.....................................ДХАРМА-Елементарното психическо състояние
Потоците спомени от предишните прераждания се складират в дхарма според индийското учение за реинкарнация.Тук неизменно идва въпросът каква е разликата между дхарма и карма.
Карма е съвкупност от намеренията и постъпките на човека.Тези понятия са така древни,както и понятието сансара-кръговратът на живота,състоящ се от много превъплъщения и пререждания.И всяко следващо се определя от предишното.За постъпките ни и стремленията е определено друго понятие - дхарма.
В много религии и прераждания се признава(в християнството се отрича), а в будизма се смята за неизбежно.Тези учения символизират Колелото на битието и връзките на прераждането.
Но думата дхарма в будизма има още едно значение, без което превъплъщението не може да бъде разбрано.Дхарма е елементарното психофизическо състояние.Част него изчезва след смъртта, но онова, което се отнася до познанието, се пази в “информационния модел” на личността и дава основния импулс за ново съзнание и прераждане.Неслучайно философите илюстрирар прехода от мъртта към новия живот като калейдоскоп. Многочислените дхарми образуват многочислените шарки в съзнанието. След смъртта дхармите се “изтръскват” и оставят в новия живот шарки, някои от които напълно безсмислени.Затова ние не помним предишния си живот.Рядко някои щастливци могат да видят в сън или при силно стресово състояние нещо от минал живот.
Понякога в новия живот се появява нова шарка,повтаряща се с друга, която се нарича “шизоидно яdро”. Това ядро позволява преди всичко в ранна възраст да видят предишния си живот. Не са малко случаите, когато малки деца разказват подробности за името и семейството си, за мястото , където живеят (според тях), и когато се направи проверка, се вижда, че именно тук, именно това лице е живяло и е загинало, при това с всички подробности, за които говори детето.Има много случаи когато хора си спомнят за насилствената си смърт в предишен живот, което пък поражда фобии - страх от куршум или вода, огън и пр.
Под влияние на фактите се говори за “синдрома на множествените персонали”, което погрешно се тълкува от много психиатри като психическо заболяване - раздвоение на личността.Дадена личност не може да се откъсне напълно от някоя предишна “шарка” и живее двойствен живот.Това са ярки спомени от преживени някога Аз.В такива случаи в някои страни се прави хипноза на реинкарнация, което от своя страна много помага на човек да се откъсне от старите спомени и да заживее настояшия си живот.
Често при някаква травма калейдоскопът на дхарма се “напуква”, изкривявя образите.Така, че този калейдоскопне обхваща в никакъв случай изцяло живота.Друг път дава прекрасни картини - красива шарка, която води човека по Колелото на битието и го учи как да преминава през настоящия си живот.В този случай калейдоскопната шарка се свързва с кармата. Ако например в минал живот човек е живял самото, днес му се дава възможност да намери своята половинка, при това действието е изпълнено не със страдания, а с прекрасни преживявания.
Индийските будисти умеят да използват дхарма, за да преминават леко своя “архата”(шарката на двойнството). Те сметат , че първото стъало е “лекото нагазване в поток” - ту в добра, ту в лоша ситуация.Но благодарени на умението да управляват емоциите си,да неутрализират афектите,преходът от потока в истинския път е прав и не може да се сгреши и свърне в крива посока.
Будизмът утвърждава вечното непостоянство в природата, но при това разкрива теорията и за мигновението.Какво представлява мигновението? Това е точка в Океана на живота, това е и третият стадий при извървяването на земния път. За втория може да се каже, че е все още под влияниет на предишния живот.Докато при третия стадий човек живее настоящия си живот , като развива личността си достойно.Това е преходът на “състоянието на Буда” с пребиваване в невидимите светове.В третия период човек може да стане ясновидец, пророк, учител, и водач. Това е периодът, когато може да се възприеме звездният кръговрат,вечният огън на живота.След което идва развръзката - черният символ на смъртта.
Да се достигне до “състоянието на Буда”, е цел в учението за будизма.Но тази цел все пак не е за всеки.Много будистки учители допускат в школите само избрани, които ще станат посветените.