от ilusia » 02 Яну 2007, 19:53
ilusia & Zatoichi - смъртоносен танц
Ще ме обичаш ли в зората на смъртта ?
Ще ме обичаш ли разпната на кръста ?
Ще ме желаеш ли в разрухата на света ?
Ще ме мечтаеш ли , макар и мъртва ?
Ще бъда ли усмивка , спомен... дъх ?
Или ще се отречеш ... Прогнил дървесен мъх.
Ще съм призрака на минала омая...
бродница облечена в дреха от окая .
И сред пъклите на Рая,да,ще те обичам,
и сред нежността на Ада,образа ти ще кова,
като струйка огнеспяща лава ще се стичам
по ледовете от гранит,на покварената ти съдба!
Ще бъдеш ти усмивка,спомен...дъх,
ще бъдеш сърцето ми от порцелан,
венчелистче леко и стоманен връх -
ще бъдеш,моя реалност и болезнен блян!
Нима ще имаш сили да целуваш устни от стомана ?
Ще можеш да бленуваш за сърце на черна врана ?
Ще можеш ли да ме обичаш , когато утрото кървящо ,
се завърне в леглото си отровно , тихо спящо ?
Ще имаш ли сили да любиш жена изпредена
от тънки нишки убиваща мъгла ?
Ти си моята сила,слабост и прокоба,
само тебе мога истински да любя
и дори да стигна във безумието си в гроба,
перата черни от сърцето,няма да оскубя...!
Нека ложето ни е от кръв гореща,
нека утрото да ни проклина с мраз,
нека се топим във мъглата ти зловеща,
люби ме,броднице,люби ме във екстаз!
Глава прекланям , на прегръдките ти се осланям.
Тихите слова... не ще са вятър от мъгла...
Ще ти повярвам в този свят на пустота .
Сърцето ще зарадвам - твоя да съм в нощта.
Нека слънцето да ни завиди , нека бъде този грях.
Звезди да падат .... нека се взриви денят ,
Тътен от любов , звън на отрова.
Ехо на тиха прокоба..
Ела тогава,прегърни ме силно,мила!
Ти,която плътта на сянката избра,
която черни перли сред пепел си родила
в изнурената от горест,алена душа!
Ела и целуни ме със стихийна страст,
във смъртосен танц телата нека слеем
и нека ни погълне цели,с жадна паст
смъртта,и нека във Безкрая да изтлеем...!
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
Малко ще нагарчам с цвят на кръв