.Не бях излизал около 10-на дни.Така се случи, че не спах в нас, и на другия ден пак отидох на работа..и започнах да усещам как самото ми мислене се променя, как осъзнавам съвсем прости неща, които преди съм мислил за грешни.Но ето, прибрах се, и нещо сякаш се стоварва върху мен и ми казва, ще правиш това и това..и аз го правя.Докато бях навън се чуствах истински човек. А сега, когато пак съм вкъщи се чуствам непълноценен, безидеен (тъй като работата, която върша е свързана с изкуство), просто интертна маса която се носи през пространството.Има някаква час от мен която се съпротивлява срещу това, но сега като се замисля седенето вкъщи ми е носило само проблеми. А аз съм домошар, имам нужда от това.И скоро се сетих че може би вкъщи има нещо което въздейства на начина ми на мислене.Когато имам идеи, ми е много трудно да ги реализирам когато съм вкъщи.
Например, имам една композиция която седи от две седмици на рафта, но когато седна да рисувам, постоянно нещо ми пречи. Или някой ми пише в ICQ, или телефона звъни, или крушката изгаря, стола скърца, болят ме ръцете..и постоянно някакви малки неща които ми пречат безкрайно много.В крайна сметка не свършвам нищо.Волята ми отслабва.Ако не бях направил една грешка, която мога да квалифицирам като най-голямата в моя живот, в момента щях да съм трети курс.А сега даже не съм и студент.Имам чувството че има нещо.Защото аз неискам живота ми да продължава по този начин, но НЯМАМ сили да го променя.Гледам как нещата около мен се развиват и вървят напред, а аз стоя на едно място.И нямам сила да тръгна.Нямам сила за нищо. Надявам се разбирате положението ми, и това как се чувствам, и защо имам нужда от вашата помощ.Разбира се ако смятате, че вкъщи има някакво създание което ми пречи.
Като последен довод за това, мога да кажа единствено, че понякога когато се прибирам, когато вляза в хола усещам леко замайване и някак...същото чувство всеедно ти пада кръвното, ако говоря с някой ми се струва че се гледам и чувам отстрани, другите гласове стават далечни и незначителни.Опитвам се да се държа нормално, и успявам, но усещам че отвътре се разлагам.Руша всичко това, което моите родители са построили в мен, за да го заместя само с една пустота.А аз неискам това да се случва.
.Самият факт, че искам да отида , но не отивам ме подтикна да мисля, че има външна намеса, в и без това крехкото ми съзнание, което го определям като пъзел - бавно и методично нещата се получават обаче с един замах всичко се разваля и обърква, и псоле трябва да започне нещо ново..Може би просто ми трябват някои техники за изчистване на съзнанието?