Чаша кафе върху масата от масивно дърво в дъното на тъй познатото кафене . Чаша кафе ... в тъй дъждовно , мрачно и студено утро , че дори и то самото е такова и дали от времето , дали защото си е и такова по принцип , или пък , може би , от странното чувство дълбоко заседнало в гърдите , притискащо цялото ти същество като в гигантски , стоманени клещи , горчи ... Глътка горчиво кафе ... глътка смърт , в която се ражда и гали с мека топлота животът , горчи и те стяга , както и усещането , носталгичното усещане за любов , която малко по малко и безвъзвратно губиш ... Глътка кафе , ароматно като спомените за тази любов , горчиво и същевременно сладко ,... и лепкаво , като страстта - отлетяла вече птица в късната есен ... Кафе - есенно , дъждовно , горчиво и необходимо, любов - платонична .., но не съвсем , желана търсена , неотменно нужна ... Какво друго ти остава след такова кафе и такава любов , освен да притвориш уморено-тъжно очи, да въздъхнеш приглушено-съзидателно , да запалиш цигара и меланхолично взирайки се в дима , играещ палаво между пръстите ти , следейки приволните му пируети със зелените си очи , с поглед с цвят на море , да отпиваш и от двете , а душата ти , солена и своенравна да затрепти - струна на китара , да изсвири своята балада , оставяйки те отново сам с твоята чаша кафе , побрало целия ти свят , всички твои мисли и въпроси , в мрачната си , горчива и ароматна същност .... А навън вече отдавна утрото е отминало , стотици роботизирани в бързината на своето мракобесно ежедневие хора , крачат в бесен устрем , марширувайки вечния си житейски марш ... и ти , човекът над чашата изстинало кафе , ставаш ,... изиграваш своята последна игра билярд и изскочил от " Позитано " сам се включваш в бесния устрем ,...
......
.... за да дочакаш отново поредното дъждовно , мрачно и студено утро, на същата тази маса от масивно дърво , където те очаква срещата с твоята чаша кафе ...
посвещавам на Светла ...
Петър Томов Божинов - Лорда ( MrFaust )