sirenaangela написа:ползата е за начинаещите и все още неоринтираните
става въпрос за морал,етика и отговорност
с този въпрос и получените отговори можем да накараме всеки да се замисли,що за човек е
и още нещо-наистина ли пробвате всичко за разрешаването на проблемите преди да посегнете към магията?защото ако човек не се напъне и не даде нещо от себе си незнам какво очаква...може би от някъде да му падне вълшебна пръчица...
Извинявай, но идеята отново ми убягна.
Ясно е, че всеки има изградени стереотипи, манталитет, рамки и прочее – в зависимост от средата, в която се е развил до момента преди да започне да се занимава с изкуството.
Това му изначално положение, заедно с някои други условия дават именно отражение на изборът му на традиция и система.
Малко хора са в състояние чрез магията да разчупят черупките и моделите, в които първоначално са затворени. Често практиката е само надграждане върху съществуващото с малки подобрения.
Иронията е в широко ширеща се е заблудата, че магията е достатъчна, за да се откъснеш от първоначалните си стереотипи и абсолюти. Нужно е много повече от това, нужно е човек в движение, а не в статика, тази възможност също е наченка в първоначалното състояние. По-знаещи и по-силни не значи по-съвършени.
Колко практикувам аз не би дало пример за етика, морал или отговорност, а по скоро кога практикувам /в смисъл на в кои случай/, но насоката ти в първият ти пост набляга на „колко”. За това и те помолих да разясниш.
Практиката ми би се водила от първоначално зададените ми параметри. Обяснявам, ако аз съм човек склонен да не вреди, желаещ добро и неагресивен ще избера и такава традиция, защото за мен тя ще е естествена и моят морал и етика няма да се променят, напротив ще се надградят в случая със закона на кармата и тройното правило на Уика. Ако обаче аз нямам такива „задръжки” спокойно ще трещя магии, които независимо, че вредят на другите постигат целите ми в живота.
Съгласна съм, че магията не е да махнеш с вълшебна пръчица. Става въпрос за нещо много повече, но моралистите никога не са ми били мили с техните пропаганди. Всеки трябва да решава сам за себе си и да носи отговорността за своите решения това е смисълът на развитието, не прехвърлянето върху изначални забрани и абсолюти на липсата на решение или на въздържанието от такова. В изкуството или ти стиска или не, или те мързи или бачкаш. Оправдания човек винаги може да си намери особено ако е свикнал на лесно и меко. В магията оправдания няма.
Етиката и моралът са строго индивидуални. Отговорността – всеки я носи, независимо дали осъзнава - всяко наше действие и бездействие, мисъл и изречена дума се овъзмездяват.
При много хора изкуството не е изживяна напълно промяна, а заблуда за това. Какъв морал, етика и отговорност ще им вмениш. Чий морал, етика и носене на вина, респективно отговорност – на някоя конкретна традиция или просто твоя морал.
П.П. Само да не се засегнеш. Нищо лично, но повдигна тема, по който се замислих.

Lasto beth nin. Tolo dan nan galad.