Та нека цитирам нещо (него слагам в цитат нарочно, а в кавички).
"Бащата на американската психология Уилям Джеймс разказва как веднъж срещнал възрастна жена, която му казала, че Земята се крепи на гърба на огромна костенурка.
- Но, скъпа госпожо - попитал проф. Джеймс колкото е въз¬можно по-любезно, - на какво се крепи костенурката?
- А, това е толкова просто - отвърнала тя. - Костенурката се крепи на гърба на друга огромна костенурка.
- О, разбирам - отбелязал проф. Джеймс, все още съвсем лю¬безно. - А ще бъдете ли така добра да ми кажете какво крепи втора¬та костенурка?
- Няма смисъл, професоре - отговорила старата дама, разби¬райки, че той се опитва да я вкара в логически капан. - Става дума за костенурки-костенурки-костенурки и така нататьк до края.
Не бързайте да се присмивате на възрастната жена. Всички чо¬вешки умове в основата си действат на същия принцип. Нейната вселена е била малко по-ексцентрична от повечето останали, но е била изградена на същите умствени принципи като всяка друга все¬лена, в която хората са вярвали.
Както отбелязва д-р Ленърд Ор, човешкият мозък се държи та¬ка, сякаш е разделен на две части: Мислещ и Доказвай!.
Мислителят може да мисли практически за всичко. Историята показва, че той може да мисли, че Земята е окачена на гърбовете на безброй костенурки или че е куха, или че се носи в пространsтwото . Сравнителната религия и философия показват, че Мислителят може да разглежда себе си като смъртен, безсмъртен, едновременно като смъртен и безсмъртен (модела на прераждането) или дори като несъществуващ (будизма). Може да мисли за себе си като живеещ в християнска Вселена, марксистка Вселена, научно-релативистична Вселена или нацистка Вселена, наред с много други възможности.
Психиатрите и психолозите често са отбелязвали (за голямо съжаление на колегите си в областта на медицината), че Мислителят може да се мисли за болен и дори за оздравял.
Доказващият е много по-прост механизъм. Той действа въз основа на един-единствен закон: „Каквото и да помисли Мислите¬лят, Доказващият ще го докаже."
Ето един типичен пример, който е породил невероятни ужаси по-рано през този век: ако Мислителят мисли, че всички евреи са богати, Доказващият го доказва. Той ще открие доказателства, че и най-бедният евреин в най-западналото гето има скрити пари. По същия начин феминистите са способни да вярват, че всички мъже, включително и умиращите от глад несретници, които живеят и спят на улицата, експлоатират всички жени, включително кралицата на Англия.
Ако Мислителят смята, че Слънцето се движи около Земята, Доказващият услужливо ще организира всички възприятия, за да съответстват на тази мисъл; ако Мислителят промени мнението си и реши, че Земята се движи около Слънцето, Доказващият ще реорга¬низира доказателствата.
Ако Мислителят помисли, че „светената вода" от Лурд ще из¬лекува лумбагото му, Доказващият умело ще оркестрира всички сигнали от жлезите с вътрешна секреция, мускулите, органите и т. н., докато те отново не подобрят здравословното си състояние.
Разбира се, много лесно е да се види, че разумът на другите функционира по този начин; сравнително много по-трудно е да осъзнаем, че и собственият ни ум действа така.
Смята се например, че някои мъже са „по-обективни" от други. (Човек рядко чува това за жените...) Твърди се, че бизнесмените са упорити, прагматични и в този смисъл са „обективни". Краткото вглеждане в шантавата политика, към която се придържат повечето от тях, бързо ще коригира това впечатление.
Същевременно, за учените все още се вярва, че са обективни. Нито едно проучване на биографията на великите учени няма да потвърди това. Те са също толкова избухливи, а следователно и пре¬дубедени, колкото и всяка група от велики художници или велики музиканти. Не само Църквата, но и утвърдените астрономи по онова време осъждат Галилей. Мнозинството от физиците отхвърлят спе¬циалната Теория на относителността на Айнщайн през 1905 г. Са¬мият Айнщайн не приема нищо от квантовата теория след 1920 г., без значение колко експерименти я подкрепят. Вярата на Едисон в електрическите генератори на прав ток го кара в продължение на дълги години да настоява, че генераторите на променлив ток са опасни, дори след като безопасността им е доказана на всеки друг .
Науката постига или по-точно се приближава до обективността не защото отделният учен е имунизиран срещу психологическите закони, които управляват всички останали, а защото научният метод - групово творение - в крайна сметка надделява над индивидуални¬те предразсъдъци.
Нека вземем един прословут пример от 60-те години. Тогава три изследователски групи „доказват", че LSD причинява уврежда¬не на хромозомите, а три други групи „доказват", че LSD няма ефект върху хромозомите. И в двата случая Доказващият е доказал онова, което Мислителят е помислил. Днес във физиката има 7 екс¬перимента, които потвърждават една много противоречива концеп¬ция, известна като Теорема на Бел, и два експеримента, които я оборват. В областта на свръхсетивното възприятие резултатите са еднородни след повече от един век: всеки, който дръзне да докаже. че свръхсетивното възприятие съществува, успява, и всеки, който се заеме да доказва, че свръхсетивното възприятие не съществува, съ¬що успява.
„Истината" или относителната истина се появява едва след де¬сетилетия експериментиране от хиляди групи по целия свят.
В дългосрочен план се надяваме с всеки изминал век да се доб¬лижаваме все повече и повече до „обективната Истина".
В краткосрочен план винаги важи законът на Ор:
Каквото и да помисли Мислителят, Доказващият ще го докаже."