Здравейте!
Предварително благодаря за вашето внимание и търпение, тъй като е невъзможно да бъда кратка - трябва да опиша 19 години.
Родена съм в София, където живях до 1984 г., след това съдбата ме отведе извън България. През 1991 г. се запознах с моя другар в живота. Той беше отскоро приключил 7-годишната си връзка с едно момиче. Започнахме да живеем заедно, но скоро след това роднините му, както и размислилата девойка (и нейната майка) решиха, че всички сме си играли и хайде сега нещата да се върнат както преди. Не искам да ви отегчавам със селски истории, ще кажа само, че аз останах настрана и наблюдавах събитията, въпреки, че не беше лесно. След шестмесечни постановки и срещи, разговори и опити да "се вразуми объркания момък", последва заплаха от негова страна, че при положение, че не го оставят на мира, единственият резултат ще бъде неговото окончателно отдръпване от каквито и да било контакти с родата си. Оставиха ни на мира, поне на пръв поглед. Разбрах в последствие, че бившата "свекърва" многократно е посещавала врачки и магове, за да разреши ситуацията. И ето, че започнаха проблемите. Само, че не между нас, а с работата. Мъжът ми беше завършил университета и кандидатстваше за специализация. Всичко подсказваше една блестяща кариера, но уви, нещата започнаха да не вървят добре. Така и не успя да специализира, започна да работи и се случиха толкова невероятни неща, че просто не е за вярване: компании фалираха неочаквано, свободни позиции внезапно се оказваха заети, конкурси се обявяваха и после веднага се закриваха... По едно време с него се и майтапехме, всичко беше толкова трагично, че даже не ни се и ревеше, просто се гледахме и не можехме да повярваме. И така 18 години, все куцайки финансово. За тези, които имат желание да узнаят подробности, ще ги доставя на лични, но предупреждавам, че въпреки, че е самата истина, някои епизоди могат да ви накарат да помислите, че просто си измислям. Ще опиша по-подробно последния епизод. През април т.г. го повикаха на работа. Обяснено му беше, че ако успее да работи 3 години без почивка, с тримесечни договори които се подновяват при изтичане, ще му направят безсрочен договор. Той прие с удоволствие. Започна да работи, объркаха му банковите координати и заплатите бяха акредитирани след 3 месеца, точно когато договора изтичаше. В деня, в който трябваше да подпише за още 3 месеца, новата директорка не подписа САМО на него. И тогава вече паднах от стола. В момента колегите му работят в неописуеми условия, защото трябва да го заместват, директният му началник изпраща молби за неговото преназначаване поне 2 пъти в седмицата, няма други кандидати за тази позиция, но тя просто не иска да подпише.
Ето, това е положението. Стигам до заключение, че или става въпрос за някаква забрана от висшите сили, или пък има човешка намеса в цялата тази работа. И мисля, че ако е втория вариант, просто трябва да коригирам нещата. Само че не ми е ясно как да го направя. Невежа съм в сравнение с вас, а пък може и да оплескам нещо, но не ми се стои така, да го гледам как рухва ден след ден. Няма на кого да поискам помощ, тук е пълно с некадърници, които дори не си правят труда да прикрият невежеството си.
Прочетох във форума, че съществува начин да се заредят за защита полускъпоценни камъни. Бихте ли били така любезни да ми дадете съвет какво да избера и как да го заредя. Питам това, защото това лято той видя един мъжки гердан от тигрово око и си го купи. После ми каза, че когато го махне, се чувства некомфортно. Усещам, че камъните му помагат, не знам как. Освен това откакто си го сложи, намаляха адските му главоболия.
Аз съм невежа, но пък имам някои дарби, много силна интуиция и, въпреки, че съм проспала много години, сега се събуждам и си "спомням" неща, които по принцип няма от къде да знам. Това ме кара да се обърна кам вас, сигурна съм, че някой ще ми помогне. Ще кажа още само, че въпреки този невероятен тормоз, имам чувството, че нещо ни пази и не позволява да се стигне до крайни положения!
Благодаря отново за вниманието!