добър ден, приятели

от **fema** » 27 Дек 2006, 13:44

Здравейте на всички,
както всеки друг човек и аз идвам тук със своите си проблеми,ще бъда благодарна,ако някои все пак си даде мнението.
Става въпрос за това,че аз съм влюбена..не се изразих правилн-всъщност аз обичам и мисля,че съм обичана..Всичко до тук изглежда превъзходно,като имаме предвид какъв е животът сега и как хората започват да забравят какво е това чудо "любов".
Историята е следната:запознах се е един човек преди година и половина,още в момента,в които го видях цялото ми същество крещеше,че аз съм щастлива(нещо,което не се е случва често с мен).Всичко беше повече от чудесно,но дойде един момент,в които започнаха да назряват в мен съмнения и опасения.Той е с 21 години по-голям от мен,не че това е проблем,но но за всички мои близки е точно такъв,въпреки че те не знаят за него.
Крием се,страхуваме се,не изживяваме любовта пълноценно.
Той ме научи на страшно много неща,промени целият ми свят.В много голяма степен той се е отказал от материалнюят свят в полза на духовният.Той е моят учител,показва ми видимото и невидимото в цялата им същност.Той е всичко..
След голяма "морална" злополука през 99 година той се отказва от всичко,което притежава-от парите си,от имотите си,от себе си дори и от хората.В продължение на няколко години той учи...Опитва се да открива мистериите в животът си,да ги вижда през собствената си призма и да ги изживява.Невероятен човек.След това започва да помага на хората.
Но както казах той е доста по-възрастен от мен,според всички останали.А аз знам,че това е ТОЙ и знам,че искам да прекарам животът си с него,защото сам сигурна,4е можем да си даваме невероятно щастие..Аз обаче нямам сили да застана срещу семейството си,защото малка ми е набивано в главата,4е аз трябва да имам отговорност към родителите си и да не ги изоставям.И в крайна сметка аз се чувствам виновна заради това,че обичам и че искам да съм щастлива-все пак това е мое право,нали.
ПОстоянно отлагам..казвам си"ще мине една или две години и тогава вче ще мога да застана срещу всички,за да бъда с него"..Но защо трябва да заставам срещу тях?!Любовта не предполага борба.Но все пак аз съм подтисната,страхувам се и постоянно отлагам.А всъщност цялото ми същество крещи,че искам да имам животът си с него.Не знам дали някога ще се усмеля да си взема това,което ми се полага.
В крайна сметка,когато помисля и си направя ретроспекция на животът ми до момента,аз разбирам,че той е всичко,което имам..
чувствам се обсебена от него-той е в цялото ми тяло и във всичките ми мисли.Приятелка ми казва,че ми е направил магия..Но аз знам,че всшатност това е любовта,защото го познавам отдавна...Познавам го от хиляди животи.И сега аз трябва да направя избор,трябва да реша.Не искам да жертвам всичко това,за да бъдат доволни родителите ми.Не искам...но явно сам слаба..Явно в един определен момент те са ме пречупили..Той е най-достойният човек за мен,но за майка ми не е -защо?Защото няма пари..И за баща ми не е-защо?Защото е много по-стар.
КОга ще се освободя от тази проклета фалшива отговорност и страх и каога ще мога да заявя на целият свят,че аз го обичам,без значение дали това се харесва на околните или не..
Не съм искала това писмо да звучи патетично и идиличнo,но ще съм безкрайно благодарна ако някои просто поговори с мен..Прекалено мн дълго време мълчах-от страх..А сега ми се говори...искам да крещя..
Благодаря на всички,които имаха нервите да го прочетат и..лек ден.
Нека бъдат мечтите ви!(както той обича да казва)..

от **ZefaS** » 27 Дек 2006, 14:56

Просто си събираш багажа и някоя нощ тайно офейкваш. И защо си сигурна, че не ти е направил магия? Защо те интересува какво мислят родителите ти? Та ти си на 21 не на 5.

от **fema** » 27 Дек 2006, 15:10

Blagodarq ti za mnenieto,ZefaS..
kak da razbera dali e magiq,az ne znam po4ti ni6to po tozi vapros.
Paranoi4ka li sam?Za6to prosto ne uspqvam da se naslajdavam na vsi4ko tova?

от **FireSun's Viking** » 27 Дек 2006, 16:52

Ако си вътрешно обедена колкото показваш, въпросът опира до сила на духът и волята. Просто представи всичко на майакси или там на който трябва. Бъди уверена в себе си и ако знаеш какво искаш ще пречупиш даденият човек. Но според мен щом неможеш да се изправиш срещу родителите ти, ти не си готова за самостоятелен живот. А относно магия ... възможно е ... .

от **fema** » 27 Дек 2006, 16:58

da,prav si,FireSun's Viking,no tuk vaprosat ne opira do tova dali sam gotova za samostoqtelen jivot ili ne...tuk stava vapros za tapo 4uvstvo na dalg i otgovornost..Qvno 4uvstvata na ostanalite sa po-vajni za men,otkolkoto moite sobstveni..

от **4ervenokosa vestica** » 28 Дек 2006, 07:53

Не бих искала да ти давам съвет - просто едно мнение. Мисля, че най-важна си си ти самата. Така че най-добре поговори с баща си и и майка си, покажи им по някакъв начин, че той те парви щастлива и може би след известно време те ще разберат, че ти сама моеш да направиш правилния избор за себе си. Мисля, че твоите родители ще те разберат, защото те мислят най-доброто за теб. Така, че поговори с тях, не оставяй на никой пък било и на родителите си да ти се месят в живота и чувствата ти.

от **Lonely Ghost** » 28 Дек 2006, 08:33

Аз не смея да давам мнение или съвет, макар че като гледам ще съм най-възрастната, която взима отношение (предполага се, че имам достатъчно опит за да давам съвети, но няма да го направя).
Всичко зависи какво искаш ти в случая и на какво си готова в името на тези отношения. ТИ трябва да решиш как ще постъпиш. Дори и да допуснеш грешка ще научиш важен урок. Ако си мое дете само ще ти кажа, че много трябва да помислиш преди да решиш каквото и да е, защото ако сгрешиш твърде вероятно е това да обърка живота ти за дълго време напред. В крайна сметка всички последствия ще са за теб и ти ще трябва да се справяш с тях. Ако искаш да знаеш какво точно имам предвид напиши ми ЛС, ще ти отговоря.

от **galina_dim** » 29 Дек 2006, 10:29

Фема, аз имам един тривиален въпрос... А този човек, който, както излиза, е на 42 г. какво е направил до момента в живота си? Няма ли жена, деца и тъй нататък? И какво означава - отказал се от парите и имотите си? (не че съм меркантилна, но опитай се да си дадеш сметка, че времената, в които се отказваш от всичко и ставаш аскет, са минали отдавна...). По въпроса са задълженията и отговорностите, които имаш към родителите си - това е факт и ти не бива да го забравяш, според мен. Не си ги избирала, те не са те избирали, но нещата стоят така - ти имаш своите отговорности и задължения като тяхна дъщеря и ако отнемеш малко от патетиката, с която говориш за любовта си, ще си дадеш сметка, че няма майка и баща на света, които да си прежалят чедото заради стар и беден чичко, който вероятно според техните разбирания те използва. Това е просто гледна точка. И къде е този рицар на бял кон тогава, когато ти ичаш нужда от опора и съвет? И подкрепа? Защото ако това е Човекът, той ще застане до теб пред родителите ти.
Гледна точка.

от **Lonely Ghost** » 29 Дек 2006, 10:51

Дааа...
Това също е един много важен аспект на поставения въпрос. Говоря конкретно за това, което е направил (постигнал) до момента и за подкрепата, която трябва да имаш в негово лице в този случай. Наистина е важно.

от **fema** » 29 Дек 2006, 15:34

Благодаря за мненията,въпреки че можеше да бъдете и по-малко нападателни.За човек,който също като вас живее в този свят,съм напълно наясно какво се случва в материалният свят,но при положение,че аз съм достатъчно...как да кажа...осигурена откъм имоти и финансови постъпления още от прадедите ми..Това,че той не разполага с възможностите с които разполагам аз,не ме притеснява особено..Още повече,че дори не мисля за това,защото съм на мнение,че когато имаш стимул в животът си,някакво елементарно желание и култура на мислите и начина на живот,е много по-лесно да постигаш мечтите си и нещата,които искаш да ти се случват,защото в крайна сметка няма нещо невъзможно-има нежелание,неудовлетвореност и комплекси.
За да бъда по-конкретна относно неговият материален начин на живот ще ви разкажа следното:преди 99 година тои е имал няколко фото студиа и персонал от 30 човека,парите са текли като потоци при него.Купувал е наи-добрата техника от Дубай и всичко вървяло превъзходно,до момента в който не започнал да работи по 12 часа на ден.И да,има семейство..имал е..Има и дете..разделя се с жена си в момента,в който разбира,че тя му изневерява,нещата и без това не са вървяли особено добре последните години от животът им.Оставя й всичко-новият апартамент,къщата,колата...парите..Излиза си с едно куфарче с дрехи.И това му прави чест,защото според мен точно така би постъпил един истински мъж,а не тези неудачници,които ги срещаме по улиците и които се мултиплицират всяка минута.Оставил е всичко на тях-на детето си,на бившата си жена,която е нямала един работен ден в животът си.
Изнася се на квартира,докато успее да си стъпи на краката и тогава се случва онази "морална" злополука,за която говорех.Неговият съдружник го ограбва-взима му всичките пари и го оставя без стотинка.Как точно е станало-не мисля да навлизам в подробности.Но дори и тук нещата опират до доверието и вярата в хората-грешка,която мнозина са направили през живота си и са си понесли последиците от това.Както ги е понесал и тои.След това следва периода на неговото духовно опознаване,ако така мога да го нарека.Започва да се занимава с прихология на астрлогията,номерология и други неща,които сега в крайна сметка са му от полза.Когато той си гледа хороскопа една вечер и видя,че в точно този ден,в точно този месец на тази година той е трябвало да загуби всичко.Видях го и аз,защото и аз имам елементарни познания в областта.
И сега има магазин за компютри и консумативи.
Понякога човек трябва да загуби едно нещо,за да спечели друго.А колкото до използването-едно ще кажа..Той искаше много пъти,страшно много пъти да си трагна..Правеше постановки и какво ли още не,за да има повод за скандали,за да ме разочарртова,за да намеря аз за себе си нещо по-подходящо.Аз не исках да си трагвам.Една вечер седнахме и поговорихме за това-той ме помоли да си трагна сега,когато още мога,когато мога да забравя бързо,без да боли..Аз не пожелах...и знаеш ли защо?-защото това нещо се нарича любов,без да звучи патетично.
И в крайна сметка чичкото се оказа най-подходящото нещо,което съм срещала през животът си,а аз все си мисля,че умея да преценявам хората и обстоятелствата,защото макар да съм на 21 аз съм преживяла доста неща,които хора на 40 не са..Поне смея да твърдя,че е достоен,честен,истински и макар да няма хилядите левове,които имам аз,той все пак притежава нещо много по-ценно от това-светлина...

от **fema** » 29 Дек 2006, 15:37

...а...и още нещо-той иска да застане до мен пред родителите ми..нещо повече-той иска материята сега,заради мен...иска да има парите,за да имаме ние нашият дом,нашият живот и нашите мечти..И иска онези пари,които не идват от мен...И аз съм сигурна,че ще бъде така..Сигурна съм,че той ще се справи...въпрос на време..
Гледна точка..

от **galina_dim** » 29 Дек 2006, 21:15

Не съм искала да звуча нападателно. Но ако имаш нужда да се защитиш пред някого освен пред родителите си - на мен не ми пречи... :mrgreen:

Все пак помисли си нещата. Ако наистина звучат така, както ги представяш, аз не виждам какъв е проблемът, честно казано. Ако обаче, както ми се струва, ти не си сигурна в това, което представяш като версия, защото ако беше сигурна, нямаше да пишеш по форуми, а щеше да си вземеш живота в ръце, наистина имаш нежда да помислиш, и то сериозно.
По отговора ти съдя, че не си нещо повече от наперено петле, което е готово да се изрепчи на всичко по пътя си, без да преценява кое е добронамерено, кое не е. Защото аз бях наистина добронамерена. И ти наистина реагира повече от хлапашки, дете. Защитавай любовта си и се моли денонощно когато те прецакат да има на кого да се опреш и на кого да се оплачеш. Това не е никой освен семейството ти. Жертвай ги за ината си, проблемът, ако го осъзнаваш като такъв, е изцяло твой. Само запомни, че не всеки, който ти говори приятни неща, е добронамерен, както и не всеки, който е малко по-остър в тона си, ти желае лошо.
Айде сега си живей животЪТ така, както ти изнася за момента, защото неразумните оперени петлета са много, не си нито първата, нито последната. Последиците са си твои и се преодоляват рано или късно, Успех ти желая.

от **Mell** » 29 Дек 2006, 21:52

И аз ти желая успех fema
въпреки, че не разбирам защо си задала
въпросът си в този форум... Решението май
е повече психологическо,
отколкото магическо.

от **alistar** » 30 Дек 2006, 07:25

Фема,Галина Дим е права-прочети пак постовете и,тя обикновено казва повече от колкото пише. Не те нападам-разбирам те,но не ми е ясно защо бързаш да се пенсионираш? А и според мен,чичкото ти е направил постановка с това,че те е карал да го зарежеш-той е бил сигурен в обратния ефект! Думата тук е МАНИПУЛАЦИЯ и обекта на манипулиране за жалост си ти. Не се сърди за прямотата-не съм ти враг,но и не чакай години за да го разбереш. Само феникса се ражда от пепелта си,при хората резултата не може да се предвиди,но е кофти... Ако поста ми ти изглежда накъсан,знай,че ми хрумват хиляди неща-просто се опитвам да ти ги спестя. Любовта изисква жертви,но тук жертвата си само ти! Задай си въпроса защо е така? Защо само ти? Каквото и да решиш да правиш-успех!

от **fema** » 30 Дек 2006, 08:32

Ето това е проблема.
Не се сърдя на никой,най-малко пък на Галина.Аз й благодаря за отговора,защото в някакви моменти е много по-добре чужда страна,непозната със случая да вземе отношение-затова и съм тук(въпреки,че попаднах доста странно в този форум)..като че ли всъщност проблемът си е само мой,защото в един момент аз наистина съм убедена в това,което говоря-в следващия-вече не знам за какво става въпрос...При нас нещата винаги са били на прилив
и и отливи.Моментите,когато съм писала във този форум бяха приливите.Вчера беше отливът..
И всъщност май се оказва така,че аз въобще не знам за какво става въпрос в тази връзка.Не си мислете,че аз не съм мислела за тези неща-ооо,доста нощи при това съм се чудела как дапостъпя.Но истината е,че не мога да се отцепя..не мога да си трагна,а е имало моменти,в които срашно много съм искала.Чудила съм се дали пък причината не е в това,че той ми дава нещо по-различно,че аз се чувствам по-различно..
манипулация..Възможно е..
Истината е,че съм невероятно объркана.
Бяхме разделени за 4 месеца миналата година..Аз си тръгнах,защото бях ужасно наранена-никой друг не ме беше наранявал повече отколкото той тогава.Не го бях виждала през цялото това време,той престана да идва в къщи,а аз избягвах улицата,на която работи.Тогава бях сигурна,че това нещо трябва да приключи и колкото по-скоро се случи,толкова по-добре за всички.През тези месеци аз не погледнах друг...и не че не съм искала,исках...исках да се случи нещо,което да откъсне мислите ми.Но уви,не се случи,защото подсъзнателно аз не го исках,подсъзнателно аз живях все още с мисълта за него.Ходех по курсове,в университета,намирах си възможно най-много работа,за да нямам време да мисля за всичко това.Отначало мислех за него всяка минута,после всеки ден...после се сещах за него веднъж в седмицата,после веднъж в месеца.Когато бях сигурна,че съм го преудоляла и че съм изживяла вече цялото това напрежение,натрупало се до момента,аз се чувствах свободна.Не усещах нещо,което ме задържа и бъдещето предвещаваше красиви неща.Точно в този момент той ми се обади,каза че не може да живее повече така,че ужасно го боли и не може да се справи.Това ме удари направо по сърцето и тогава отидох в тях,за да поговорим.Не съм имала намерение да се връщам-просто тогава той имаше нужда от мен и аз го смятах като отговорност.Чувствах се виновна за това,че той страда заради мен.Отидох и исках да му обясня,че той също може да бъде щастлив,но не с мен,защото явно при нас не се получи и няма смисъл да агонизираме.Тогава аз се върнах,все още не знам какво се случи тогава и защо го направих.Но това е резултата.Точно тогава,когато аз бях започнала да си стъпвам на краката.
Веднъж пак имахме проблем и аз му казах,че не виждам смисълът във всичко това,а той само каза.."трагвай си,аз мога да те върна,когато пожелая"..И май успява..
В някакви моменти си мисля,че съм зомби..Нищо друго не ме интересува освен той..И след като се върнах нещата станаха много по-сериозни..Аз се чувствам обсебена,нямам собствена мисъл,нямам собствсено усещане...
И затова потърсих някакъв изход в този форум..Мисля си-дали всичко е в главата ми и е плод на,както казвате вие,манипулация или си е чиста магия,като имате предвид,че доста странни неща е правил..Веднъж докато спях при него,той пръскаше вода по мен,после се събудих и го погледнах..Той не каза нищо-веднага след това заспах..Точно в същия момент..
Благодаря ви,че ми давате тези съвети.Когато влязах във форума не съ мислела,че ще казвате това,което да искам аз..Именно заради това ви занимавам с този проблем сега.Просто и аз търся изхода за себе си,както и всеки друг.
Но колкото повече време се минава,толкова повече аз...
(като че ли никога преди не съм искала да мисля за тези неща,които написах сега...)

от **fema** » 30 Дек 2006, 08:53

Не искам да жертвам никой-нито семейството си,нито него,нито пък себе си.Просто искам нещата да се изчистят и всека да поеме натам накъдето трябва.Ако аз трябва да бъда с него,то нека бъде така..Ако пък не трябва-хубаво е да го разбера по-рано..
Но никой не може да каже такова нещо,никой не може да знае..
Но времето ще покаже как стоят нещата....

от **alistar** » 30 Дек 2006, 14:14

Доста познато ми звучи твоя случай. Сега нямам никакво време,но ми пиши на ЛС,ще се върна на 1-ви,но и преди това ще влизам от време на време. Все пак има надежда,че поне го осъзнаваш,но човек,който "те пръска с вода" до като спиш е шибан ? и страхливец. Дали не сте близо до Варна да му разкажа някой неща в чисто физически план?;) Весели празници! Успех! И не вярвай на всичко,което ти говори той...

от **Mell** » 30 Дек 2006, 16:15

Е така нещата звучат доста по различно. Пази се !

от **ilusia** » 30 Дек 2006, 19:22

fema
Аз не мога да поема отговорността да ти казвам какво да правиш или да те наставлявам. Ще ти кажа как ги виждам аз нещата....
Искам да те предупредя ,че съм на 18 години и на лапешкият ми акъл никак не може да се вярва :roll:

Единствена ти знаеш истината. Тя е само и единствено в теб. Почувствай я. Бъди просто едно съзнание. Абстрахиращо се от чувствата , емоциите и спомените си. Усети го с цялото си същество. Интуицията ти няма да те излъже. Самият факт ,че търсиш съвет и помощ тук е показателен ,че усещаш нещо . А това е първата стъпка към осъзнаването на истината.
Пс.
За мен този мъж е задник. Подкрепям Алистар .. ( макар да иска да трепе всичко живо от мъжки пол що се движи понякога) в случая е прав.
Прекрасен манипулатор и изкусен лъжец. Това е нещо отвратително което е направил с връщането ти. Долно и гнусно.
Но никой от нас тук не е във връзката ви. В нормални условия тя се гради на аз - ти. Място за трети няма.... Замисли се , че щом нарушаваш интимната цялост на "ние" си стигнала до някъде където си почувствала , че има нещо фалшиво и лицемерно.
Желая ти успех. Пази се..... лично на мен този тип не ми харесва. Но живота си е само твой. Не го забравяй никога и не позволявай хора , колкото и близки и обичащи те да са.... да се месят там където нямат място

от **Wolland_** » 30 Дек 2006, 20:59

Изчетох цялата история. Мисля, че всичко, за което си говорим донякъде е плод на рекламата и шоубизнеса- нещата трябва да са сложни, любовта да е трагична. Истината е, че всичко може да бъде просто и да се реши сравнително лесно. Ти си имала и друга голяма любов, която те е пленила, без която не си могла, която ти е дала и взела много и отново си я оставила заради някого/нещо/предразсъдъци. Сега отново си в ситуация на избор. Въпросът е доколко този избор е истински, т. е. непровокиран от чужди намеси? Любовта се ражда и без да те пръскат с вода, ти си младо момиче и се къпеш всеки ден, не е нужно да те давят, докато спиш, нали? Това са непочтени простотии, меко казано и хич не обичам някой, който е изчел две книжки да се меси в чуждите животи. Не признавам магиите и ги ненавиждам поради простата причина, че това е насилие над човешката воля, а тя е НЕПРИКОСНОВЕНА. Лесно е- той те е омотал, защото е по-възрастен, има повече истории за разказване, прочел е това-онова и ти е показал неща, с които не си се срещала досега. Всъщност, хубаво е някой да оплаче собствените си мъки и да ги обвие в маската на духовното, но е непочтено да се постъпва така. Любов се печели с лични качества, а не с мотане на думички и мръсни ходове. Ти си умно момиче, всичко премисляш по много пъти и щом сега интуицията ти сигнализира, не я пренебрегвай. Любовта изисква жертви, но не толкова. Помисли рационално- ти си на 21 и колкото и зряла да си, на теб все още ти се живее, нали (искам да уточня, че да си зрял не изключва живеца)? От друга страна, човекът, заради когото е отворена темата, иска малко по-други неща. Той мисли за по-трайно обвързване с теб, нещо, което ти може би не искаш, поне засега. Изобщо, има неща, в които вие доста се разминавате. Вече си го преодоляла веднъж. Това, че си се върнала, нищо не означава. Всеки се връща. До едно време. При теб то просто още не е дошло. А и ако той наистина е толкова зрял, не би правил постановки, за да си тръгнеш. Би бил твърд в решението си и думата му би тежала:" Ние се разделяме." Кратко, просто и ясно. Не се оставяй да те водят за носа, макар и влюбена (дали?). Последно- това е твоят живот, ти ще го живееш, не някой друг. Затова, не оставяй да ти се месят и внимавай да не загубиш нещо, което наистина си е струвало, заради глупави порядки. Но и не пренебрегвай съветите, дори и да звучат наставнически. Каквото и да си говорим тук, в този форум, ти ще вземеш своето решение, без да помниш кой и какво е писал. Ще го вземеш въз основа на собствената си преценка. Пожелавам ти щастието да избереш това, което няма да те лиши от красивата ти усмивка.

добър ден, приятели

добър ден, приятели

Търсене

Промени Стила

Главно Меню

Форум Меню

Влез

Виж новите мнения

Кой е на линия

Връзка с Нас