ВСЕКИ ЛИ БИ ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОБЩУВА С ДУХ НА ПОЧИНАЛ ЧОВЕК

[prolet]

На скоро почина баба ми. Често я сънувам. Когато имам проблем или нещо ме тревожи, когато просто си задам въпрос на глас, тя отговаря в съня ми.Как мога да призова духа и и да разговарям с него? Как протича общуването с дух на починал близък? Моля ако някой го е правил, да пише.

[Nemezius]

Грешен раздел- местя темата във "въпроси".

[ultramarin]

На скоро почина баба ми. Често я сънувам. Когато имам проблем или нещо ме тревожи, когато просто си задам въпрос на глас, тя отговаря в съня ми.Как мога да призова духа и и да разговарям с него? Как протича общуването с дух на починал близък? Моля ако някой го е правил, да пише.

1. не можеш да призовеш духа на умрял
2. можеш да призовеш "черупка" от останолото от него след смъртта му
3. това което сънуваш или е подсъзнанието ти, или баба ти - и в двата случая не став анасила, а естествено... всеки опит да г онасилиш, ще развали работите
4. Твоите роднини очикновено не са ти истински сродни духове, или поне е рядкост да е така. а това е необходимо(но не достатъчно) условие, за да имаш напълно съзнателен разговор с някого от отвъдното
5. за да разговаряш с някой от ония отвъд, с истински дух, а не с безмозъчни останки, трябва доста солидна теоретична подготовка, а също и сериозна психофизическа подготовка за самото събитие... е, разбира се, можеш да се задоволиш с полусъзнателен сън, тогава не ти трябва никаква повготовка, освен да попиташ нещо преди заспиване примерон, и да се надяваш, че молбата ти ще бъде яважена... или ако сме супер яки магове, които нямат нужда да подготвят съзнанието си, защото ти винаги е в топ ниво...

[SoFarAway]

Може, да опиташ с дъска Уиджа да се свържеш с това, което е останало от баба ти, но там идва проблема, дали ще се свържеш с останалото от нея или с някакъв астрален боклук.

[Lord Voldemor]

Да не забравяме и възможността да се отзове нещо съвсем друго-всъщтност при повечето случаи на такъв род окултни операции за неопитните се развива именно такъв сценарии...Тогава това няма да е контакт свързан с полезност на действието,а по-скоро нахранването с енергия на някоя отзовала се астрална същтност.

[ultramarin]

Да не забравяме и възможността да се отзове нещо съвсем друго-всъщтност при повечето случаи на такъв род окултни операции за неопитните се развива именно такъв сценарии...Тогава това няма да е контакт свързан с полезност на действието,а по-скоро нахранването с енергия на някоя отзовала се астрална същтност.

ПРИСЪЕДИНЯВАМ СЕ към това мнение - още повече, че на самия мен се е случвало... веднъж успях да установя здрав контакт с нещо уж едно, пък след година-две се оказа че е друго... и после още две година-две ми отне да прекъсна контакта... днес не ще бъда толкова глупав, че да слушам някой който ми предлага "изпитани методи за контакт с духове" :D вярвам, че няма изпитани методи, а само опитни хора... всички които не са в тази група, са жертви на "духовете", каквото и да си мислят за себе си, каквито и доказателства да получават, каквито о хубави неща да правят...

[valko]

На скоро почина баба ми. Често я сънувам. Когато имам проблем или нещо ме тревожи, когато просто си задам въпрос на глас, тя отговаря в съня ми.Как мога да призова духа и и да разговарям с него? Как протича общуването с дух на починал близък? Моля ако някой го е правил, да пише.

леко с мъртвите, че закачиш ли го за себе си - ще трябва да го храниш, не можеш да му предложиш нещо освен себе си и след това ще викаш неволя.

[Cath]

Мисля, че пропускаме един много важен момент, а той е, че това, което е мъртво, трябва да остане такова. Съществено е да разберем, че мъртвите вече не са част от живота, който водим, а са преминали отвъд него.

prolet, запази добрите спомени за баба си, след като я чуваш, опитай се и да слушаш, но в това да притесняваш духа й няма никаква полза. Съществува вярване, че призовавайки духа на някой починал (както искате го възприемайте - духа или "черупката") ние му причиняваме болка, измъквайки го от отвъдното и връщайки го към земното. Не е редно.

[Lord Voldemor]

Връзката м/у живота и смъртта никога не се прекъсва,независимо какво си мислят определени индивиди опитващи се схванат абстрактни ментални конструкции с обичайното си ниво на възприятие.
Между живота и смъртта не съществува никаква разлика,затова и границата м/у тях се прекосява толкова лесно.Комплексното познаване на този факт може да осигури голяма степен на контрол над рагледаните к а т е г о р и и живот и смърт.
Аз лично съм отблъсвал смъртта множество пъти,и тук съм най-съгласен с Дон Хуан(или идеята за мъдрия индианец яки)че смъртта е най-добрият съветник.

[Cath]

Lord Voldemort (всъщност, май си пропуснал t-то на mort - смъртта, за която става въпрос), не смяташ ли,че понятието "връзка" сложено като определящо между живота и смъртта е също толкова абстрактно, колкото мислите на определени индивиди? Живота и смъртта не са две отделни неща, които трябва да бъдат свързвани, а различни части на един цикъл. И като различни части на този цикъл те, съвсем логично, се различават, а не се уеднаквяват. Както в своя житейски път минеш ли първи клас, не се връщаш след това в него и не можеш от първи клас да постъпиш в университета. Има някои съвсем дребни закони, наречени Природа, които е добре да се спазват. Да, може и да е възможно да се минава границата между двата свята, но за мен това ще донесе повече вреда, от колкото полза.

Разбира се, трябва да се има предвид и дребният факт, че все пак всички сме представители на различни видове течения в магията. Ето защо и мненията ни са различни. Не искам да влизам в спорове от типа "мойта кукла е най-хубава", просто ми се иска, ако е възможно, да направим градивен диалог без да забравяме, че крайната преценка зависи от тези, които четат.

[Lord Voldemor]

Не случайно съм се използвал понятието к а т е г р и и по отношение връзката м/у живота и смъртта.За да изразя по-конкретно идеята си,ще си послужа с цитат от М. Мадърс:,, в жълъда е скрит цял дъб,заедно със своите жълъди,и във всеки от тези жълъди се крие дъб със с в о и т е жълъди.''
По същият начин и смъртта присъства в нас,и то не в съвсем латентно състояние.
Приемането на смъртта като просто ,,регулативен инструмент на Божествения план'' според мен в много случаи е подценен като психологически фактор,създаващ-според мен-нагласа,НЕ позволяваща възприемането на смъртта в нейните практически аспекти.
Напълно съм съгласен с теб Кат,когато казваш,че мъртвите е по-добре да се оставят на мира(да не си помисли обаче някой,че нападам некромантските практики,и там има много полезни моменти,стига човек наистина да знае какво прави).Възприетата от мен визия за смъртта ми помага в моментите,когато започна да се ,,разпилявам''-осъзнаването,че това което вършиш в момента,може да ти е въобще за последно,определено може да те отрезви по отношение на същественото.
От друга страна,ако можеш да ,,виждаш'' смъртта,то можеш да пренасочваш енергийните потоци по начин,който я отблъсква.Дали някой ще повярва или не на това,зависи единсвено от границите на неговата практическа осведоменост,а за мен е просто факт.