Йесод е сефирата, прехода или така да се каже стартовата площадка, където формите се готвят да напуснат астралния план и да се приземят, материализират в Малкут. В китай тя е известна като Чи, жизнената сила, а будистите я наричат джива.

                 Вътрешно я усещаме като нагони, подтици, желания, образи и видения. А ако Йесод е в недостиг, може да се появят и халюцинации. Именно тук се получава това объркване между метафизично и психопатологично преживяване. Те обределено не са едно и също нещо, при все че много "лекари" и "учени" се опитват да ги отждествят.

                 Лично аз съм виждал много религиозни и духовни хора, които си живеят съвсем нормално без някакви проблеми, но твърдят, че "чуват гласове, виждат неща, които ги няма и т.н. Чувал съм (а и лично съм изпитал) за "гласове" и видения, които да казват истината. Така например много бизнесмени, преуспели личности, са "чули някакъв глас" който ги посъветвал да  инвестират средства еди къде си и след това постигат невероятен успех.

                 Как да ги различаваме? Признаците са три: какво е съдържанието на видението или полученото съобщение, как реагира на него този, който го е преживял, и каква е критичността му към тях.

                 И така,психопатологичните явления са плод на дисоциация на личността където отделните й фрагменти загубват връзка едни със други; енергетичния (йесодичен) потенциал на личността спада значително, поради което се увеличава вътрешния безпорядък.

                 Всъщност дефиницията за здраве (вкл. и психическо) гласи че това е състояние на пълно физическо, психическо и социално  благополучие. И всичко което го нарушава, следва да се разглежда като болест.

                 Веднъж говорих с един психиатър по тези въпроси. Когато му казах, че "халюцинациите са явления, при които някой вижда и чува неща, които ги няма", то моя събеседник много се ядоса и каза, че това е много погрешно схващане: това се отнася до неща от сферата на религията и метафизиката. Халюцинациите са "преживяване за усещане" т.е. те имат само вътрешен произход-не произлизат от външни източници нито в материалния, нито в астралния план; по-високите планове не "генерират" образи и усещания).

                 Що се отнася до съдържанието на халюцинациите, то те са по природа аморфни, безпорядъчни, и винаги влияят зле на самия пациент и на този, пред когото пациентът ги споделя.Винаго водят до спад на жизнеността и психическия тонус. То именно поради този факт една голяма част от психиатрите завършват зле.

                 Мистиците,вещиците и шаманите имат също видения и други подобни преживявания,ноза разлика от тези при душевно болните, техните преживявания носят висок енергетичен потенциал или поне не редуцират наличния (т.е. поне не носят вреда). Патологичните преживява ния са винаги негативни. Те носят "заповеди", коментират поведението на болните, провокират чувство за вина и страдание,чувство за преследване и т.н.Един много важен признак,по който можем да ги отличим от негативните видения и преживявания на метафизиците ( те имат такива) е,че болните са НАПЪЛНО БЕЗКРИТИЧНИ към нелепите заповеди на техните гласове и действат сляпо по тяхна команда, без да изпитват чувство на страх (спомням си как един шизофреник чул глас, който помислил за глас свише, и скочил по негово нареждане от колата и беше във възторг от това, което беше сторил) или болка. Ако им се даде заповед да убиват,те ще убиват, ако гласовете ги карат да удрят ще изпълняват техните нелепи заповеди като машини ... Или просто каквото чуят, те ще приемат сляпо и безкритично-много представители на разни религиозни и окултни деструктивни култове са именно такива хора.

                 Що се отнася до окултистите,те са склонни да подлагат на съмнение посланията от по-високите планове.Алистър Кроули се е нуждаел от години, преди да публикува "Книгата на Закона". Докато шизофрениците преживяват своите видения и послания като част от материалния план, то окултистите ще ги обсъждат като част от друга действителност ("моите видения не са материални, те идват от друго ниво,от астралния план...").

                 Тъй или иаче има огромни разлики между преживяванията на окултистите и психичноболните. Халюцинациите на шизофрениците са напълно еквивалентни с тези на наркоманите и алкохолиците. Важно е да спомена, че има диагноза "Алкохолен параноид" - болестни изживявания с налудности за преследване патологични идеи и т.н. ВСЛЕДСТВИЕ ЗЛОУПОТРЕБА С АЛКОХОЛ ИЛИ ОПИАТИ. Е, шаманските и окултните изживявания и видения нямат нищо общо с това-независимо дали това се харесва на анти-окултистите или не.

                 Съществува мнение, че психичните заболявания са причинени от същества и обитатели от по-ниските области (клифоти). Това може да бъде вярно,но обсебването се различава по това, че жертвата има донякъде избор в своето поведение-а шизофреникът, както казахме е подобен на машина. Разбира се шизофренията може да бъде следствие от обсебване.

                 Всъщност, известно е че много често някои хора са зе замесили в разни окултни дейности, преди да последва психическо заболяване. Как могат метафизичните занимания да отключат психопатологията? Пътищата са два. Тъй като всеки ритуал или магическо действие представлява процес на трансфер на енергия между плановете (архетипен, ментален, астрален и материален), то индивида е именно тръбата(или  проводника) по който тече тази сила. А ако в тръбата има шупла или проводника е тънък някъде (с други думи имаме латентен дефект на личността), то при опит да се ивърши трансфер на сила, за която индивида не е подготвен, тръбата ще се спука или проводника ще изгори. Но аз мисля (както и много често се случва също)че и без окултните занимания рано или късно "дефектните личности" ще стигнат до същото положение.

                 Възможно е окултните интереси да се появят вследствие болестта (много любим довод на анти-окултистите). Известно е, че след като заболее психически човек,могат и да се появят не само "окултни" занимания, но и научни интереси, "религиозни" насочености, но те са толкова извратени и нямат нищо общо нито с науката, нито с религията и окултизма. Съществува един психиатричен термин резоньорство: едно досадно и празно мъдруване във псевдофилософски стил. Доста често шизофрениците са обсебени от такива импулси.По-специално за техните окултни занимания, те са също в псевдоокултен стил - самите те не съзнават какво правят и какво преживяват. Засужава да се отбележи, че много хора, поели по Левия окултен път са стигнали именно до лудницата или самоубийство.

                 Друга причина за психично увреждане е  е, когато вътре в енергийния канал на окултиста остане известна част от силата и не стигне до материалния план. Казва се, че енергията трябва да бъде заземена. Това става с подходящи упражнения и медитация.

                 В никакъв случай не може да се сложи знак за рвенство между метафизичното и психопатологичното преживяване. Известно е, че много от великите творци и дори учени са били магове, масони и мистици.  

                 Да, вярно е, че  тънка линия дели гения и болния. А по средата е окултиста. Ако тръгне по пътя на Светлината, то той може да бъде потенциален гений (не са един или двама окулти- стите, които са творили). А ако тръгне по Левия Път - почти винаги е че ще завършат зле...