Ето за какво говоря аз . . .

[B-L-O-T]

http://www.magicgatebg.com/forum/album_ ... pic_id=211

Та . . . Това е картинка на живота . Вашият проблем от ежедневието (говора за всички глупави постове с от рода "помогнете!много обичам един човек ама той се промени , как да си го върна...") е с червена линия . Първоначално всичко е било синята линия (съвсем просто) . Човека обаче от нея е изградил всички сложни линии . Хората живеят сложно в умовете си . Всъщност тези линии са само в умовете на хората и съзнанието на хората . Чрез тези изкуствени линии които те са си добавили си правят лоша услуга . Не случайно колкого по нагоре отива картинката и се отдалечава от синята линия толкова по-сложно става . Всъщност синята линия може да се нарече медитация,нирвана и т.н. . . . Нещо което УЖ всеки иска да постигне но сам си зарива краката в бетона . Червената линия е едно периферие (дори изкуствено) от истиността на синята линия . Хората се вглъбяват в червената си линия . След като я оправят се появява друга линия с червен цвят (или друга става червена) . Синята линия означава просветление . Синята линия означава "осъзнаване на първоначалните връзки" . Осъзнай първоначалните връзки или връзка (синята линия) . Ако си експерт в синята линия няма да имаш проблеми с останалите . Синята линия никога не може да стане червена ! Ако достигнете синята линия съм сигурен че ще искате да останете там завинаги и ще се смеете на останалите . Какво са останалите линии ? Ето най-големият пример - ЕГОТО . Ето друг пример - Самозаблуждението и т.н. и т.н. . .

[ilusia]

Ти май пак пишеш моите " ****"
Харесва ми мисленето ти Блот. Много ми харесва. Един човек винаги ме учи да гледам на нещата възможно най-просто. Един приятел ми каза " Абе ти да не учиш за инжинер ? Що требе да е просто , като може да е сложно ? Сама усложняваш всичко"
Само , че като се върна от скитнялъка по Софииските улици искам да ти напиша , нещо което малко липсва в разсъжденията ти

[B-L-O-T]

Ще съм щастлив ако го направиш

[Unforgetable]

Както се казва: "Животът не е сложен. Ние го правим такъв. Животът е прост и простите неща са правилни"... Иска ми се повече хора да вярват в това...

[ilusia]

Помниш ли като малък как си рисувал човешката фигура ?
Кръгче и чертички - от просто по просто . Но човек не е цял живот дете.
На колко години си ? На 20 , 21 ? Там някъде.... Зa нас половината живот е лесен. Какво знаем ние за света извън дома си ?
Нищо не е толкова просто колкото се опитваме да го изкараме... Майка ми никога не е криела трудностите , с които се сблъсква ежедневно . Твърде досадно би било да пиша дори част от тях. На нея не можеш да й кажеш " сама си усложняваш живота" Нито на бременната ми сестра , която съкратиха 2 месеца преди срока и която трябва да плаща 300 лв осигуровки , а мъжът й работи от скоро и то за 400... на никого от тях не можеш да кажеш " животът е простичък"
Да , колкото по-навътре във висшите нива попадаш , толкова всичко става много по-простовато . Геометрични фигури , простички неща... Но искаме или не , живеем най-малко в 3 свята.
СУбективна реалност.
Реалността на мечтанието.
И "другите" измерения.
Ако в твоят свят - субективната реалност , ако в света на мечтата ти , ако в световете на душата , всичко би могло да приема прости форми и прости мисли , то обаче не е толкова лесно в света на истинският живот.
Не си сам. Живееш в общество. Твоите прости решения на сложни проблеми , биха могли да бъдат непосилно бреме за околните.
И още нещо... конкретно става въпрос за любов
Обичал ли си някога ? Обичал ли си с цялото си същество , с цялото си сърце , обичал ли си така , че да си готов да жертваш света си , постигнатото , целият си досегашен живот, заради едно общо бъдеще с някого ? Обичал ли си така , че да поставяш себе си пред другият ? И не говоря за нужди - това не е любов а глупост. Говоря за това ,че би предпочел на теб да ти се случи най-лошото , но да запазиш човека до теб ?
И да не можеш да бъдеш с този човек ? Просто да не е било писано. Повярвай ми - тогава няма просто.... Тогава нищо не е просто... Да след време усвояваш и преоценяваш ситуацията и всичко на което тя те е научила. След време благодариш на Бог , че те е спасил от подобна грешка... или може би "грешка" . НО там и тогава няма просто. Там и тогава има само смърт - смърт на копнежи , смърт на мечти , смърт на блянове... смърт на душата. Смърт на всичко , за да се роди по-късно нещо много по-качествено , по-добро и по-мъдро. НО минава време , нужно е време. Не обвинявам никое от момичетата тук , което пишат за любов , проблеми и тн. Да това не е моят избор , да аз не съм избрала да обичам притежавайки. Да аз съм избрала да поставя неговото щастие пред своето. И да , аз никога няма да кажа , че пътят по който върви е грешен. Няма да го върна с магия или да поразя приятелката му с проклятие...
Но това , че съм го пуснала ... Какво ли значи да пуснеш нещо , което не е твое ? Както и да е.. бягам по периферията. Това обаче не значи , че за мен е просто. Не значи ,че и за тях - разкъсвани от обич , его , притежание или просто чисто човешко желание за обич е просто...
Има ситуации в живота , в който ти се струва , че всеки път е "грешният".... Не можеш да избягаш от чувството за отговорност и тогава , поставяйки някой друг пред твоите "нужди" нищо не изглежда просто

[B-L-O-T]

Това за проблемите които казваш в началото и "На нея не можеш да й кажеш " сама си усложняваш живота"" не съм съгласен . Че е по-трудно от това да ядеш кебапчета и пиеш бира цял ден е така . Но проблеми има постоянно . Ако им се впрягаш и отдаваш голямо значение и мислиш само за това колко са ти големи проблемите наистина ще ти е трудно . Всеки има пробелми с различни степени . Като попаднеш на проблем с по-висока степен не те уневинява че му се впрягаш . Да отбележа че наистина това си е изкуство което почти никой не владее . И хората не са много виновни за това незнание защото както съм казвал и преди почти всички хора са под хипноза (малка или голяма) най-вече в големите градове . . .
"Не си сам. Живееш в общество. Твоите прости решения на сложни проблеми , биха могли да бъдат непосилно бреме за околните. " - Ако мислиш за хората около теб да не им създаваш бреме си права . За това трябва да сме егоисти . Само така можем да живеем в по-голяма невинност . Егоизма не е порок или нещо лошо . С това помагане на ближният човечеството само затъва . Никой вече не се бори а земе се расплаче и 40 човека го отешават и го подкрепят и помагат . Все едно се отпускаш на зад и знаеш че някой ще те хване и няма да паднеш и не ти пука . Това отпускане влияе зле . От него не се израства .
Да обичал съм веднъж така както казваш ти . И да - не съм бил с този човек . Тогава нещата не са прости защото не съм ги изследвал и анализирал и най - вече не съм осъзнал причината за чувствата ми . С все по-голямо задълбочаване и изследване на любовта все по - малко я чувствам и изпитвам (говоря за любов между хора) . Недей да разглежаш любовта като нещо отделно . Не е добре да се мисли например "да всичко е така както казваш ама любовта вече е нещо съвсем различно.Там вече мога да си позволя да не мисля и да се отпускам и да се "разлигавям."" . Смърт на душата има ако позволиш (колкото и тъпо да звучи ) . Хората не знаят как да обичат безопасно (колкото и тъпо да звучи и това ) . Като се влюбят освен това което казах в предните изречения те не плуват по морето от любов - те се давят . Можеш да плуваш и да излезеш на брега без ниаккви проблеми а може и да се одавиш . Проблема е там че не вникват в любовта . Самозалъгват се че вникват като обсъдят сами със себе си някои периферия и това е . Както казва ОШО - колкото повече вникваш в материята толкова повече тя изчезва . А всъщност никой не вниква в любовта . Хората са просто потребители на нея . Когато я изпитат се кефят (че имат друг мироглед за момента и им действа много добре самото осещане че някой там те обича) и това е . Другото че не знаят как да обичат е точно както казваш ти че те обичат да притежават . Заложено е да мислят така хората - като обичат нещо да го задушат . Те не могат да обичат от страни и да се радват . Искат да го смачкат в прегръдките си .
Хората често не знаят какво искат за себе си . Какво остава за това какво иска ближният ? Защо поставят преоритет на нуждите на ближният като самите те не могат да угодят на своите ако поискат . В съзнанието си искат да помогнат но всъщност не правят нищо .
Мисля че някои неща пропуснах да коментирам ама ми се изгубиха от текста

[ilusia]

Не виждам да си пропуснал нищо съществено
И честно казано трудно бих могла да скрия приятната усмивка разливаща се по лицето ми , от думите ти.
Много , ама много се радвам на трезвата ти мисъл
Всяко чувство трябва да познава граници , за да бъде адекватно. Егоизмът , любовта , омразата , страстта , доверието ... всичко , иначе би било единствено болна мисъл. Някога си мислих , че егоизмът е най-големият порок на човечеството. Докато не осъзнах, че съм идиотка Човек трябва да може да бъде егоистичен , но също така трябва да контролира тази своя егоистичност , защото иначе застрашително би могла да приеме не "човешки" измерения. Както в общуването между хората , така и в любовта. И да .. според мен любовта между двама е една нова вселена - неразгадаема и необятна , осезаема единствено за душата.
Любовта не е задушаваща и пагубна страст , посичаща порива на нежните чувства. Тя е спонтанност и учение. Трудно е да се научиш да обичаш някого просто защото той Е. Просто защото съществува. Безкрайно трудно... Взаймността или липсата й е нещо което не пожелавам никому. Защото тогава в ход влизат егото , агресията и егоизма.... Ама ония болен егоизъм преминаващ в задушаващо притежание...

[B-L-O-T]

"Всяко чувство трябва да познава граници , за да бъде адекватно. Егоизмът , любовта , омразата , страстта , доверието ... всичко , иначе би било единствено болна мисъл." - Toва не го разбрах из основи . Кажи ми защо мислиш така . . . ?
Да - определено силата над емоциите и действията ти е сила .
"Както в общуването между хората , така и в любовта." - а любовта не е ли общуване ?

[Unforgetable]

Аз ли криво се изразих, вие ли криво ме разбрахте... Под "прост" не съм имала в предвид случаен или маловажен или лек. Просто исках да кажа на всички, че често (или по-скоро ВИНАГИ) сякаш по законите на Мърфи ние мнооооого си усложняваме сами живота. Хиляди съмнения, лъжи и безсмислици... а може да е толкова по-лесно ако просто попитаме за нещото, което ни вълнува...

[ilusia]

"Всяко чувство трябва да познава граници , за да бъде адекватно. Егоизмът , любовта , омразата , страстта , доверието ... всичко , иначе би било единствено болна мисъл." - Toва не го разбрах из основи . Кажи ми защо мислиш така . . . ?
Да - определено силата над емоциите и действията ти е сила .
"Както в общуването между хората , така и в любовта." - а любовта не е ли общуване ?

Ами как да ти обясня , ако липсва самоконтрола , ако ги няма границите , чувствата се израждат. Любовта се превръща в притежание , в болна ревност , разменна монета за егото. Егоизмът става самодостатъчност , амбицията болна цел , преминаваща във " всичко на ВСЯКА ЦЕНА"
доверието става предоверяване от което един ден можеш да си патиш, просто защото има неща , които е най-добре да си знаеш единствено ти. И все в тоя дух.... то е като отслабването , от нищо не се дебелее стига да се приема в малки количества .
Любовта е общуване между двама. Там отношенията са Аз-Ти и всичко друго е излишно , неуместно и сриващо връзката [B]

[B-L-O-T]

Вече е ясно . Да - чувствата могат да се израждат ако човека позволи .
След като е общуване любовта защо го отделяш от другите видове общуване ? - "Както в общуването между хората , така и в любовта."

[ilusia]

Ами мисля , че вече можеш и сам да откриеш нишката на мисълта ми.
Общуването има много измерения , едно от които е любовта.
Общуването в повечето случай е между много хора. В любовта има една интимност , понякога дори сакралност. Там отношенията са много по-различни и по-деликатни от приятелските. Трябва да имаш такт , мисъл , да знаеш как да дадеш достатъчно много свобода и в същото време да си сигурен , че с нея няма да се подиграят или злоупотребят.