Песента на Феникса

[ilusia]

[align=center]Дъщерята на времето ,
зграбчила живота си в ръце ,
рисува фигурки по прашлясалото си сърце.

Дъщерята на времето -
древна и млада,
отърсила се от бремето ,
бърза към сутрешните часове...

Дими цигарата в ръката ,
безумия от магия ,
сякаш сестра е на Хеката ,
ужасяваща стихия.

Формите в небето се извиват ,
сякаш тяло на жена ,
от тях сълзите се изливат.
Горестна съдба.

Дъщерята на времето
живее живот на шега.
Дъщерята на времето люби я
всеки в нощта.

Пълзи в небето ,
и лети в прахта...
Черно злато виси на врата.

Дъщерята на времето минало няма ,
за бъдещето не копнее .
Дъщерята на времето
избра в безвремие да живее[/align]

[Krin le Fee]

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ


Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай

Детенце,почва да ти става навик да отбелязваш чуждото творчество като свое . Това че ти си малка и не си чувала тези стихове,не значи че някой хора не са ги чували преди ти да се родиш.

Ванда, ако малко се повгеöдаш ще разбереш че Илюзия не тв.рди горните стихове да са нейни, а просто е написала като отговор или продължение на тях свои.
НЕ прибързвай друг път.
А и последния койтро краде от стиховете на Илюзия беш? Дивака, който оттогава интересно заЩо ли не се е мяркал във форума.
Така че,инфото ти е малко неточно май.
БЕз лоши чувства, ама не бързайте като пишете..

[ilusia]

WandaBlenda....
Не зная за талант но аз имам достоинство. Не бих откраднала или представила за свое нищо чуждо.
Тази песен " не остарявай любов" е любима моя песен.
Просто като я слушах и нещо в мен потрепери.
Наистина моляте загледай се добре в онова което пускам а не ме обиждай и ти неоснователно....

Стихът предизвикан от тази песен е този :
Любовта се скита бездомна , жестоко погромна ,
измъчена клета , обезверена мислеща се за проклета.
Скиташе се векове и ери под небе и свят от вечни изневери.
Маскирана и скирта в най- малките неща ,
приютяваща се нежно в човешките сърца.

Скиташе се любовта и в сняг и в дъжд ,
ала милата ненадейно веднъж ,
съзря падаща звезда и пожела си да бъде жена.
Да се радва на нежност и ласка дори една ,
да бъде поне за малко мечта !

И стана чудо в миг безвремен ,
Бог я чу , дари я с живот непотребен
и биде любовта - Жена ,
ах каква тежка злокобна съдба !

Ала жената в тленност не видяна
обгърна се така млада в душата си пряма.
Остарява жената едва , личи някаква малка
тъжна сълза ....

А аз я моля с глас чуто едва
неостарявай прекрасна божествена
моя съдба.
Ако остарееш без време без час ,
какво ще правя сама аз ?

СТани и тръгни....
Арогантно красива ,
безумно жива !
Стани и тръгни моя любов не мечтана ,
в нощите с плач пожелана....
Моя любов неизживяна

Както много други по-горе просто има оргинала , в знак на уважение и поклон към авторите им...
НО все тая....

[ilusia]

АКо имах избор... ако можех... да избирам как да се родя....
Бих се родила в един миг на безвремието. Бих застинала в отробата на земята прегърнала слънцето и луната.
Бих целунала звездите... бих си откраднала от прашеца на ангелските крилца..Ако имах правото бих взела едничък косъм от дявола и бих го обвила с прашеца от ангелите. Щях да ги пазя до сърцето си за да не забравя никога как дяволите сплетоха в косите ми своите стиихии а ангелите ми подариха една чиста душа , която да ме тегли към хоризонта.
Ако можех бих пожелала да ми се случи всичко онова. Бих преживяла пак онази разтърсваща любов , която разкърти тухличките с които обграждах света си. АКо можех бих затворила очи за да видя пак срамежливите цветя който разпъпват под нежните грижи на незнаен и тихо скрит градинар.
Ако можех да повторя живота си бих била същата оная грешница на любовта , любеща и горяща в кладите на страста. Клади захранвани от мечтите ми , подпалени от копнежа на очите ми.
Ако можех... бих подала ръка , една мъничка ръка която съпоставен с твоята изглежда тъй крехка и незначима.... бих я подала , ала не за просия. Бих ти я дала като дар. Едничък дар в който да хвана целият свят за да ти го подаря.
Ако можех да виждам през времето бих била пак оная недодялана малка скитница в морето от хорски сълзи пробивща си път...Път през безконечната болка на хората - обкражаващи ме и обичащи ме...
Ако имах право на едничък танц... бих истанцувала най-нежният валс с едно тихо падащо есенно листенце збрало в себе си неверните цветове на фауната.
Бих свирила... бих пяла от сърце и душа. Тялото ми би се носило из небесата като нежна фигурка обгърната от облачен благослов...
Ако можех....ако можех бих била пак оня безумна мечтателка и идеалистка драпаща със зъби и нокти по портата на милосърдието за да изпрося малко мечти за онези нямащи силите да мечтаят...
Ако можех да пиша... ако можех да пиша бих писала за всички ония който има се иска да бъдат....
Ако можех да редя стихове... бих писала за моята болка... за твоята болка... за една красиво споделена болка...
Ако можех... щях да продължа да пиша и живея осъзнавайки какъв дар е моят живот , смирявайки се пред безметежноста на боговете.
Ако можех... бих била магьосница... магьосница раздаваща малко звезден прашец.... Ала не от ония... забравили се... ала не от ония мислещи , че дълг на всяко живот същество е да бъде на тяхното мнение....
А от ония... в сянката... ония лекуващи рани и даряващи живот...
Ако можех да бъда мечта... щях да се родя в очите ти... и да умра в едничката сълза падаща по огнените ти страни...
АКо можех... бих умряла в ония миг на безвремие където денят и нощта се сливат в едно , за да родят хорските безумия ... Човешките копнежи , който се разливат над синя лагуна....
Ако можех да ти подаря нещо... щях да ти подаря едно звездно цвете....
Ала.. аз не мога... нищичко.....
Прости....

[ilusia]

И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как.. няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал.... Една негова сълза се търкулнала в току що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала.. Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи , слънцето целувало луната , луната милвала звездите , раждали се и умирали цветя , падал ситен дъждец... а сълзата божия си седяла все там .
Мъничка, чиста.... Просто една сълза. Един ден лотоса попита сълзата , какво е тя. Сълзичката му отговорила , че е тъга. По какво , отново попитало цветето. По нещо изгубено , отвърнала сълзата.
А ти мъдра ли си ?
Моята мъдрост е болката.
А моето щастие си ти.
И ето как от мъдростта на болката и от радостта на лотоса се родила нова надежда.
Защо хората плачат - попитал лотоса.
От безсилие.
А защо се чувстват безсилни ?
Защото ги е страх. Страхуват се да не бъдат наранени от своите мечти.
Но мечтите не раняват - изумил се лотоса.
Един човек може да бъде мечта. Сбъдне ли се една мечта , тя губи блясъка си. Става скверна , земна... мъчна.
и никога такава каквато си си я пожелавал.
Тогава къде е смисъла да мечтаем ?
Не всичко мило мое се върши с мисъл.
Как така.
Ами така. Понякога вятъра шепти любовни песни на горските самодиви. Но той го прави защото така крещи сърцето му. Понякога огън завладява водата. И се ражда димът. Но огънят го прави не за да я боли водата... а просто защото самодивите , пленени от шепота на вятъра правят магия за обич. Димът се скрива в човешките очи. И от тях се ражда сълза. Но димът не иска сърцето човешко да плаче. Виждаш ли... всички търсят къде да се скрият , да се приютят - да обичат !
А ти.. от кого се криеш в мене.
От тебе.
Но ти си в мен .
Но ти не го знаеш.
А когато го разбера ?
Аз ще си ида....
Защо ? Моля те... не си отивай !
Ще си ида... защото ще се уплашиш. Тогава ти сам няма да ме искаш.
Не , аз винаги ще те искам !
О не , няма.
Не говори така. Моля те , ето аз ще те покрия с едно мое листенце , ще те скрия от всичко и всички иииии ще те пазя.
Добре , казала сълзата. Но от себе си... няма да ме запазиш
Лотоса.... навел отрицателно чашката си , сякаш се покланял на мъдростта на сълзата.

Един ден обаче .. Лотоса усетил някаква болка. Мястото където седяла сълзата му тежало. Чудело се цветето какво ставало. Защо тази сълзичка , толкова лекичка и така крехка му тежи.
Сълзата...го помилвала и казала :
Моята тъга ти тежи.... Моята обич ти тежи....
Търкулнала се... и попила в земята. Умряла сълзата....
Не след дълго откъснали цветето , за погребението на един много добър човек. Всички плачели а лотоса.... умирал и вехнел, върху ковчега на покойника. Тогава от едно детско око се откъснала една сълза... И попаднала в доскоро свежата и млада чашка на лотоса.
В предсмъртна агония той промълвил :
Някога... имах една сълза....
Пак я имаш. Казала сълзата....
Ти си тук ?!
Да... Отвърнала сълзичката. Аз винаги съм тук...Аз съм просто сълза.... Целунала лотоса и се разляла в него. Пергърнати двамата посрещнали смъртта.
Красива и приказна смърт.
А как една смърт в любов може да е приказка... сбъдната приказка... няма да кажа ;)
Но ще кажа... какво чакала някога сълзата...
Чакала тя... лотоса да бъде готов за нейната обич...
И ако някой , не е готов за ВАШАТА обич.. просто... го изчакайте

[Mr.Wynn]

много готино :пляс: :пляс: :пляс:
и за да не си сама и аз ще напиша нещо, което за съжаление не е мое и в същото време много мое винаги съм го приемал за много чисто излияние и то след буря в сърцето

Не бе небето ти небе!
Не бе небе небето,
небето ти не бе небе,
не бе небе то.

[ilusia]

[align=center]Теб те няма... нереален мит ,
на моите мечти.
Ти не си истински....

Но днес ще те създам,
от аромат , от блянове , слова.
От една красива нова мечта.

Теб те няма....
Нереален мит на моите мечти.
Една сълза изградена от илюзии.

Ти просто Си.
Не мой... не чужд....
Ти не Си.... и мой и чужд.
Теб те няма....

Но аз ще те създам от повей ветровит ,
от усмивка и сълза. От нежност , от една игра.

И ще си мой. И ще си чужд...
И ще си нещо , което преди не бе.
И ще си за мене слънчево розово небе.

Ще те създам ще те родя ,
от мисли , от желания...
От докосване горящо на едно сърце ,
в кладата на любовта кипящо.

И понечиш ли красни устни за обещание да отвориш ,
ще те спра с поглед и жест....
Мълчи не казвай... обещания лъжовни не изказвай...

Просто бъди... нещо което до скоро не си.
Просто бъди... реална илюзия светеща в моите дни.
А после... после бързо си тръгни и истински... стани ![/align]

[ilusia]

[align=center]От мъглата стелеща се над прокълната душа ,
един образ надига глава.
Мъглата раздира се с писък от тишина


Ти ли си... или не си ?
Желан , прокуден...
Образ в сърцето ми - заспал и буден.

Ти ли си мечтание мое...
на еднорог развял знамето ,
с което ще покориш една моя сълза ?

Ти ли си рицарю носещ гибелта на една моя мечта ?
Ти ли си образе изграден от пепел и мъгла ?

Мълчиш ... дума не отронваш.
Мълчи... мълчеливецо прокълнат.
Думи не искам , дари ми поглед - желан и благ.

Хайде иди си...
По пътят на мъглите върви си.
Аз тук оставам в моят Авалон.
Аз тук оставам... в моята мечта намерила подслон

[/align]

[ilusia]

[align=center]Реверанс и поклон , аплодисменти...
Изпълва се сцената с дим ...
Падат маски и фалш , пада и грим
настава пошлост разврат , настава земният ад.

Актьорите тъжни умерзени
прибират се в домове разрушени.
Очите им слепи и виждащи ,
душите проклети и дишащи...

Рози , цветя дъх на разкош
примесен от мириса лош.
Актьорът с душа на дете ,
винаги тъжен е.

Слепец ала виждащ , докосваш парапета едва.
Търси , копнее да се скрие нейде в нощта.
Тъжна е тя.... тъжна е и песента....
Парфюм с дъх на тъга....
Къде е онази светла дъга ?

И слънцето замръзва в разврат.
И няма нежност и всичко е ад.
Бурята бушува чута едва ,
буря в малка сълза..

Маската свалям в полунощ,
остава гола моята мощ.
Маски да нося не искам...
душата си в сивота да притискам.

Такава съм.. И нежна и дива.
Такава съм - зла самодива.
Такава с вкус на кафе ,
нагарчащо малко.. нещо дете.

Когато ме отпиеш ще разбереш .
Когато ме усетиш ще прозреш.
Добро няма в света... всичко е маска ,
фалш... всичко е лъжа на нощта .[/align]

[ilusia]

[align=center]

Край воденица стара , в поля зелени.
Птица бяла , криле покосени...
Плаче птицата без глас...
Песни днес разказва за всички нас.

Истината ражда се в сълза.
Чиста утринна искра.
В живота човешки изпълнен с нелепи грешки ,
святост няма по-голяма на земята , от дъгата в небесата .

Вплела в себе си животи и тъги ,
вплела човешките съдби....
Да я хванеш все бленуваш нея да докоснеш ти жадуваш...
Щастие мъничко да покрадеш ,сълзите бликнали да спреш...

Дъгата в сърцето си всеки носи , ала обич не спира да проси.
В пукнати огледала оглежда се човешката душа.
Изкривява я днеска света...

А в длани щастието държиш и всичко имаш , защо тъжиш ?
Грешка , повторение... живот... и умерзение...
Слънчеви лъчи , проблясващи в твоите очи.
За миг се спри.... живота докосни...

Дъгата тлееща в горещите ти пръсти ,
на свобода пусни. Нека я докосне с кървясали очи ,
и просяка.... мечтаещ за топли следи.

Сърцето си така вледенено , остави се да стопли южният полъх.
Аромат на звезди , мъчно изпети човешки мечти....
Паяжина от разкош... не струва счупен грош.
Безценна е дъгата... силата....сълзата ! [/align]

[ilusia]

[align=center]Кой не е мечтал за рицар на бял кон....
Кой не е желал принцеса да бъде.
Под звуците на нежен акордеон
с нейните танци времето да пребъде ?

Кой не е искал дракон да умъртви ,
присъдата царска да умилостиви ?
Кой в приказки не е живял ,
сам приказки не е писал ?

Кой за блага на е копнял ,
и магьосникът зъл в мечти не е убивал ?
Коя ли девойка лейди не е била ,
търсеща своят скитник на поляна с бели цветя ?

С приказни герой наситен е нашият свят.
Сами приказки пишем в рими и цвят.
На облаци да полетим , в чудни страни да се приютим.

Мореплаватели да бъдем , времето да победим.
Пирати страшни , кръвожадни лами.
Магьосници древни , пилигрими добри.

Кой за приказки не е мечтал и сам в приказки не е живял ?
Кой дете до днес не е останал ...
С чест дните си живял.
Колко на света мечти е дал... колко мънички сърца видял.
В свят без чудеса магьосница една ,
разказва приказки от стари времена...

Потопи се в песента... жив си.. ала роди се сега...[/align]

[ilusia]

[align=center]Да си нещастен се учиш. Да обичаш на заем.
Лесно е.. свиква се. Към самотата привиква се.
В човешките дни озверяваме , на животни приличаме.
В сълзите си кълнем се , и молитвите сричаме.
Себе си кътаме в забравени спомени .

Не позволяваме никой у нас да надникне.
Бягаме , скитаме се. Спим а живеем .
За утро неидващо всички копнеем.
Ръка подадена - вените й прерязваме.
И фалшиво да се смеем дружно умеем.

Очи затваряме , да прогледнем.
Душата убиваме , да живеем.
Да живи сме и дишаме още...
Ала като скотове живеем.

Оргиите нощни - нормални са.
Коментарите пошли....
В прахта да стъпкваме ....
Красотата да потъпкваме...

Близките са ни далечни.
И сълзите са вечни...
Чуждите обичаме , а в своите се вричаме.
И не на хора... на демони приличаме[/align]

[ilusia]

[center]Желанието убива с вик от самота.
Любовта погива сред цъфнали цветя.
Умира всеки вопъл , всеки стон.
Всяка нота е танцуващ клоун.


Аз съм сякаш сянка изваяна от
нощна мъгла и търся топла ръка.
Но безплътна съм , и студена.
Как да те хвана едва ?
От небето надарена , да живея
в демонска сълза.

Танцува песента на ангели в очите ,
щастие е тази соната ,
но щастие гори ли в сълзите ?
Има ли обич в душите ?

Или всичко е притежание ,
на едно пошло мълчание ?
Или всичко е игра на разврат ,
и пада сякаш мимолетен но осезаем
дневният мрак ?

Имат ли сила мечтите , или надделява страха ?
Има ли обич в очите или е просто игра на нощта ?
Сенки ли са бледи отенъците на любовта ?
Жадни ли са погледите на страстта ,
или препълнени с пошлостта на света ?
Еротичен ли е танца на пеперудата ,
или порно за двама ?
Силна е ли е усмивката изумрудена ,
или лъжа и дума ...да няма.
Всичко потъва в мълчание едва...
и пада безконечно дълго една човешка сълза[/center]

[ilusia]

Целувка играе на недокоснатите устни ,
пламъче танцува в очите ...
Сякаш танцьори са изкусни ,
повлича ни валса на мечтите .

На небесен облак , почернял от толкоз мъка ,
в душите усещащи разлъка.
На земя от хорски страсти ,
на поля обагрени в кървави краски.

Танцува малка самодива , прелестна ,
като утрото красива ....
Първобитно-дива. Истинска и жива.
Танца й разказва история стара като света.
Възхвала на любовта.


Не стъпва а лети .. И с очи говори.
Призовава и мълчи.
Танцува под лунни лъчи.
Съдбата в ръцете си държи....
и на просяка подарява мечти.

[ilusia]

ilusia & Zatoichi - смъртоносен танц
Ще ме обичаш ли в зората на смъртта ?
Ще ме обичаш ли разпната на кръста ?
Ще ме желаеш ли в разрухата на света ?
Ще ме мечтаеш ли , макар и мъртва ?
Ще бъда ли усмивка , спомен... дъх ?
Или ще се отречеш ... Прогнил дървесен мъх.
Ще съм призрака на минала омая...
бродница облечена в дреха от окая .

И сред пъклите на Рая,да,ще те обичам,
и сред нежността на Ада,образа ти ще кова,
като струйка огнеспяща лава ще се стичам
по ледовете от гранит,на покварената ти съдба!
Ще бъдеш ти усмивка,спомен...дъх,
ще бъдеш сърцето ми от порцелан,
венчелистче леко и стоманен връх -
ще бъдеш,моя реалност и болезнен блян!

Нима ще имаш сили да целуваш устни от стомана ?
Ще можеш да бленуваш за сърце на черна врана ?
Ще можеш ли да ме обичаш , когато утрото кървящо ,
се завърне в леглото си отровно , тихо спящо ?
Ще имаш ли сили да любиш жена изпредена
от тънки нишки убиваща мъгла ?

Ти си моята сила,слабост и прокоба,
само тебе мога истински да любя
и дори да стигна във безумието си в гроба,
перата черни от сърцето,няма да оскубя...!
Нека ложето ни е от кръв гореща,
нека утрото да ни проклина с мраз,
нека се топим във мъглата ти зловеща,
люби ме,броднице,люби ме във екстаз!

Глава прекланям , на прегръдките ти се осланям.
Тихите слова... не ще са вятър от мъгла...
Ще ти повярвам в този свят на пустота .
Сърцето ще зарадвам - твоя да съм в нощта.
Нека слънцето да ни завиди , нека бъде този грях.
Звезди да падат .... нека се взриви денят ,
Тътен от любов , звън на отрова.
Ехо на тиха прокоба..

Ела тогава,прегърни ме силно,мила!
Ти,която плътта на сянката избра,
която черни перли сред пепел си родила
в изнурената от горест,алена душа!
Ела и целуни ме със стихийна страст,
във смъртосен танц телата нека слеем
и нека ни погълне цели,с жадна паст
смъртта,и нека във Безкрая да изтлеем...!

[ilusia]

В очите на вълк единак тихо се сипе леден мрак.
В очите на блудница страстна живее сълзата прекрасна.
В докосването на вятъра има нещо свенливо...
в диханието на Луната откривам скрито , красиво ,
малко желание изтъкано от безбрежно мечтание.

Слънчевите лъчи ме милват в тъмата ,
живее в сърцето ми на бляна искрата.
Влюбвам се лудо в стихийни огньове ,
плача едва чуто в ледените скрежи ,
направени от чужди копнежи.

Протягам ръка към нищото , там да те зърна за миг ,
а после си отивам никому потребна в един забравен вик.
Стена без звуци , а звуците раздират тишината .
По порцелановите ми бузи се стича едва доловима сълзата.

Живея в очите на върколака . Крия се вопли зад стената.
Бродя по скритите кътчета на примряла - душата.
Обикалям като самовила в дебрите магични на гората.
В пазвата си събирам росата , в косата ми - китка за здраве...
Кой ли ще приеме ръката така престаряла ....
Кой ще изтрие сълзата в огън живяла ?

[ilusia]

[align=center]Създавай ме - от прах и пепел прегоряли ,
създавай ме - от въглени за огън прежадняли.
Убивай ме - думи изпредени от мрак и пустота .
Убивай ме - нежно....просто така .

Създавай ме - рисунка облачна да бъда в тъмни небеса ,
Създавай ме - без думи , без слова .... създадена да бъда ,
от човешката мечта...

Убивай ме - сиротна и небрежна . Убивана от
нежност и тъга... Убивай ме - сладка и летежна ,
убита от една сълза ...

Създавай ме - във нощи занемели от толкоз потушена страст ,
създавай ме от чужди изневери създавана да бъда както само аз.
Създавай ме - живот , любов и още ..... създадена от шепа прах ,
създадена да бъда - в спомени , желания ...

Ала как създадена да бъда , когато аз умрях...
Убита , бездиханна , създадена от грях.
И как ще ме убиеш - перфектно - със лъжа ,
трупът ми как кажи , ти ще покриеш ,
щом убита съм в една мечта ?

Дали ще ме създаваш ... ще ме убиваш ли кажи ?
За мене колко даваш... замълчи...
Егоистично и себично - създаваш ме така ...
сякаш аз съм марионетка по мраморна дъска .

Дали ще ме убиваш с притежание в нощта ,
или ще ме извайваш - създавайки една лъжа ?

Създавай ме - от снимки , спомени дори ...
Създавай ме - но искам моята душа в тяло да гори.
Създадена да бъда от прах и пепел .
Създание финно на нощта ...

Ала защо ще ме създаваш , тихичко , едва ?
Щом ме притежаваш - такава - истинска жена ?
И ето - ти ме имаш - бижу красящо твоят свят ,
и ето... ти ме имаш.... в сънища и слепота ....
Колко ли ще ме съзираш - далечна паднала звезда...

И ето аз съм твоя - създадена , убита и пленена ,
и ето... ти ме имаш... с любовта ти - жално осквернена
Призвана .... изродена .... чужда и пленена [/align]

[ilusia]

Камина тлее тихо в мрака , лекичко гори ,
и всеки пламък прогорява здрака -
на изгрев въглена кърви.

Снимки , спомени дори изгарям ,
в пепел от вода...
Мигновено проговарям - забравени слова.

Билки , аромати тъй омайни ,
огънят разпалват пак.
Жар , семантика и още....
Миг застинал в ад.

А въглените черни - рисуват сенки по стени.
И звезди вечерни , залязват в зловещите игри.

А на изгрев - въгленът кърви ...
Тъй сиротно опустял - на половина изгорял !
Сърце разсечено на две - оловен войник .
Крясък замлъква след убийствен вик !!!

[ilusia]

Толкова премълчани думи , разсичат тишината ,
сякаш скъсали се струни - свири вятъра в мъглата.
Толкова премълчани думи - убиват светлината ,
мрак настава.... мрак в душата ...

Отвъдна мелодия звучи през здрача ,
раздира металните завеси ...
Слънцето залязва във мистерия..
звездите - абдикирали принцеси..

Дланите полагам на бледото лице ...
сълзи кристални разсичат премалялото сърце...
И звуци - тъй отровни - небитийни ,
сенките си вграждат в дните ми стихийни ...

А мълчанието в съзвучие днес кънти ,
колко ми струва... колко , знаеш ли ти ?
Мъртва мелодия , разкъсани струни ,
последен акорд на отнесени думи ....

[ilusia]

[center]От вчера паднала е капка кръв ,
на студеният асфалт. Целува го
сякаш в майчина гръд пеленаче впило е
крехки устни - сплотени - разрив на
тези каменни блокове - заледени.

Целува детето улицата студена ,
а гледам го аз - леко смутена.
Колко лесно било е да правиш на прах,
достойнства чувства... блага да превръщаш в грях ,
сякаш художничка изкусна рисува кървави цветя ,
на жаргонно улична светлина .

Жигосана ходи леката жена - заплюта , обругана...
не разбира детето сега , че майка му е смешна повлекана.
Но тази жена... тайнствена и крехка жадуваща за топлота ,
нима е само плюнка вехта , попиваща на асфалта кръвта ?
И впива пак просяка престарял устни в бордюра така зажаднял ,
за майчина гръд и ласки отнети....бедните ... те живеят за дребни монети
и солу изпълняват на тежки , убийствени сонети [/center]