Подарявам ти....ЖИВОТ...едничък... ала живот...

[ilusia]

Понякога е трудно да заплачеш , след като месеци си бил щастлив... Уажасно трудно. Ала заплачеш ли веднъж... няма нищо по-трудно от това да спреш сълзите си. Да вдигнеш глава за момент и да оцениш всичко красиво около себе си... всичко което би те накарало да се усмихнеш от сърце. Да се почувстваш истински щастлив.
Слънцето отново да засвети в твоят храм на пустота... Усмивката да не бъде някаква пресилена лъжа.
А очите... онези вековни очи , отново да заискрят с пламъкът на хиляди свещи. Спомнили си онова безмерно и безумно щастие което ни бе обхванало. КОето бе обзело сетивата и мислите ни ...
Защото днес аз си спомних ! Днес... поне за 1 минута аз си припомних цялата красота и великолепие на изминалите моменти. Цялото очарование на всичко което мислихме , че ще дойде... Ала не дойде...
Рожденният ти ден наближава... и за това аз искам да ти подаря един живот....
Един нов... живот , който се възроди от изгнилите спомени и от черните пепелища , в който изгоряхме и двамата...
Този живот не е моя...Не е дори твоят...
Той е на нещо , което двамата сами спасихме.... Нещо което е живо заради нас... и докато то живее , аз ще зная дълбоко в себе си , че онзи пламм и онази страст все още ги има... все още са нейде из необятните и пусти вълни на онова безкрайно мътно море което ни залива...
Беше слънчев ден.. също като днешният.... Летях от радост защото ти ми бе подарил една думичка... една едничка думичка , която въплащаваше в себе си целият свят...
Глупаво нали ? Не се питам глупаво ли бе... и тогава не се питах... тогава бях просто щастлива....
И сега съм... заради споменът за щастието... Интересно нали ? Как един спомен за щастие би могъл да дноесе ново такова...
И така... онова мъничко прогнило цветенце... бе ми заръчано да изхвърля на буклука...
Но как да захвърля един гаснещ живот.. без да опитам да го спася ? Как да зарежа нещо имащо шанс да бъде...
Така стана и с нас ... Повярвах , и вярвам , че шанса който си дадохме бе едно от най-невероятните неща в моят живот. И той като онова мъничко цветенце изглеждаше не възможедн за живот. Сюреалистична картина , извадена сякаш от старите прашни шкафове на някой позабравен художник...
Но аз.. глупавото малко дете не повярвах. И го взех в топлите си бели ръчички....помилвах го ... и отрязах онези стари прогнили корени , разяждащи го от вътре... Сякаш прерязвах всички спомени от преди тебе.. сякаш всичко започваше на ново....
Потопих го в чашка вода... и зачаках.... всеки ден му дарявах усмивки и ласки... давах му частица любов.... Заради тебе... Оная любов я имаше заради тебе... И тя гореше и пламтеше с могъществото на хилияди слънца и разбунтували се огньове....
И заминах....заминах ... ала не стигнах там където бях тръгнала.... не...
А по-далеч ли стигнах ? Нещо по-добро ли намерих....Трябваше ли да напоя морето с моите сълзи... Ах , та толкова девойки бяха плакали на тези негови брегове , че то бе достатъчно солено и чисто...
Ала и аз не останах по-назад . Дадох своят дан на онази любов... Дадох... и взех...
Много си дадохме и много си взехме... Сякаш беше война... Така ли трябваше да бъде... война в името на любовта...
И днес... след толкова време...сякаш са минали векове.. ала си го спомням все едно бе вчера...
Пеехме заедно....И онзи стих ...на руски... ЕХ онзи руска поезия... харесваше ни нали ...
А днес... цветето.. онова прогнилото с мъртвите листа... ме усмихна. Така истински и неподправено... толкова живо и цветно. Светът отново засия в багрите на великолепието...
Нашият живот е ! Той е и съществува... Ето този живот искам днеска да ти подаря...
Него ти давам от сърце... Онова малко цвете , умиращо , чиято съдба аз не приех. Онзи любов без бъдеще , в което настояще аз се кълнях...
И го засадих... ръцете ми почувстваха топлотата на земята... на пръстта..под ноктите ми остана чернилка...
Но това бе най-святат мърсотия по мене... Най- чистата ...
И сега това цвете... е ново. Някак възродено... старите листа - спаружени и унили са нови. Чисти , зелени и искрящи....
Стой на прозореца ми... и аз го гледам... зареяла поглед в него и в нашите спомени...
Тях никой никога няма да ни отнеме ! Няма да умърси или вземе... Те са мой , те са твой... Те са наши !
И дори онази нощ никога вече да не повтори.... ДОри никога отново да не видя онези бездънни очи...А в мойте заивинаги да се настани пустотата... и бездиханното желание за въздух.. То ще живее... И ще бъде...
Онзи живот който двамата създадохме... Даваше ми съвети... показа ми как да пусна коренчета на цветето... и то пусна...
Както онзи любов се вкорени в сърцето и душата ми... и никой и нищо не биха могли да я изтръгнат от там...
Приеми моят дар... дори да бъде последен...
Приеми този живот... защото той е твой... той е и мой...
Както ми подари "нас".... сега нека аз ти подаря.... нас....

[kiko]

това е върхът много ми хареса ти си the best що се отнася до писане

[ilusia]

Много благодаря...
Едвали , чак най-добрата.... просто....взимам най-доброто от себе си.... и пиша

[Krin le Fee]

аз така и тука да се обадя, щото нали знаете аз всичко го виждам наобратно.

"Понякога е трудно да заплачеш , след като месеци си бил щастлив... Уажасно "

Ето това нещо е точно обратното, защото когато си щаствлив така по-дълго време ти се отпускаш и когато ти се стовари някоя беда, рева е още по-силен и болезнен от нормалното, защото знаете какво значи да ви напусне щастието.

Позволи да не се съглася.
Когато си щастлив се плаче по лесно. От радост. В момента в който ти се стовари беда, огромна беда, шокът е толкова силен, че всичкит ти сетива и реакции се парализират. И минава време... ПОнякога много време, преди да " се спука" обвивката на щастието и да се отпуснеш и отдадеш на мъката си. Което прави ситуацията още по болезнена, понеже подтискаш чувствата, а това, знаем, не води до никъде...
Все пак, зависи от характера. Има и "ревльовци" и "ревли", които циврят за щяло и нещяло. Но изречЕнието на Илюзия е пълно с истина. За което я поздравявам.

[some_spirit]

виж това твоето:
"Когато си щастлив се плаче по лесно. От радост"

а пък Илюзия е написала, че е трудно да се заплаче когато си щастлив, кой ли бърка?

[Krin le Fee]

виж това твоето:
"Когато си щастлив се плаче по лесно. От радост"

а пък Илюзия е написала, че е трудно да се заплаче когато си щастлив, кой ли бърка?

Не, Илюзия пише че след като месеци наред си бил щастлив , после се плаче по трудно. Това с плача от радост го дадох просто като пример. Но след като определен периолд от време си се радвал само на красиви емоции и наведнъж ти се стовари нещо върху главата, тогава наистина първаТА реакция е сепване и човек не може да заплаче.
Наистина е така.

[some_spirit]

виж как добре си написала какво имах предвид, но според мен не се получава сепване, ами може в началото наистина да има 1 секунда сепване, а след това е плача и много те боли.

[ZefaS]

Еми така е. Просто забиваш на място и се пулиш тъпо докато осъзнаеш какво е станало, а не ревеш.

[ilusia]

аз така и тука да се обадя, щото нали знаете аз всичко го виждам наобратно.

"Понякога е трудно да заплачеш , след като месеци си бил щастлив... Уажасно "

Ето това нещо е точно обратното, защото когато си щаствлив така по-дълго време ти се отпускаш и когато ти се стовари някоя беда, рева е още по-силен и болезнен от нормалното, защото знаете какво значи да ви напусне щастието.

Мяра според мяра.
Мен щастието ме прави силна.... за другите не зная
Тъй , че дори само спомен е способен да ме закрепи да не рухна

[Krin le Fee]

виж как добре си написала какво имах предвид, но според мен не се получава сепване, ами може в началото наистина да има 1 секунда сепване, а след това е плача и много те боли.

секунда?КОгато почина баба не плаках.Месеци наред не. Докато един ден не попаднах на една нейна снимка когато е била по млада. И ревах поне 2 часа.
Зависи от характера. Но в повеЧето случаи сепването продължава повечко от секунда. Но понеже хората са различни, гледам, Илюзия е написала"ПОнякога " което включва твърдението че не винаги и не при всеки е така, което на свой ред прави нашата дискусия безсмислена, не мислиш ли?

[some_spirit]

е май наистина е така. Само да спомена какво е плаченето, това е своеобразен психичен процес, при който протичат сложни мисловни процеси в съзнанието на човека, сиреч ръчка се душата на човека.

[Krin le Fee]

е май наистина е така. Само да спомена какво е плаченето, това е своеобразен психичен процес, при който протичат сложни мисловни процеси в съзнанието на човека, сиреч ръчка се душата на човека.

[ilusia]

Сиреч -невинаги
Да ти се е случвало да ревенш без видим повод или причина....
ЕЙ така да ревеш... но не говоря за тихи сълзи , не говоря за сухи очи и едва доловими сълзи...
Говоря за неистов плач. За плакане както когато като малки някой те е фраснал примерно или мама се е скрала...

[Arian Star]

Ех, старата любов! Вярно е, че ръжда не хваща. В този разказ, действително се съдържа толкова много, изказано с малко думи и с толкова топли чувства. Когато една любов си отива, дали си отива тя завинаги от нас? Аз мисля, че не! Тя остава там вътре в сърцето, като малка частичка, като въгленче, което тлее и ни топли. А когато то съществува е един вид нишка към вечността. Към онази вечна любов, която пребъдва и след смъртта ни даже. Когато носиш в сърцето си любов, ти си богат завинаги. Но не с материлното богатство, а с онова което се нарича духовно. Дори да е минала тази любов, богатството остава в нас. Защо? Защото любовта започва от нас самите, а не от вън някъде или от някого! И когато си обичал и то силно и истински, тогава си разбрал и простил на другата страна, която вече си е тръгнала. Разбрал си, че на него или нея му трябва свобода, за да намери онова щастие, което заслужава. И си го пуснал да си върви, като в теб е оставало само едно - любов. Не болка, не огорчение, а само съзнанието ,че си щастлив и можеш да обичаш!
Така, че наистина можеш да бъдеш щастлив, дори когато тази любов е отминала. А спомените, те винаги са вътре в теб и те топлят, когато ти е мъчно! И когато плачеш, и когато не плачеш:))

[ilusia]

Явно все още съм твърде....... не съвършенна за да го приема
Съжалявам... но когато боли , боли силно и мощтно....
И споменът само овеличава болката Когато тя е все още в разгара си .
По нататък.... дам СПомените ти носят радост и щастие ;)