Наското почина мой познат
(всъщност роднина на приятеля ми) и майката на приятеля ми му казала,че не трябва да се бръсне и къпе преди да го погребат.Той естествено не я послуша,защото според мен са някакви бабини деветини(и той слуша повече мен),а и когато аз попитах защо-отговори ми се,че така се правело.Попитах майка ми и тя ми отговори,че според нея било нещо като уважение и траур мъжете да си пуснат брада.
Знам за покриването на огледалата в къщата на мъртвеца и някак по-го приемам,също и за слушането на музика-да се отдаде почит на мървия,но ми се струва,че има прекалено бабешки истории,които са отживелица.А и да не забравяме,че старото поколение са някак по суеверни (в което няма лошо),но понякога граничат с абсурд.
Още повече,че починалия е младеж(и беше доста щура глава) и аз предпочитам да отида и да се напия в някоя дискотека и така да оплакна мъката си,но не мисля,че хората ще го приемат по същия начин както аз приемам нещата.Според вас трябва ли да се разбият такива митове,които писах по-горе или да си останат така както са?
Мисля си,че всеки преживява станалото по своему,но живота продължава...нали?

