Точно днес стигнах до извода, без да съм чела въобще темата, сега попаднах на нея, че май е най-добре да споделяме колкото се може по-малко, за това което ни вълнува, за това в което вярваме, защото не винаги ще срещнем разбиране, а негативното мислене може и да ни навреди, да заглушим гласът на интуицията си. Разбира се - трябва избирателно да подходим, не става със всеки за всичко да си говорим.
Понякога се изкушаваме да говорим за това, което ни вълнува силно - искам много, много да ми се случи едно нещо, но в времето все по и по-малко вярвах, че ще се случи - просто не го усещах..докато в последно време не започнах да получавам категорични знаци, че все пак колкото и да е малка вероятноста - може и да стане. Дори и да не стане, удоволствието е в очакването, това е нещо, което много ме зарежда. Днес споделих на близък човек и какво - наговори ми че е невъзможно, убеждаваме че е сигурно , че няма да стане, че си внушавам , направо си е лудост да си го мисля - не че искам нещо от рода да срещна извънземно - нещо съвсем реалистично е. И на мене ми се развали настроението, затова вече предпочитам да не споделям за нещата които ме вълнуват вътрешно, защото негативното мислене е заразно. Така може и някой да въздейства на друг, до степен да загуби вяра в способностите си, в себе си, ето и аз за малко да се поддам.
Друго, което съм забелязала, е че винаги когато смятам да предприема някакво начинание и споделя - се проваля. Когато го извърша в тайна се получава. Споделям го едва когато вече съм го направила.
Или иначе казано " Ако искате да накарате някой да не направи нещо- накарайте го да говори за него" .

Поздрави