Това за проблемите които казваш в началото и "На нея не можеш да й кажеш " сама си усложняваш живота"" не съм съгласен . Че е по-трудно от това да ядеш кебапчета и пиеш бира цял ден е така . Но проблеми има постоянно . Ако им се впрягаш и отдаваш голямо значение и мислиш само за това колко са ти големи проблемите наистина ще ти е трудно . Всеки има пробелми с различни степени . Като попаднеш на проблем с по-висока степен не те уневинява че му се впрягаш . Да отбележа че наистина това си е изкуство което почти никой не владее . И хората не са много виновни за това незнание защото както съм казвал и преди почти всички хора са под хипноза (малка или голяма) най-вече в големите градове . . .
"Не си сам. Живееш в общество. Твоите прости решения на сложни проблеми , биха могли да бъдат непосилно бреме за околните. " - Ако мислиш за хората около теб да не им създаваш бреме си права . За това трябва да сме егоисти . Само така можем да живеем в по-голяма невинност . Егоизма не е порок или нещо лошо . С това помагане на ближният човечеството само затъва . Никой вече не се бори а земе се расплаче и 40 човека го отешават и го подкрепят и помагат . Все едно се отпускаш на зад и знаеш че някой ще те хване и няма да паднеш и не ти пука . Това отпускане влияе зле . От него не се израства .
Да обичал съм веднъж така както казваш ти . И да - не съм бил с този човек . Тогава нещата не са прости защото не съм ги изследвал и анализирал и най - вече не съм осъзнал причината за чувствата ми . С все по-голямо задълбочаване и изследване на любовта все по - малко я чувствам и изпитвам (говоря за любов между хора) . Недей да разглежаш любовта като нещо отделно . Не е добре да се мисли например "да всичко е така както казваш ама любовта вече е нещо съвсем различно.Там вече мога да си позволя да не мисля и да се отпускам и да се "разлигавям."" . Смърт на душата има ако позволиш (колкото и тъпо да звучи

) . Хората не знаят как да обичат безопасно (колкото и тъпо да звучи и това

) . Като се влюбят освен това което казах в предните изречения те не плуват по морето от любов - те се давят . Можеш да плуваш и да излезеш на брега без ниаккви проблеми а може и да се одавиш . Проблема е там че не вникват в любовта . Самозалъгват се че вникват като обсъдят сами със себе си някои периферия и това е . Както казва ОШО - колкото повече вникваш в материята толкова повече тя изчезва . А всъщност никой не вниква в любовта . Хората са просто потребители на нея . Когато я изпитат се кефят (че имат друг мироглед за момента и им действа много добре самото осещане че някой там те обича) и това е . Другото че не знаят как да обичат е точно както казваш ти че те обичат да притежават . Заложено е да мислят така хората - като обичат нещо да го задушат . Те не могат да обичат от страни и да се радват . Искат да го смачкат в прегръдките си .
Хората често не знаят какво искат за себе си . Какво остава за това какво иска ближният ? Защо поставят преоритет на нуждите на ближният като самите те не могат да угодят на своите ако поискат . В съзнанието си искат да помогнат но всъщност не правят нищо .
Мисля че някои неща пропуснах да коментирам ама ми се изгубиха от текста
