
)) radvam se da 4eta vijdaneto Vi po temata...vseki ba6ka lud..se kazva,no ludite sa drugi!Neznaq dali do sega ste se ugovarqli da se vidite li4no i da se naprikazvate ama mnooo zdravo...predi tva oba4e si napravete dylyg spisyk s nai gore6tite temi:)P) kajete dali ste se sybirali ve4e ili..predstoi!...............
Опасното е само в неразбирането. Кога се погубва душата на човека? Не когато дявола е вземе а когато Бог се отдалечи от нея.
Тя може да е в ръцете на дявола и на злото и да расте и може да придобие опит много дълбок,
но ако Бог я изостави, това вече има много дълбоки причини, когато Бог се отдалечи от нея, това е
вече наистина опасно. това което дявола предложи на Адам и Ева в райската градина, беше едно велико предложение и
те го приеха. Дявола е много услужлив, той им предложи целия си ад, това беше неговото предложение,
той им предложи целия си ад...дявола е най-слабото същество,
просто не е необходимо борба, само будност, разумност, любов, достатъчно. .. лесният живот ще ти помогне да изгубиш себе си а всеки който е
избрал трудният път е избрал пътя към себе си и пътя към Истината.Човекът е слънце, което само се създава. . Любов, дали сме обет да превъзнасяме твоето светло име. Тъмнината е тъмнина, защото изгонва лъчите на възхода. Който е видял любовта, прогонва сладките сънища на света и узрява в своя устрем. Любовта умее да извайва сиянието си от тъмната нощ. Този мрак в човека е създаден лично от него още от онези древни времена, когато човек е сключил договор с дявола и когато е натрупал голямата карма. От многобройни прераждания е натрупал голяма карма и голям мрак. И рано или късно той трябва да се опълчи, защото той я е създал и той може да я победи. За да може да се освободи от нея, той трябва да се срещне с този силен мрак и има възможност да го победи. Тези, които са го победили, стават посветени. Луцифер е грозният Отец. Но благодарение на него, ти се извисяваш в своята собствена светозарна същност. О, Велик Дух! Ти си непрогледен! Но моята любов Те видя в тъмнината. Видях Те в тъмнината, защото Ти пожела да Те видя. Любовта е спасителят на вечната вселена. Животът е безсмъртен поток. Няма значение дали умираш и какво правиш, животът е безсмъртен поток. Любовта е, която ни въоръжава със смисъла на живота. Бог обитава в мрачно тайнство, там е скрита светлината Му, за което тъмнината не знае. Който не съществува, само той живее, т.е. живее само този, в който е Бог. Тези, които са избрани, Бог украсява сърцето им със своята сияеща светлина. Самопостижението е най-трудното достижение. ' В тези, които Те обичат, Ти пораждаш взора, за да те видят. А който те е видял, става чуден в себе си. Ти си Този, Който има тайни и явни проявления. Ти си Този, Който ни устремява към себе си.' Първородният човек е неизречен, той е вечен странник, нарича се още пречист и бързовиждащ. Истинският спасител не е спасител, той е само наставник. Той упътва към спасението, което всеки сам трябва да си изработи. Никой не може да се спаси по волята на някой отвън. Посланиците на злото са само призраци по пътя към нашето спасение, така казват древните египтяни. Защото те никога не могат да докоснат нашия нетер, т.е. нашия божествен дух, нашата божественост. Спасението се придобива по пътя на лични усилия, няма посредници в това свято дело. Има племена, които нищо не са чували за Бога и ще бъдат спасени. Тяхни вождове, тяхни шамани вярват само в истината, не са чували никакви думи, дори и думата Бог, обаче ще бъдат спасени, защото именно истината е спасението. Между човека и неговото спасение не съществува посредник, защото човек по своята природа е нетер, т.е. самата божественост, самият Бог. Благодарността е дума, останала от езика на древните мъдреци. .У. казва:Ако страданието не предизвика чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано, т.е. не можеш да извлечеш от него сила, опит и навлизане в духа. Събуждането на човека, казва У, се определя от неговата благодарност. Само онзи може да се събуди, който е благодарен за всичко. Значи, като ти дойде едно хубаво нещастие, една хубава благодарност; като ти дойде една тежка болест, една хубава благодарност - реална, от сърце, такъв е моят съвет. Като ти дойде едно щастие, пак една хубава благодарност и т.н. Като се наложи да умираш, една много дълбока благодарност - ако може и специална. Някой ще умира, даосите казват:Какъв проблем има? Просто се струполясваш и умираш красиво, така казват те, няма никакъв проблем. Но, не всеки може да се струполяса и да умре красиво, защото даосите нямат минало, нямат проблеми, нямат карма. Значи, един обикновен човек може сто пъти да пада, но той не може да изпълни този закон. Това е изкуство, изкуство на душата, която е придобила своя Бог, своята пълнота.
У казва:Колко се радвам, че съм тъжен; колко се радвам, че пари нямам; колко се радвам, че хората ме обиждат. И после:Който пее тази песен, работите му се оправят, работите му се нареждат. Когато обувките ти са скъсани, У казва:Не казвай, че са скъсани, а кажи, че те се проветряват. Това е начин на мислене, това е неразрушимост; това е един неразрушим начин на мислене, който след време надраства оптимизма и влиза в духа.
Накрая:Тайната на живота се крие в благодарността.
Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го откъсне, а пчелата ще извади мед. Кой е най-умният?
Само много висши същества могат да ползват висшите динамични енергии и вибрации. Тук само едно малко отклонение ще направя: Много хора се ограждат, психическа защита, четат книги, някой път и формулите не им помагат; чертаят кръгове, палят свещи и в определи моменти изгарят, защото има нещо съществено, което не са разбрали. Истинската психическа защита идва от изключителната любов към истината. Имаш ли това, защитата вече е на лице, но трябва да видиш дали искрено е така или си въобразяваш; дали с ума го искаш или с душата и с духа си. Ако искаш да имаш истинска защита, ще започнеш с основното, иначе никакви техники няма да помогнат.
Изкушението е зло за слабия, но добро за будния, защото будният ограбва неговата сила и увеличава светлината си.
Единният е центърът. Центърът е всякога вътрешен. Единният тласка в падение и Единният възнася. Той излъчва множеството, но си остава Единен.
Ако Единният пожелае, всичко би замлъкнало, в древната история има такива случаи.