Аз и ти

[RedStag]

Аз и ти


Различно възприема всеки днескашния свят
За мене ти си роб,за тебе аз съм сляп
Поводи за разпри се измислят всеки ден-
Във всички тях участваш ти,а аз те гледам изумен
Дори за дребните неща се карат хората сега
И ти си редом с тях,стоя аз настрана
Да се хареса,всеки,стреми се час след час
Опитваш се и ти,не се опитвам аз !?


Затворен в омагьосан кръг си в нета у дома
А в този миг стотици хора свели са глава
Раздират се от мъки адски техните души
Към тях си безразличен ти,а със затворени очи
Стоя аз,слушам глухите им вопли,е добре,
Защо не спира да тече кръвта от моето сърце??

Очаквам критиката ви...

[kiko]

ми красиво е на мен ми хареса при това много
браво на теб

[Trismegist]

Ето ти една критика-що не си написал още хахаха

[RedStag]

Наистина много се радвам че ви харесват и благодаря че го казахте защото е много приятно да знаеш че на някого му допада това което пишеш

[RedStag]

Ето и още едно което скоро написах (дано и то ви хареса)


Поглед

Отворих сутринта очи и в тях личеше мисълта за нея
Отново се попитах смисълът какъв е да живея

Защо обречен е човек до края да обича,
Каква ли е причината след някого да тича
И болка да изпитва,тихомълком да кълне
И всеки ден преди да легне да се моли да умре?

Твърдят,че раните зарастват,време като изтече
И почва пак човек да вижда слънце в своето небе
А искам аз да знам наистина ли е така
Дали живота сам си ипределяш или всичко е съдба?

Че лесно би било до пожелая аз да те забравя
Но вътре нещо ми не дава мисълта да изоставя
Но знай,ти,че за всекиго завет е отреден
Не позволявай болката да те превърне във кретен
И вместо на тъга,на вяра и любов към любовта се научи…

И сякаш оттогава минаха безброй години
Отворих сутринта очи и те отново бяха просто сини

[Trismegist]

Ако от Любов не си страдал дете мое
,то човек не си бил,нито знаеш що е.

Ако не си падал-не си и ставал,
и върху живот велик,няма да си разсъждавал.

И не би написал този стих,ако живота ти е бил
все спокоен и все тъй тих.

Ако душата ти е камък,без форма и без съзнание,
то духът ще издълбае статуетка жива-чрез страдание.

И недей за смърт се моли,недей сам да се обричаш,
защото идва си сама при теб,щом престанеш да обичаш.

Близо е целта,близо е спасението,
ставай бързо,ставай смело Господар на положението.

Че съдбата е бекзрайно глупав и пиян пилот,
сляпа е и те разкарва в кръговрат жесток.

[Krin le Fee]

Ето и още едно което скоро написах (дано и то ви хареса)



Поглед

Отворих сутринта очи и в тях личеше мисълта за нея
Отново се попитах смисълът какъв е да живея

Защо обречен е човек до края да обича,
Каква ли е причината след някого да тича
И болка да изпитва,тихомълком да кълне
И всеки ден преди да легне да се моли да умре?

Твърдят,че раните зарастват,време като изтече
И почва пак човек да вижда слънце в своето небе
А искам аз да знам наистина ли е така
Дали живота сам си ипределяш или всичко е съдба?

Че лесно би било до пожелая аз да те забравя
Но вътре нещо ми не дава мисълта да изоставя
Но знай,ти,че за всекиго завет е отреден
Не позволявай болката да те превърне във кретен
И вместо на тъга,на вяра и любов към любовта се научи…

И сякаш оттогава минаха безброй години
Отворих сутринта очи и те отново бяха просто сини

ПИшеш много задълбочено.Хареса ми,напомни ми за едно , което сзм писала аъ отдавна...




Познай къде съм- гмурнах се в съня ти...
По дъното му- камъни подводни,
отронени от неспокойната ти съвест...
Опиташ ли се да вървиш по дъното,
във със острите им ръбове се спъваш...
И аз съм там- удавник в съвестта ти...
Лицето ми от раните е сиво ,
очите ми отворени се взират ,
ала не са ни зрящи, нито живи...
Така ли ме запази в съвестта си ?
Защо съм ти такава- да те мъча ?
Хвърли останките ми и върви нататък
тъй както да напредвам аз се уча!
Повярвай ми, не съм ти нужна там-
не ме мисли- така е справедливо.
А казваш, жал ти е за любовта?
Поглеждаш в съвестта си колебливо...
На мен не ми е жал- не бе любов това!
Дори с болезнена наслада гледам как,
привела раменцата криви
една заблуда си отива...
Не се измъчвай сам...И остави ме
да си лекувам раните сама...
В сърцето си затрупай мойто име
със нови,по- любими имена...

[RedStag]

Толкова е красиво,Krin, макар и толкова тъжно...Кара ме да се замисля дали е възможно да видим щастието ако то не се откроява на фона на болката. Благодаря ви за прекрасните отговори и... Ето още едно и от мен:

Последният сърцат човек

Откакто се родих почти измина век
И ето го последния сърцат човек-
Стои,самотен,тъжен на полето
Стои,а болка къса му сърцето

За колко малко време колко много стана
Таз болест всички по света обхвана
Друг другия се хората избиха,
Мостовете към любовта те изгориха

Каква е тази злоба и омраза
За нея сам човекът се наказа
И сам във тъмна стая се затвори
Не иска той със никой да говори

Измина време,отчуждението нарасна,
За него беше гледката така ужасна,
Последният сърцат човек очи затвори,
И пламъкът в сърцето му угасна...

[kiko]

леле вие сте просто страхотни
много добри стихотворения много ме разчустваха
много ви благодаря че ги написахте пишете и още
поздрави

[Trismegist]

Вдъхновяващо е-само че никога не съм се примирявал затваряйки се в стая въпреки,че на всеки сърцат човек му се иска това.

Обаче Любовта трябва да напада-не да се крие и подчинява а и все още има много повече сърцати хора,които се грижат затова.

[RedStag]

С риск да стана вече банален ето още едно от мен и наистина се надявам всеки да открие частица истина за себе си в нещата които пиша...

Любов

Че любовта е с две лица-това е ясно
Сега ще ви го обясня прекрасно
Да,тежко е,когато е несподелена тя
И неразбран и сам се скиташ по света

Жестокае,краде ти неусетно тя съня,
Не чуваш зарад нея ти смеха
Вървиш разплакан,със сърце разбито,
Но нейде друго щастие за теб е скрито

И знай,очите си добре ако отвориш
На друга нечия любов ще отговориш
Отново на небето слънце ще изгрее
И твоето сърце със него ще запее

Да бъде сам на никой не е отредено
За всекиго е туй определено-
Обречена да страда е човешката душа,
За да намери Любовта !!!

[Krin le Fee]

RedStag,
Я виж, и аз съм била на тия вълни ..
ПАк почти общи мисли


....................
Привет,Любов!Каква внезапна среща!
Не сме се виждали отдавна,май?
Аз-все заета да постигам нещо,
а ти-потънала в измислен рай...

Та как си ти?Кого нощес разпъна?
Чия душа изрита във калта?
Измъкна ли се тя,или потъна,
проклинайки света и младостта?

Но ти ме гледаш сякаш със уплаха?
За призрак ме помисли може би...
Във собствените ми мечти ме спъна някога
и май си мислеше,че ме уби?

Е да,успяла беше,да...Почти успяла!
Но аз се хванах за това "почти",
събрах си силите и се измъкнах-цяла!
И си създадох по-съществени мечти...

Аз оцелях-напук-след твоето коварство...
И знаеш ли?Нарочно оцелях!
За да охуля днес греховното ти царство
и да осмея гузния ти страх...

Та казваш,страх те е сега...Добре тогава!
Върви и хлипай в някой ъгъл тих...
Такава жалка никому не трябваш!
Ще продължавам аз-защото победих!

[kiko]

страхотни са леле идва ми да зацивря
да кажем че съм към несподелената любов
ама иначе стихчетата са супер
поздрав

[RedStag]

За бога,Krin,аз дори и не съм си помислял да се сравнявам с теб и ако кажа че това което си написала е страхотно рискувам да те обидя защото то и много повече от страхотно.

[nancy_pz]

много е хубаво

[RedStag]

Живей с мечтата

Наскоро сякаш стана ни традиция
да търсим за живота дефиниция
И всяка сутрин питаме въпроси трудни
а отговорите са кой от кой по-чудни

Е,хубаво е,казват,да мечтаеш,
но трябва границата си да знаеш
Да гледаш вечно в бъдещето е опасно-
изпускаш настоящето прекрасно!

Зад лявото ни рамо,тя,смъртта ни чака
и всеки има си билет за влака
че пита ли смъртта дали готов съм аз?
Не.Може би ще дойде някъде след час?

Тъй хубав е живота за да го пилея
Ще го живея,както аз умея !!
Не ща да следвам вашата традиция,
Сами си дайте на живота дефиниция !

[RedStag]

Орис

Винаги стоеше сам встрани и много тъжен,
Попитах го: защо стоиш така встрани ?
А той ми каза: на кому съм нужен ?
Излишен съм, кого за мене го боли ?
Твърди че нямал тука нищо свое
На никого че нищо не можел да даде,
Кажи тогава твоето сърце пък за какво е,
Любов за да изпитва то нима не е ?
И отговора още по-песимистичен беше:
Разбирам мигом щом погледна къл Луната-
От древни времена на Бог душата ми принадлежеше,
А мястото на тялото ми е в земята...
Затуй аз вечно ще горя в огньовете на Сатаната !

[RedStag]

Сенки

Сгъстени сенки реят се около нас
По улица върви във късен час
Човек добър, добър е бил преди,
Сега изпълнен с мисли да вреди.
Къде изчезна радостта човешка
С какво заслужена бе тази тежка
Съдба, ах, тази участ зла-
Преди да си разперил своите крила
Да води твоя полет в гроб дълбок
Да падаш без да си завършил своя скок...
Добрите хора деградират,
Залитат, падат и умират,
Изпратени от автор зъл,
О, що за автор би могъл
На смърт героите си да обрича
Нима създанята си не обича ?!
Не, праща ги той от любов
Да станат жертви за свят нов
Изпраща ги път да прокарат
И сенките сгъстени да разкарат...
Научат ли човека да живее,
Ще спре и злият автор да беснее
И най-подир ще се смили над тях
Умението му навеки ще изчезне
И след това ще се превърне в прах
И щом започне изгрева той мирно ще залезне...
[shadow=red]

[RedStag]

Проклятие

Над моя град обречен слънцето изгря,
В едно сърце разбито и в една душа
Разкъсвана от мисли и въпроси разни
Болезнен отговор роди се, даже ме подразни
Дали на всеки във живота роля някого заделя?
Уви,не, всеки сам си определя,
Улисан всеки своя образ да гради,
Увлечен в арогантност плаче колко го боли,
И пъшка от това че не е забелязван,
Ще плюя на такова хора, вече честно казвам !
Омръзна ми да гледам егоизма отстрани,
От болка се оплакват всички а не ги боли
За чуждата съдба и също за това,
Че няма да получиш пръв, ако не си подал ръка,
А как да искаш смееш без да даваш
И без усилие да влагаш свикнал си да получаваш?
И всички са такива, тука няма изключение,
Изчезнала е толерантността, остава намерение,
Желание, което никой няма да изпълни
Превръща та във яма, а пък тя се пълни
С боклуци всякакви и негативни чувства
Недоволството на култ е станало, дори изкуство
И не помага тука никаква дистанция,
Затуй обръщам се към висшата инстанция :
Ах, Господи, вземи сега душата ми, изрекох,
От всичко на света човешко се отрекох,
Да си отида млад е много по-добре,
Отколкото накрая стар на колене
Сломен от собственото его и надменността,
А по-добпе зелен, щастлив, тепърва опознал света,
Но нека видя само що е добротата
Душата ми след туй ще литне над земята
Ще гния в гроб самотен и незнаен, без цветя,
Но знам ще бъда по-щастлив от всякога така...

[Earth_dust]

Е, намам думи.....искаш критика? Ти добре ли си? Аз не виждам нищо, което да подлежи на критика в стиховете ти... Мога само да "кажа" едно голямо БРАВО(ама и то не е достатъчно)... Наистина има много истини в това, което пишеш...продалжавай все така, че нямам търпение за следващото...