за усещането на Аз-а, е деактивирана. В резултат на това настъпва усещането за сливане на индивида с обекта на съзерцание. Ако това състояние е постигнато чрез религиозен ритуал, тогава фокусирането върху Бог или Духа ще доведе до усещане за сливане на индивида с Бог/Духа (ако деактивацията на дясната ООА е пълна). Другият вид състояние на единение е свързано с пълна деаферентация на ООА (прекратяване на импулсите на други части на мозъка към тази зона), което води до усещане за пълна пустота, изчезване на индивида и изчезване на света.
И разбира се, за да бъде ефективен, всеки ритуал, целящ постигането на състояние на единение, трябва да осъществи сливане между обреда и определени идеи и емоции. Поради тази причина само някои идеи, ритуали, думи и символи могат да предизвикат желания ефект.
С други думи казано, състоянието на единение се постига при свръх-фокусиране на ума в посока, определена от даден символ, което се дефинира с три основни характеристики:
1) Деаферентация (частична или пълна) на ООА
2) Единение на ума, изразяващо се чрез единението на идентичността, егото и супер-егото, посредством свързването на лявата и дясната мозъчна половина.
3) Едновременна синергична активност на симпатиковата и парасимпатиковата нерван система.
Практическата магия се основава на постигането на състояние на единение по множество различни начини, всеки от които има определени предимства за практикуващия в резултат от повишената концентрация или яснотата на ума. Това се постига с помощта на символи и архетипни образи. Магията може да бъде обяснена научно, тъй като съществува зависимост между извършването на определени стъпки в определен ред, което води до определен резултат.
1
ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
Изкуството на магията е изкуството на единение на ума, тялото и духа. То не може да бъде постигнато в слабо, не здраво тяло. Необходимо е започването и поддържането на режим на физически упражнения. Не е необходимо развиването на мускули, но поддържането на общ физически тонус и високо енергийно ниво е задължително.
2
МЕДИТАЦИЯ
Окултна гледна точка
Първата стъпка в практическата магия е постигането на състояние на единение на съзнанието. Само в състояние на единение можем да се докоснем и да използваме собствените си сили. Поради тази причина за практическото овладяване на магията е задължително овладяването на състоянието на единение на съзнанието. Най-простият начин за това е медитацията. Усвояването й изисква известен опит и постоянство.
Медитацията е релаксация на тялото, ума и духа. Тя е учителят, водещ към дълбоко заровените в ума „забравени” знания, лични демони и подтиснати желания. Усърдното й практикуване връща спомени за смъртта и преражданията. Медитацията е най-ценният инструмент на мага, тъй като при напреднало ниво на медитативната практика всяка медитация се превръща в трансформационна опитност.
Научна гледна точка
Обикновено медитацията се смята за форма на умствена релаксация, която води до физическа и емоционална релаксация. Цел на медитацията е изясняването на ума, прекъсването на мисловния поток, който е наличен винаги, дори когато не мислим за нищо особено. Когато се изчистят мислите и умът е спокоен, настъпва релаксация, но тя е само предпоставка за състоянието, което е наистина важно: по-голяма концентрация на фокусиране по време на спокойствието на ума.
Когато нищо не нарушава нашето внимание, можем ясно да чуем отчитането на минутите, включено в подсъзнателния ни ум. В това състояние можем да достигнем до повишена осъзнатост на нашето обкръжение – достигане на дребни детайли до вниманието на съзнанието. Това състояние може да бъде полезно за възстановяване на спомени. Полезно е при интроспективния и себе-анализа. То има критично значение в практиката на получаване на видения.
Във всички случаи медитацията ни позволява да извадим скритото на дневна светлина. Този процес е свързан и с неприятни, и с приятни моменти. Медитацията може да влоши положението, преди да настъпи подобрение. Медитацията е средство, не цел.
Медитацията отнема време и усилия. Бъдете сигурни, че няма да бъдете безпокоени по време на медитация. Настанете се удобно. От полза могат да бъдат аромати и свещи. Важното е установяване на настроение на спокойствие и отпуснатост. Затворете очи. Опитайте се да изчистите мислите си. В началото мислите започват да се увеличават и стават разсейващи. Не им позволявайте да ви разсейват. Не се фокусирайте върху тях. Не ги следвайте. Не се и борете срещу тях. Позволете им да се появяват и да отминават, не реагирайте. С времето мислите намаляват. Не обръщайте внимание и на сетивните си усещания, като например хилядите сърбежи, които неизменно се появяват в момента, в който започнете да медитирате. Колкото и трудно да изглежда, отношението към тях трябва да бъде както към мислите.
Първият успех на медитацията е постигането на празен ум. След това, с практика и развитие, се постига отделяне от егото. То е подобно на състоянието на празен ум, но се отличава с една важна особеност. При празен ум няма мисли. При отделяне от егото вече ги няма и причините за желанията за мислите. То е едно по-чисто състояние на ума от празнотата.
Един особен вид медитация се използва изключително от практикуващите магия – единство, цялост (oneness).
Единството е състояние на ума/духа, при което умът се изчиства от всичко с изключение на един обект на внимание или съзерцание – физически обект, идея, дух. Второто изискване е абсолютното отсъствие на егото – тоест, липсващо усещане за себе си. При тези условия (особено в комбинация с прост, повтарящ се ритуал) продължителното съзерцание води до усещането за единство, при което усещането за себе си се заменя изцяло от усещането за предмета на съзерцание.
Състоянието на единство е основен елемент на всички магически системи. Това обяснява защо учението на практическата магия трябва да започне с овладяването на този тип медитация.
Последният важен за мага стадий на медитацията няма име в западната култура. При него няма усещане за нищо. Често то се бърка със състоянието на празнота на ума и отделяне от егото. Но при празнота на ума все още има нещо, което може да съдържа мисъл. При отделяне от егото означава, че все още има нещо, което може да бъде отделено. Най-добрият начин да се опише това състояние е да се опише пътя, по който то се достига. То най-лесно се постига чрез състояние на единство (oneness), където умът, завладян от насочена осъзнатост, угасва себе си чрез ексцесивен разход на енергия. При това състояние не остава нищо, нито света, нито пространствено усещане.
В помощ на медитацията и другите магически практики е ритуалът за релаксация. Той подготвя тялото, ума и духа за релаксация.
Разширеният ритуал за релаксация включва заемане на удобна позиция в седнало или легнало положение. Важно е нито една част на тялото да не бъде в неудобно положение. След това трябва да бъде визуализирана блестяща топка от енергия непосредствено над главата. Когато се постигне ясно усещане за топката, тя трябва да бъде придвижена през главата по цялото протежение на тялото. На всеки етап медитиращият трябва да има ясно усещане за тялото си и енергията, усещане за топлината. Тази топлина трябва да отпусне мускулното напрежение.
Този метод работи по две причини. Първо, наличието на плацебо-ефект - фокусирането на ума върху всеки мускул и усещането за отпускането му води до действителното му отпускане. Второ, визуализационната техника позволява на плацебо-ефекта да се задейства – визуализацията на енергията дава причина за усещанията на подсъзнанието.
Въпреки че съзнанието знае по-добре какво да очаква, то бива временно игнорирано чрез фокусиране на вниманието върху визуализацията и сензитивната осъзнатост на цялото тяло. Това позволява действието на плацебо-ефекта, което води до по-дълбока релаксация на тялото и ума, отколкото обикновеното желание може да предизвика. Енергийната картина, която получава подсъзнанието, по пътя на естествени асоциации води до усещането за затопляне, което представлява смес от „усещането за тяло” и „усещането за топло”. Подсъзнанието приема картината буквално и по механизма на обратната връзка създава усещане за реално възприемане, при което настъпва действителен ефект на релаксация.
Бързият ритуал за релаксация не работи така добре, но има по-бърз ефект и може да се използва при липса на време. Просто напрегнете всички мускули на тялото си едновременно, като задържите дъха си. Отпуснете мускулите и дъха си след 15 секунди.
Бързият релаксиращ ритуал действа по по-прост механизъм. Чрез преодоляването на усещанията със стрес и напрежение се активират онези мисли, онези части от паметта и подсъзнанието, които съответстват на противоположността на тези идеи (според теорията на Jung противоположностите се съхраняват заедно в мозъка).
Философска гледна точка
Смъртта и прераждането в окултните традиции са преживявания, свързани със смъртта на егото. Когато егото се заличава по време на медитативната практика, настъпва усещане за духовна смърт. В края на медитацията настъпва прераждане на егото в нова форма, свързано с възстановяване на самоусещането. Някои детайли са загубени и новият Аз е неизбежно по-чист. Новата, преродена форма на Аз-а до известна степен може да бъде избирана от мага в негова полза. Състоянието, известно като обладаване или инвокация, е състояние на единство (oneness). Death-blindness е окултен термин за финалното медитативно състояние.