от venus » 25 Фев 2008, 07:57
Добра е идеята на Абатор. Има и медикаменти (дисулфирам), които също действат по този начин - предизвикват непоносимост към алкохол.
Но вие тук пропускате нещо много важно. Основен принцип в медицината е не лечението на симптомите, а отстраняването на причината. Алкохолизмът, както и всички зависимости, е преди всичко психическо заболяване - бягство от реалността. Човекът не иска да се лекува - той иска да избяга от отговорностите си в реалния живот. Тоест, единственият правилен подход тук е самият човек да осъзнае, че го прави, да осъзнае защо го прави и да реши, че иска да спре този порочен кръг. Защото иначе всеки ритуал или лекарства могат да му повлияят и да - ще се откаже от алкохола, но ще започне да взима успокоителни например или нещо друго.
Преди две години моят живот се срина - рухна изведнъж и без видима причина. Всичко започна с първите ми пророчески сънища за смъртта на близки хора - беше ужасно, до онзи момент не се бях замисляла изобщо за окултизъм. Последваха куп нещастия, които се взеха сякаш от нищото - починаха приятели, роднини, трябваше да се откажа от работата си, загубих любимия човек, приятели. Бях пред изперкване - и трябваше да избирам между алкохола и лекарствата. Избрах алкохола, защото се напивам от малко и прецених, че е по-малката беда. Не можех да спя без алкохол. Това продължи една година и нещата се влошаваха прогресивно, не виждах смисъл от живота и разбира се, дойде един критичен момент, в който трябваше да избирам - да живея или не. Избрах смъртта тогава, но моят Бог явно беше решил друго за мен и тогава за първи път усетих ясно онова, което хората наричат ангел-хранител. Мога да сравня усещането с подемане на перце от силен вятър - тогава разбрах, че трябва да живея и че трябва да изляза от това състояние. Ирония или не, но в онзи период нямах никой около себе си, нямаше дори с кого да говоря. Месеци наред в самота търсех отговорите за ситуации, които нямаха никаква логика за мен. И ги намерих. И вече нямах нужда от алкохол - имах нужда от чисто съзнание и алкохолът просто вече не беше необходим.
И тогава ясно осъзнах, че това е пътят - че проблемите се раждат в нас и се разрешават в нас. Приятелите ни, любимите ни, родителите ни са просто спътници - и никой не може да ни помогне, ако ние самите не решим да го направим за себе си. И още нещо - в най-трудните си моменти исках помощ и винаги получавах. Аз наричам тази сила Бог, но всъщност и няма значение как я наричаме - има я и е с нас винаги, когато наистина имаме нужда от помощ.
Така че всичко, което споделям тук, в този форум, може на моменти да звучи банално, но това не са цитати от книги, а изводи от много, много болезнени житейски ситуации. Много по-романтично е да извикаш ангел или демон да спаси родителя ни или любимия ни, но реалността е друга и всички тези магически намеси само отклоняват вниманието ни от истинския ни път. Трябва да решаваме проблемите си, а не да ги замазваме и изтикваме в дълбините на подсъзнанието си, сътворявайки бомби със закъснител.
Ако гангрената се хване в началото, може да се мине с инцизия и антибиотик - е, да, ще боли. Ако изчакаме, можем да загубим крака си. Ако почакаме още, ще загубим и живота си.
Съгласна съм с Илюзия. Подкрепата на семейството, разбирането към проблема, неосъждането му, толерантността, възстановяването на топлите отношения - само това ще помогне на човека да пожелае сам да си помогне.